Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:11-12 в.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:11-12 в.
Правопис:Среднобългарски
Име на ръкописа:миней
Хранилище на ръкописа:Одеска държавна научна библиотека (ОГНБ)
Сигнатура на ръкописа:1/5
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:221а-221б
doc_iddoc_132
СЛУЖБА ЗА ПЪРВОМЪЧЕНИК СТЕФАН И ЗА СТЕФАН I ПАПА РИМСКИ
Вечерна служба
Стхрꙑ• Гласъ .д͞.
Достоно тѧ славтъ пѣсньм д͞ховьнам съборьнаѣ црькꙑ прѣьстьнаѣ блажене• ѹпрѣпрѫжденаѣ прѣьстьноѭ твоеѭ кръвѭ тѧкломенте Стефане• ꙁбьранꙑ съсѫде вѣрѣ б͞ж• еѭже ѹкрашь сѧ сѣеш въ мрѣ ѣко свѣтло• льсть дольскѫѭ прогонѧ÷
Ꙁарѣм д͞ховьнам отъ Х͞а просвѣщенъ тѧкломенте прѣблажене достонъ обрѣте сѧ ꙁ млада въꙁлюбленъ апостолъ• прѣстолѹ ьстьнѹ Рмьскѹемѹ• емѹже тꙑ бꙑстъ пастꙑрь хрантель• ѹенемь просвѣщаѧ ꙁбьраное с стадо прѣблажене÷
Красотоѭ въсѣвъ ѣко цвѣтъ ꙁдрѧдьнъ дѣлꙑ добрꙑм блажене Стефане• подвꙃанемь добрꙑмь ꙁ млада подвꙃа сѧ• съпрѣстольнкъ ѣв сѧ ьстьнѹемѹ прѣстолѹ врьховьнѣего Петра• емѹже обрѣте сѧ ꙁбьраное ьстьное овьѧ на ꙁаколене ведомъ Х͞а рад÷
Благодѣтѭ Хв͞оѭ просвьтѣвъ сѧ ѹмомь• ꙁракомь ѣко а͞нглъ ѣв сѧ Стефане• просѣвъш на тѣло т вънѫтрьнѣ свѣтьлост• ꙁарѭ д͞ховьнѫѭ ѣвлѣѧ вдѧщмъ• еѭже ѹлѹ свѣта вдѣнѣ• н͞бсемъ славьно отъврьꙁеномъ т• наѧло мѫенкомъ похвало÷
Ѣко степень лѣствцѫ на въсходъ н͞бсьскꙑ каменьна метанѣ славьне бꙑшѧ тебѣ• мьже въсходѧ ѹꙁьрѣ стоѧща г͞а о деснѫѭ о͞ца• тьꙁьнаего т вѣньца подаѭща деснцеѭ жвоносьнѫѭ• егоже блꙁъ ѣко добръ прѣдъстоѣ• страдальцемъ врьхъ ꙁаѧло÷
Ꙁнамен юдесꙑ блстаѧ ѹен посрам ꙁаконопрѣстѫпьнаего събора• тѣм же побваемъ каменемь посꙑпаемъ• о ѹбцахъ молѣаше сѧ ꙁа отъпѹстъ• подобѧ сѧ гласѹ Хв͞ѹ• емѹже прѣдастъ въ рѫцѣ д͞хъ сво блажене ос͞щенꙑ Стефане÷
Мѫенкѹ слава• Гласъ .в͞.
Прьваего въ дѣконѣхъ въ мѫенцѣхъ доблѣего ѹгодьнка Хв͞а Стефана достоно поьтѣмъ• С бо стоѧ по срѣдѣ беꙁаконьнꙑхъ о деснѫѭ о͞ца с͞на вдѣлъ естъ÷
Тропарь• Гласъ .д͞.
Ѣко апостоломъ съпоспѣшьнкъ мѫенкомъ прьвострадальць• Хв͞ъ слѹга прѣхвальне Стефане• ꙁа побваѭщхъ тѧ каменемь молѣаше сѧ• намъ поѭщмъ тѧ грѣхомъ оставлене спрос д͞шамъ нашмъ велѭ млость÷
Утринна служба (канон)
Пѣснь .а͞.
Ѣко по сѹхѹ хождь ꙁдраль по беꙁдънѣ стопам• гонтелѣ фараона вдѧ потаплѣема• б͞гѹ побѣдьнѫѭ пѣснь помъ• въпѣаше÷
Апостольскѹемѹ прѣстолѹ свѣтло сꙑ тѧкломеньне Стефане• поспѣшьнка б͞га ѹмол подат м твоѭ прѣсвѣтьлѫѭ памѧть въспѣват пѣне÷
Ꙁлатоꙁарьнѫѭ црькъвь ѹкрашь д͞ховьнꙑм словесꙑ б͞гогласьне Стефане• въꙁде на вꙑсотѫ• страстьм с вьсѧ въводѧ въ ц͞рьство Хв͞о÷
Ꙁаконьнам с͞тьбам ѹкрашь сѧ тѧкломенте Стефане• Рмьскѹемѹ прѣстолѹ свѣтльнкъ бꙑстъ• вьсь мръ ведꙑ въ ц͞рьство• Свѣтьлам лѹам вьсѭ ꙁемлѭ просвѣщь ѣко слъньце• -с͞таего т рѣва оꙁарѣемъ в͞лдце• мже просвѣщен тѧ б͞гом͞т ьтемъ÷
Пѣснь .г͞.
Нѣстъ с͞та ѣкоже тꙑ г͞ б͞же мо• въꙁнесꙑ рогъ вѣрьнꙑхъ с блаже ѹтврьждь хъ на камене сповѣданѣ т÷
Твоеѭ свѣтьлостѭ трьсвѣтьлаего свѣта неꙁаходмое слъньце бꙑстъ б͞гогласе• мьглѫ отъгонѧ грѣховьнѫѭ б͞гогласе Стефане ꙁѧщьне÷
Рѣкꙑ д͞ховьнꙑѧ стааѧ б͞гогласе ꙁ стока прѣс͞таего б͞жѣ ощенѣ• тѣмь напаѣѧ жѧдьнꙑѧ Стефане б͞гогласе• Трьм своствꙑ ѹѧ едносѫщьнѣ троц кланѣт сѧ• о͞цю прѣвѣьнѹ с͞нов събеꙁнаѧльнѹ д͞хѹ равьнопрѣстольнѹ÷
Се тѧ вьс род блажѧтъ вѣрьно• беꙁлѣтьнаего слова плътѭ въ лѣто рождьш прѣвѣьно д͞воѭ пакꙑ прѣбꙑстъ÷
Сѣдѣльнъ• Гласъ .а͞.
Ѣко с͞тꙑ тѧ токъ обрѣтъше юдесꙑ цѣльбѫ болѧщмъ обльно премлѭтъ• вѣроѭ къ мощьмъ т пртѣкаѭще прьвомѫене• Тꙑ бо с͞те дарованѣ даеш вьсѣмъ• послѹж обꙑьно прѣхвальне Стефане÷
Пѣснь .д͞.
Х͞ъ мьнѣ сла• б͞гъ г͞ь• ьстьнаѣ бо црькꙑ б͞голѣпьно ꙁоветъ въпѭщ: Отъ съвѣст стꙑѧ о г͞ пр÷
Жрьтвꙑ д͞ховьнꙑѧ въꙁносѧ прѣьстьне а͞нгломъ равьно ѹподоб сѧ Стефане• сѣѧ богатьно б͞жьствьнꙑм лѹам мръ просвѣщаѧ÷
Сластьно наѹаѧ стадо Хв͞о о вьсе красотѣ ꙁемльнѣ небрѣщ• нъ въ вѣьнѣ обтѣл подвгнѫт сѧ страстьм с Стефане ꙁѧщьне÷
Вѣньц свѣтьлꙑм свѣтьло ѹкрас сѧ• мѫьнꙑм подвгꙑ сплън сѧ• на теене свѣтьло подвꙃааше сѧ лкъ ꙁбьранъ Стефане ꙁѧщьне÷
Маре прѣс͞таѣ• похот съмѫщаѭтъ мѧ напаст ꙁ моего ѹма• млъвѫ отъжен• бестрастю стоьнка порождьш м͞т д͞во÷
Пѣснь .е͞.
Бж͞емь свѣтомь тꙑ блаже ѹтрьнѹѭщхъ т д͞шѫ любъвѭ просвѣт• молѭ т сѧ• тѧ вѣдѣт едного б͞га сѫщаего отъ мрака грѣховьнаего прꙁьр÷
Тѧкломентъ вѣроѭ подвгомь бꙑстъ архерѣю прѣславьне• Стефановѹ подвгѹ деснцеѭ вьседрьжтелевоѭ свѣтьло ѹвѧꙁе сѧ• Ѹкрѣплѣемъ любъвѭ ѹтврьждаѧ мѫенкꙑ огнѣ меа не въстрашат сѧ• льсть потрѣб беꙁбожьнѫѭ сѣнемь с Теронътенла страстьм вѣньаваѧ÷
Бж͞м дарꙑ свѣтьло ѹкрас сѧ о͞е• льсть беꙁбожьнѫѭ скорень• бѣсовьскꙑѧ сѣт раꙁарѣѧ• Хв͞ѫ црькъвь свѣтьло ѹкрашаѧ÷
Прглашаѧ пророьскаѣ реенѣ с͞таѣ мъногꙑм обраꙁꙑ рождьство т• еже събꙑтемь вдѧще• въ стнѫ б͞цѫ тѧ проповѣдаемъ÷
Пѣснь .ѕ͞.
Жтскаего морѣ въꙁдвꙃаема ꙁьрѧ напастьноѭ бѹреѭ• въ тхое прстанще пртекъ въпѭ т: Въꙁвед с тьлѧ жвотъ мо мъногомлостве• Стрѹѣм прѣьстьнам обагрь с͞те Хв͞ѫ црькъвь въ вꙑшьн градъ вънде• деже прьвѣньць лц прѣдъстоѭтъ в͞лдцѣ съ славоѭ÷
Пастꙑрю велкѹемѹ ѹподоб сѧ Стефане б͞гогласьне• ьстьнѫѭ кръвь своѭ пролѣ ꙁа стадо Хв͞о• Тѣмь тѧ съ вꙑсотꙑ вѣньалъ естъ÷
Едноѭ вѣроѭ любъвѭ бꙑстъ съвѣнььнкъ с͞те Стефановѣ с͞тꙑн• еѭже сѣеш ѣко слъньце с͞те мръ оꙁарѣеш÷
Плът брьньнѣ съвъкѹп сѧ ꙁ о͞ца ноѧдꙑ с рѣва тꙑ еднъ• ꙁ обою ꙁде бес тьлѧ съблюде неврѣдмо стое д͞вьство тꙑ прѣпѣтаѣ÷
Пѣснь .ꙁ͞.
Отроц въ Вавѵлонѣ пещ пламеньнꙑ не ѹбоѣшѧ сѧ• нъ по срѣдѣ огнѣ въврьжен прохлаждаем въꙁꙑваахѫ: Благословленъ ес÷
Трьсвѣтьлаего б͞жьства свѣтьлостьм свьтѧще сѧ пае слъньца блажене• въселенѫѭ просвѣт въпѧ: Благословленъ б͞гъ о͞ць нашхъ÷
Ꙁракомь блажене ѣко ангелъ сꙑ Стефане• д͞ховьнѫѭ жрьтвѫ въꙁносѧ къ б͞гѹ• бенъ бꙑстъ въпѧ: Благословленъ б͞гъ о͞ць нашхъ÷
Съгласьнѫѭ ваю памѧть страстотрьпьца Хв͞а вѣрьно творѧще ощене: Благословленъ б͞гъ÷
Сѫщьство прѣсѫщьно д͞вце тꙑ пород съвъкѹплена стаѣ нераꙁмѣсьно Х͞а• емѹже поемъ: Благословленъ б͞гъ÷
Пѣснь .͞.
с пламене с͞тꙑмъ росѫ сто• а праведьнаего жрьтвѫ водоѭ опал• Вьсѣ бо творш Х͞е елко же хощеш• егоже прѣвъꙁносмъ въ вѣкꙑ÷
Цвьтꙑ благодѣтѭ д͞ховьноѭ Стефане• токъ сцѣленѣ стааеш б͞гогласе• вѣроѭ любъвѭ къ себѣ пррщѫщмъ прѣвъꙁносѧще Х͞а÷
Послѣдѹѧ блажене врьховьнюемѹ с апостолѹ• достонъ сѧ емѹ обрѣте съпрѣстольнкъ• вѣроѭ любъвѭ мръ вьсь наѹ прѣвъꙁносмꙑ о͞цемь: Б͞гъ благословленъ÷
Рмьскѹемѹ прѣстолѹ ьстьнъ слѹжтель• благодѣтѭ свьтѧ сѧ ѣв сѧ Стефане• крлома д͞ховьнꙑма ꙁащщаѧ поѭщѧѧ тѧ прѣвъꙁносѧщѧ Х͞а въ вѣкꙑ вьсѧ÷
Жводавьца Х͞а рождьш б͞га с͞а• съмрьтьное стрьмлене неѹдрьжано стаѣ ѹстав• ѹмрьщвль его• Тѣмь тѧ поемъ въ вѣкꙑ вьсѧ÷
Пѣснь .ѳ͞.
Бг͞ъ ͞лвкомъ неѹдобь вдѣт• на ньже не смѣѭтъ нове а͞нгльсц ꙁьрѣт• Тобоѭ бо прѣстаѣ ѣв сѧ намъ слово въплъщено• егоже велаѭще съ н͞бсьскꙑм во тебе ве(лаемъ)÷
Кровъ пеальнꙑмъ ѣв сѧ Стефане отврьꙁаѧ двьр н͞бсьскꙑѧ страстѭ с• мѫенкꙑ въꙁводѧ на вꙑсотѫ• съ нмже дьньсь Х͞ѹ прѣдъстош твом молтвам÷
Лкꙑ бесплътьнꙑѧ подвгнѣта на молтвѫ б͞гогласьнаѣ• пророкꙑ апостолꙑ мѫенкꙑ• ст͞телѧ съ прѣдътееѭ молт сѧ о насъ• ьтѫщхъ памѧть ваю достовѣньанаѣ Стефана• творѧща ꙁбавт сѧ грѣхъ÷
Моѧ грѣховьнꙑѧ съблаꙁнꙑ потрѣб тꙑ б͞гогласе архерѣю Стефане• помол прьвомѫенка Стефана• емѹже н͞бсьскꙑѧ двьр отврьꙁѫ сѧ• вѣньцѧ подаѧ послѣдѹѭщмъ страстьмъ в͞лдцѣ Х͞ѹ÷
Ѣко тꙑ нколже обрадованаѣ бꙑстъ отъ родъ древьнхъ б͞гѹ м͞т стаѣ• Тꙑ бо вьсѣмъ родла ес несъьтано с͞тꙑнѭ ощене• тѣмьже прѧтъ въ себѣ б͞га плътѭ÷