Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:15 в.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:15 в.
Правопис:Руски
Име на ръкописа:сборник
Хранилище на ръкописа:Руска държавна библиотека, Москва
Сигнатура на ръкописа:Румянцев № 406
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:220-222
doc_iddoc_131
Поѹене о прѣьстьнꙑхъ танахъ• срѣь о тѣлѣ о крѣв г͞а нашего с͞а Хв͞а•
Нꙑнѣ хотѧще прстѫпт къ с͞тѣ страшьнѣ танѣ раꙁѹмѣте братре съмꙑсльно како с͞тꙑн хощете прѧстт сѧ• егоже съ страхомь трепещѫтъ а͞нгльскꙑѧ слꙑ• херѹвм• серафм вьсѧ н͞бсьскꙑѧ слꙑ гроꙁьно трѧсѫтъ сѧ• въꙁносѧще д͞ховьнѫѭ жрьтвѫ горѣ на н͞бса• Тѣхъ бо обраꙁъ мѫще ерѣ прѣдъстоѧтъ нꙑнѣ с͞тѣ страшьнѣ трапеꙁѣ• на неже прѣдълежтъ тѣло кръвь с͞на б͞жѣ съпаса нашего• ѣже прообраꙁ собоѭ г͞ь нашь с͞ъ Х͞ъ• Въ с бо д͞нь въꙁлеже на веер съ обѣма на десѧте ѹенкома свома прмъ хлѣбъ благослов • хвалѫ въꙁдавъ б͞гѹ о͞цю своемѹ• прѣломль хлѣбъ даѣше ѹенкомъ свомъ г͞лѧ: Прмѣте ѣдте• се естъ тѣло мое ломмое ꙁа вꙑ ꙁа мъногꙑ въ оставлене грѣхъ• Такожде ашѫ прмъ г͞лааше: Сѣ аша новꙑ ꙁавѣтъ естъ• Пте отъ неѧ вьс• се естъ кръвь моѣ ꙁлваемаѣ ꙁа мъногꙑ въ оставлене грѣхъ• Раꙁѹмѣте же• ѣко не рее ꙁа еднꙑѧ апостолꙑ тъкъмо• нъ ꙁа вьсѧ вѣрѹѭщѧ въ нь хранѧщѧ ꙁаповѣд его•
Тѣмьже братре отъврьгъше вьсѣкѫ ꙁълобѫ стѹдьнаѣ дѣла отъ срьдьца прмѣмъ ьстьное тѣло Х͞во с͞тѫѭ его кръвь въ оставлене грѣхъ на ос͞щене д͞ш въ вѣьнꙑ жвотъ• обьщьнц бѫдѣмъ с͞тꙑхъ апостолъ• да съ нм наслѣдѹемъ ц͞рьство н͞бсьское• Нкътоже васъ ꙁъломꙑсльнъ бѫд ѣко юда• С бо съ Х͞мь веерѣаше на прѣдане его мꙑшлѣаше• съ апостолꙑ прѣбꙑваѧ къ ждомъ клеветааше• Нкътоже насъ беꙁ расъмотренѣ тѣла Хв͞а не прм• да не въ грѣхъ себѣ ѣстъ л петъ• Не простъ бо хлѣбъ вно премлете• нъ стньное тѣло Хв͞о кръвь его• Съвѣдꙑ бо немощь рода нашего• ѣко не можетъ нкътоже мѧса сꙑра ѣст• н кръве пт• прѣлож тѣло свое въ с͞тѫѭ просъфорѫ кръвь своѭ въ вно• нъ не въ но ьто• нъ надъ нмже с͞таѣ с слѹжьба сътварѣетъ сѧ• Не моꙃѣте братре не прготовльше себе • нъ дрѹгъ дрѹга лѧще сѧ• прстѫпат ѣко къ простѣ вещ не покаѣвъше сѧ отъ съвѣстьнꙑхъ грѣхъ• Нъ тако прстѫпате стотоѭ просвѣщьше сѧ вѣроѭ окрашьше сѧ• любъвѭ дрѹгъ дрѹга больша себе творѧще• Не ͞лвкъ бо творѧ схъ естъ• нъ самъ г͞ь невдмоѭ с рѫкоѭ страшьноѭ с таноѭ прѧстьнкꙑ нꙑ себѣ сътварѣетъ• въмѣщаѧ сѧ въ нꙑ• обьщьнкꙑ сътварѣетъ своего ц͞рьствѣ• же къто небрѣженемь неощьше сѧ прстѫпаѭтъ премлѭще тѣло Хв͞о• недостон сѫще н ꙁьрѣт на не• ѣкоже прѣжде юда сътвор• то въ несцѣльнꙑѧ недѫгꙑ въпадѫтъ вѣьнѣ мѫцѣ повньн бѫдѫтъ•
Тѣмьже молѭ вꙑ братре понѫждаѭ• не сътвормъ сѧ небрѣженемь грѫбостѭ ѣко протвьн б͞гѹ• Нъ по вьсѧ дьн нощ поѹамъ сѧ ѹгодьнаѣ творт б͞в• ѹдалѣѭще сѧ отъ грѣха• стѧще сѧ постомь молтвам• да сьде добрѣ пожвемъ на бѫдѫщемь сѫдѣ страшьнѣемь о деснѫѭ прѣстола б͞жѣ ѣвмъ сѧ• Аще тако прѣбѫдемъ• тацѣмь же намъ велтъ бꙑт• Аще л хѹдовѣремь свомь прсно въ скврьнахъ свохъ• ѣко вѣрьн сѧ творѧще съ вѣрьнꙑм прѧщаемъ сѧ прѣьстьнѹемѹ тѣлѹ Хв͞о• то не сам л на сѧ гнѣвъ б͞ж въꙁдвꙃаемъ• отъ сего бо намъ лѣпо раꙁѹмѣт• Къто смѣетъ скврьньнама рѫкама объмат ц͞рѣ л в͞лдкѫ ꙁемльнаего• како смѣетъ цѣловат вьсѣм ѹдам окалѣнъ• Да елко къ тѣмъ не смѣемъ прстѫпт• то како можемъ къ н͞бсьскѹемѹ ц͞рю прстѫпльше плът его кръв пркоснѫт сѧ• а не ощьше сѧ грѣхъ покаѣнемь постомь сльꙁам• пае же млостꙑнеѭ• еѭже б͞жѭ полѹмъ млость•
Тѣмьже братре нѫжда намъ естъ г͞лат къ вамъ ѹт• а вамъ любо творт• любо не творт• Обае се вдте• ѣко къжьдо насъ свое брѣмѧ понесетъ• еже въсѣѣвъ тожде пожьнетъ• отъвѣтъ тамо прѣдъ б͞гомь сътвортъ о вьсѣмъ своемь жт• тъгда л прославтъ сѧ• л посрамтъ сѧ• деже равьно прѣдъстанемъ раб свободьн• ц͞рь нщ• богат ѹбоꙃ• мѫжьскъ полъ женьскъ• Къжьдо по дѣломъ свомъ прметъ• деже сѫд не ꙁьртъ на лца• н премлетъ мьꙁдꙑ• Бѫд же вьсѣмъ намъ полѹт б͞жѭ млость• сьде нꙑнѣ вѣроѭ прѧщьшмъ сѧ с͞тꙑхъ танъ въскрьсенѣ Хв͞а радостьно достгнѫт• славѧще с͞тѫѭ троцѫ• о͞ца с͞на с͞таего д͞ха• нꙑнѣ прсно въ вѣкꙑ вѣкомъ• Амнь ÷