Жанр:Поучение
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:XV в.
Дата на превода:X в.
Дата на преписа:XV в
Правопис:Руски
Име на ръкописа:сборник
Хранилище на ръкописа:ЦНБУАН, Киев
Сигнатура на ръкописа:490
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:нормализиран
Страници:56-63
doc_iddoc_130
Словото за света Троица е познато в две негови редакции – обширна и кратка, като от осемте дошли до нас преписа само един отразява кратката редакция. Поместеният тук текст е нормализиран по ръкопис № 490 от Михайловския ръкопис в Киев, който съдържа и кратката редакция, по която са направени някои добавки и уточниения..
Слово о с͞тѣ троц о твар о сѫдѣ• сътворено Клментомь•[1]
Подобьно естъ намъ братре прсно събраѭще сѧ въ црькъвь съ любъвѭ едномѹ б͞жьствѹ ьсть кланѣне хвалѫ въꙁдаѣт• въ трьхъ собьствѣхъ сѫщю рекъше ѵпостасьхъ• еже сѧ лца състав могѫтъ раꙁѹмѣт• въ тѣхъ бо трьхъ б͞жьство нераꙁдѣльно естъ едноѭ областьѭ слоѭ объдрьжѧ вьсѧ строѧ• една дрьжава въ трьхъ• едно ц͞рьство• едно г͞ьство• една область една сла една ьсть• поклонъ равьнъ въꙁдаваемъ прсно о͞цѹ с͞нов с͞тѹемѹ д͞хѹ отъ вьсеѧ твар• Б͞га же рекꙑ мьнѭ о͞ца с͞на с͞таего д͞ха• отъ негоже мьже вьсѣ бꙑшѧ въ сѫщьствьнѣемь бꙑт прѣбꙑваѭтъ• Тогожде б͞га о͞ца вьсемѹ съдрьжателѣ сповѣдаѭ нерождена несътворена• несъꙁьданьна• беꙁнаѧльна• бесконььна• бесъмрьтьна• прѣвѣьна• Отъ негоже беꙁнаѧльно беꙁврѣменьно кѹпьнородьно въсѣ г͞ь нашь ͞съ Х͞ъ• свѣтъ отъ свѣта• б͞гъ стньнꙑ отъ б͞га стньна рожденъ• а не сътворенъ прѣжде вьсѣхъ вѣкъ• Ѣкоже рее апостолъ: Ѣко тѣмь сътвор вѣкꙑ• неꙁмѣньнъ отъ о͞а сѫщьства ьсть обраꙁъ подобе о͞е• славоѭ ьстѭ съпрѣстольнъ сꙑ• Ѣко отъ него рождьство мꙑ беꙁлѣтьно беꙁврѣменьно беꙁ вьсѣкого года дьне•
Ѣкоже самъ рее: Аꙁъ въ о͞ц• а о͞ць въ мьнѣ• слава моѣ• слава о͞ца моего естъ• Тѣмь бо вьсѣ отъ небꙑтѣ въ бꙑте првѣсѧ сѧ• б͞га же жвотворѧщаего д͞ха велаѭ• мьже рее апостолъ: Жвемъ двжемъ сѧ есмъ не въ тр же богꙑ• раставлѣѧ еднаего б͞жьства• нъ въ трьхъ съврьшенахъ ѵпостасьхъ едно б͞жьство сповѣдаѭ равьноьстьно[2] равьнопрѣстольно• Не бѣ бо нколже о͞ць беꙁ с͞на• н беꙁ с͞таего д͞ха• нъ кѹпьно о͞ць• кѹпьно с͞нъ• отъ негоже рожденъ• кѹпьно с͞тꙑ д͞хъ• сходѧ отъ о͞ца• ожвлѣѧ же дꙑхане даѧ вьсѣко вещ• дъхновенемь бо жвѧ вьсѧ раꙁдѣлѣѧ дарꙑ на власт протвѫ вѣрѣ комѹжьдо• ѣкоже хощетъ прѣбꙑваѭща вꙑнѫ кѹпьно съ словомь въ о͞хъ ѣдрѣхъ неотъстѫпьно• Тѣма бо ѹстро о͞ць вдмѫѭ тварь• ѣкоже рее пророкъ: Словесемь г͞немь н͞бса ѹтврьдшѧ сѧ д͞хомь ѹстъ его вьсѣ сла его•
Трьбеꙁнаѧльнаего того б͞жьства[3] прѣсъврьшена сла несъставьнꙑѧ ѵпостас• о͞а прѣмѫдрость• невдмꙑ мръ отъ своего сѫщьства бесплътьнꙑѧ слꙑ свѣтлостьѭ ѹкрашь съставль• бесплътьнꙑѧ слꙑ[4] слѹжтелѧ ѹстро въторꙑѧ прьвѹемѹ свѣтѹ[5] на тѣхъ поваѧ• трьс͞тꙑм гласꙑ хвалмъ естъ прсно•
Отъ тѣхъ же бѣ еднъ ꙁемльнѹемѹ нѹ стротель поставленъ б͞гомь• же гръдꙑнеѭ своеѭ ѹмомь ꙁълꙑмь прѣвъꙁнесъ сѧ рее: Поставлѭ прѣстолъ сво на облацѣхъ бѫдѫ подобьнъ вꙑшьнюемѹ• того рад ꙁврьженъ бꙑстъ отъ санѹ своего• свѣтлост лшь сѧ бꙑстъ тьмѣ наѧльнкъ• съ отъстѫпьнꙑм съ нмь а͞нглꙑ же своего в͞лдкꙑ отъстѫпльше• бѣсꙑ прѣмѣншѧ сѧ по свое мъ ꙁлобѣ•
По томь пакꙑ б͞гъ вдмѫѭ тварь мра сего въсхотѣ сътворт• ѣкоже с͞тое псане послѹшьствѹетъ г͞лѧ: Ѣко спрьва сътвор б͞гъ н͞бо ꙁемлѭ• нъ невдма неѹтворена[6] бѣашета• рее б͞гъ: Да бѫдетъ свѣтъ• бꙑстъ свѣтъ• нарее б͞гъ свѣтъ дьнь• а тьмѫ нарее нощь• Свѣтомь же обръш прьваего дьне• Въ въторꙑ же дьнь тврьдь сътвор• н͞бо ѭ нарекъ• постав водꙑ на не прѣвꙑшьнѧѧ• ѹмъ отъ водьнꙑхъ съставъ• отъ нхъже съходѧтъ дъжд хлѧб н͞бсьскꙑѧ• повелѣ б͞гъ събьрат сѧ водѣ въ съньмъ еднъ ѣвт сѧ сѹш• нарее б͞гъ сѹшѫ ꙁемлѭ• а съставꙑ водьнꙑѧ нарее море•
Въ трет же дьнь повелѣ ꙁемл ꙁвест с себе травѫ сѣментѫ• скотꙑ на родꙑ• пътцѧ прѣсмꙑкаѭщѧѧ сѧ по ꙁемл• Въ етврьтꙑ же дьнь сътвор б͞гъ свѣтлѣ н͞бсьсцѣ• слъньце мѣсѧць ꙃвѣꙁдꙑ• повелѣвъ мъ сѣт въ дьн въ нощ• Въ пѧтꙑ же дьнь повелѣ б͞гъ водамъ ꙁнест с себе вьсѣко жвотьно• рꙑбꙑ же пътцѧ гадꙑ• въ шестꙑ дьнь• въꙁьмъ б͞гъ отъ ꙁемлѧ прьсть съꙁьда ͞лвка по обраꙁѹ своемѹ подобю[7]• дѹнѫ на лце его дъхновене жво бꙑстъ ͞лвкъ въ д͞шѫ жвѫ• нарее мѧ емѹ Адамъ• постав подъ собоѭ ѣко ц͞рѣ ꙁемьнꙑмъ вещьмъ рекъ емѹ: Тебѣ да работаѭтъ свѣтъ тьма• слъньце мѣсѧць• ꙁемлѣ море• ꙁвѣре скот• гад пътцѧ• тво страхъ трепетъ надъ вьсѣм да бѫдетъ• насаждь б͞гъ породѫ на въстоцѣхъ въведе тѹ ͞лвка ꙁаповѣда емѹ г͞лѧ: Отъ вьсего дрѣва ѣждь• а отъ сего дрѣва не ѣдта н пркасата сѧ емь да не ѹмьрета•
Вдѣвъ же пронꙑрвꙑ бѣсъ ͞лвка тако любма поьтена б͞гомь• покѹс сѧ мъногꙑм льстьм прѣвабт сътворт прѣстѫпьнка ꙁавстѭ• Еже сътвор• Въско въ ꙁмѣ• въспьнъ сѧ лѫкавьствемь въꙁг͞ла въ ѹхо ꙁълъ съвѣтъ• неꙁълобвѣ сѫщ естьствомь прѣбабѣ наше Евъꙃѣ• рее: ьто вамъ ꙁаповѣда б͞гъ ѣст• т ьто• Она же рее: Отъ сего отъ сего дрѣва ѣдта рее• а еже дрѣво посрѣдѣ раѣ• то томь рее не пркасата сѧ не въкѹшата его да не ѹмьрета• Отъвѣщавъ же дѣволъ рее е: Н ѹбо• не ѹмьрета съмрьтѭ• нъ пае аще въкѹста отъ него то бѫдета ѣко б͞гъ раꙁѹмѣваѭщ добро ꙁъло• Она же ѣко слабѣш сѫщ жльдѭ[8] пае раждьгаема• ꙁмевъ съвѣтъ премъш прстѫп къ дрѣвѹ раꙁѹмьнѹемѹ• вдѣвъш красотѫ въꙁрака[9] его въꙁьмъш сънѣстъ• Отъ него дастъ мѫжѹ своемѹ съ собоѭ• ѣко въкѹссте• раꙁѹмѣсте абе ѣко нага есте• Въꙁѧтъ бо сѧ отъ нею свѣтъ благодѣтьнꙑ[10]• раꙁѹмѣсте ѣко нага есте наѧсте лствемь смокъвьнꙑмь творт с прѣпоѣсанаѣ•
облье ѣ б͞гъ въ рꙁꙑ кожанꙑ ꙁдрнѫ ѣ вънъ ꙁ-д-раѣ съмрьтѭ осѫждь рее Адамѹ: Понеже послѹша гласъ женꙑ твоеѧ прѣстѫпль ꙁаповѣд моеѧ сънѣдоста отъ дрѣва• отъ негоже т не велѣхъ ѣст• то проклѧта ꙁемлѣ да бѫдетъ въ трѹдѣхъ твохъ• Трьне осоть[11] проꙁѧбнетъ т да въ потѣ лца твоего ѣс хлѣбъ тво съмрьтьѭ да ѹмьреш• ѣкоже отъ ꙁемлѧ ес• въ ꙁемлѭ пакꙑ да деш• Отъ толѣ бꙑстъ тѣло наше сльꙁьно старост повньно• съмрьт же тьл страстьмъ• нападѫ на не пае[12] лѫкавьн т бѣс• льстьм мрьꙁъкам боꙃ сѧ нарцаѭще• првдѣнѣ творѧща• ово въ сънѣхъ• ово ѣвѣ• тако съвлькѫ ͞лвка съ пѫт стова• да ѣже емѹ бѣ тварь въ работѫ сътворена б͞гомь• то онъ богꙑ проꙁва ѧ: слъньце мѣсѧць• ꙃвѣꙁдꙑ• водѫ огнь• осътьнꙑ[13] плъжѫщ гадъ• вьсемѹ томѹ порабощь сѧ ꙁнеможе паде ѣко мрьтвъ• не могꙑ ѹгодт•
Ѹмлосрьждь же сѧ г͞ь нашь б͞гъ[14]• не могꙑ ꙁьрѣт въ толко ꙁъло въпадъшаего• нъ пѹст емѹ на помощь на сцѣлене• ꙁаконъ напсавъ пророкомъ давъ• даръ цѣльбьнꙑ рекъ: Не сътворте обраꙁа подобьна мьнѣ• нѣстъ бо ного б͞га[15] раꙁвѣ мене н на небес• н на ꙁемл• н въ водахъ• Аꙁъ бо есмь г͞ь б͞гъ вашь• ꙁ небꙑтѣ въ бꙑте сътвор вьсѧ даѧ дꙑхане вьсѣмъ• Славꙑ моеѧ ѹбо номѹ не дамь• н ꙁволен мохъ дѣломъ непрѣꙁннꙑмъ• Нъ н см ѹбо словесꙑ• н нѣм вѧщьшм того не въꙁмогѫ пророц• н ꙁаконодавьць Мос• н нъ нкътоже[16] отъ патрархъ въꙁдвгнѫт ͞лвка къ сцѣленю• мъногꙑм страстьм ѹѣꙁвлена сѫща ѣко обѹморена лежѧща на се тьлѣне[17]•
Самъ млосрьдꙑ ͞лвколюбьць• сꙑ г͞ь б͞гъ нашь• не могꙑ ꙁьрѣт съꙁьданѣ своего ꙁълꙑмъ бѣсомъ повнѫвъша сѧ тѣм подавлѣема[18]• абе ѹстро вьсѣ щедротам свом на ꙁбавлене наше• прѣклонь н͞бса сънде ѣко дъждь прообраꙁованꙑ древле Гедеонѹ рѹномь• Слово вънде въ рѣво[19] непороьнꙑѧ д͞вꙑ прѣстꙑѧ• не отъ плът• н отъ кръве ꙁаьнъ сѧ• нъ бесѣменьно беꙁнаѧльно родьство мꙑ отъ о͞ца беꙁ м͞тре на н͞бс прѣжде• въторое же родьство неꙁглаголано насъ рад премлетъ отъ д͞вꙑ прѣстꙑѧ беꙁ о͞ца на ꙁемл• Не щ ѹбо емѹ на н͞бс м͞трь• беꙁнаѧльнъ бо естъ отъ о͞ца• н на ꙁемл емѹ щ о͞ца• неꙁдреено бо ꙁаѧте его• Слово бо сꙑ б͞же въ ѵпостас своеѭ волеѭ плъть бꙑстъ• въсел сѧ въ нꙑ• бꙑстъ въ кѹпѣ сѹгѹбь естьствомь б͞гъ ͞лвкъ• Не въꙁгнѫша бо сѧ прѣстѫпленемь въ тьлѣн лежѧща ͞лвка• нъ ѣко рꙁѫ на сѧ въꙁвлѣе плъть ͞лвѫ б͞жьствомь обновль• банеѭ пакꙑбꙑтскѫѭ[20]• срѣь с͞тꙑмь крьщенемь• омꙑват повелѣ страст д͞шевьнꙑѧ• н͞бсьскоѭ хрѵꙁмоѭ[21] помаꙁаѧ страст нашѧ сцѣл• на веселе н͞бсьскꙑѧ слꙑ поꙁъва рекъ: Радѹте сѧ съ мъноѭ ѣко обрѣтъ ꙁгꙑбъшее м овьѧ прѣстѫпленемь•
Такого млосрьдаего вл͞дкѫ б͞га мѫще братре потъщмъ сѧ добрꙑм дѣлесꙑ да некъл ѹгодьн емѹ ѣвмъ сѧ[22]• Не радѹетъ бо сѧ о паден грѣховьнѣемь• нъ о покаѣн нашемь веселтъ сѧ• Тѣмьже не тамъ ѹбо прѣгрѣшен нашхъ• нъ сповѣдаѭще ѣ цѣлене отъ б͞га премлемъ• Рее бо самъ: Не трѣбѹѭтъ съдрав враа• нъ болѧщ• тѣмьже не прдъ прꙁъватъ правьдьнкъ• нъ грѣшьнкъ на покаѣне•(????)” Воле братре враь н͞бсьскꙑ поꙁꙑваетъ нꙑ• враьство сътворь с͞тое крьщене поканам сльꙁам омꙑваѧ съблаꙁнꙑ нашѧ• Да не потамъ ѹбо врѣдъ• срѣь грѣхъ нашхъ• н съ нм ѹмьремъ• ѧже вьсѣ б͞гъ вѣстъ• О бо б͞ж тъмам тъмꙑ свѣтлѣш слъньца• А како л хощеш того тат сѧ• егоже дъхновене ꙁракъ въ тебѣ естъ• Да аще ѧ[23] сьде тамъ• то непьщѹмъ[24] л тамо ѹтат ѧ• деже[25] ѣвѧтъ сѧ дѣла наша словеса помꙑшленѣ• А на страшьнѣемь сѫдщ• деже вьс наꙃ прѣдъстанемъ• богат ѹбоꙃ• раб свободьн• ц͞р сльн• протвѫ дѣломъ къжьдо премлѭще л ц͞рьстве л осѫждене[26]• Ѣкоже бо сѫтъ отърадьн[27] грѣс• тако отърадьнѣшѧ мѫкꙑ тамо• Ѣкоже с͞тое пьсане ѹтъ нꙑ г͞лѧ: нако сѧ мѫѧтъ любодѣцѧ• а дрѹгое ѣко прѣлюбодѣцѧ[28]• Прѣлюбодѣцѧ[29] же сѫтъ мъногамъ жентвамъ прлѣпьнц бес покаѣнѣ ѹмраѭще• нако пакꙑ тате• а дрѹгое ѣко раꙁбонц пѣнцѧ• Тѹ бо ѹже не бѫдетъ помощ н о͞ць с͞нов• н братръ братрѹ• н рабъ господнѹ•
Нъ аще бѫдемъ сьде покаѣл сѧ• л млостꙑнѧ сътворл нщмъ• л страньнꙑ въвел въ домꙑ своѧ• то весел прѣдъстанемъ одеснѫѭ прѣстола божѣ• въꙁраѭще неꙁдрееньнꙑѧ радост• ѧже с сьде пробрѣтъше покаѣнемь млостꙑнеѭ• Покаѣне бо естъ свѣтльнкъ д͞ш• то бо дастъ намъ б͞гъ на сцѣлене д͞шевьнꙑмъ врѣдомъ• Тѣмь бо раꙁбонкѹ отъврьꙁе Х͞ъ породѫ• мала словеса рекъшю тъкъмо: Помѧн м г͞ въ ц͞рьств твоемь (???)• Тѣмь блѫдьнꙑ с͞нъ прѧтъ бꙑстъ въꙁъпвъ къ б͞гѹ: О͞е съгрѣшхъ на н͞бо прѣдъ тобоѭ ѹже нѣсмь достонъ нарещ сѧ с͞нъ тво прѣстѫпль твоѣ велѣнѣ• нъ сътвор мѧ ѣко едного отъ намьнкъ твохъ• Тѣмь блѫдьнца просвѣт сѧ омꙑваѭщ ноꙃѣ со͞вѣ власꙑ свом отраѭщ• Тѣмь мꙑтомьць[30] прѧтъ бꙑстъ• же въ црькъв стоѧ• не смѣаше на н͞бо ою въꙁвест• нъ бѣаше въ прьс своѧ г͞лѧ: Б͞же прост мѧ отъ грѣхъ мохъ•”(???)
Тѣмже словесꙑ длъжьн есмъ мꙑ братре въꙁъпт къ б͞гѹ непрестаньно• сльꙁам омꙑваѭще грѣхꙑ своѧ• постомь дѹшѧ тѣлеса ощаѭще• млостꙑнеѭ молтвоѭ д͞шевьнꙑѧ свѣщѧ въжгаѭще• ѣкоже рее б͞гъ: Бѫдѫ рѣсла ваша прѣпоѣсана свѣтльнц ваш горѧще• рекъше добраѣ дѣла• Бѫдѣте ѹбо подобьн добрꙑмъ рабомъ• же ждѫтъ до полѹнощ не ѹсꙑпаѭще до кѹроглашенѣ г͞на своего• когда прдетъ съ брака же• Блажен бо рее г͞ь• сѫтъ раб т• ѧже пршьдъ г͞ь обрѧщетъ творѧщѧ повелѣнѣ его• Аще л реетъ ꙁълꙑ рабъ въ срьдьц своемь: Мьдьлтъ[31] мо г͞ь прт• наьнетъ пт ѹпват сѧ• прдетъ же г͞ь его въ дьнь• егоже не ѹвѣстъ• въ годнѫ[32]• еѧже не раꙁѹмѣ• аще обрѧщетъ неготова• абе мъ растешетъ полъма• ѧсть его поврьжетъ съ лцемѣрꙑ ꙁемльнꙑм• Тѹ бѫдетъ рее г͞ь плаь скрьжьтъ ꙁѫбомъ• (???)
Сѫтъ же ѹбо нꙑнѣ мъноꙃ лакомьствомъ омраен• не въꙁдрьжѧще сѧ ньсоже• нъ г͞лѭтъ: То по ьто м далъ б͞гъ богатьство по облю да его не пѭ• н ѣмь[33]• Нъ тѣмъ реемъ: Далъ т естъ б͞гъ да хвалѫ емѹ въꙁдас да строш е добрѣ• а не скотьскꙑ въ немь жвеш ѹпваѧ сѧ неподобьнаѣ творѧ• нъ да кръмш мь алъѫщѧѧ• жѧдьнꙑѧ• нагꙑѧ• страньнꙑѧ• срꙑѧ• Тѣхъ бо рад дано т бꙑстъ• а не собоѫ е пробрѣте• Тѣмьже своего емѹ даждь• да тѣмъ польꙃа бѫдетъ• Еже бо тѣмъ творте рее гь• то мьнѣ творте• То бо естъ ѣко съкрꙑте сьде• еже тѣмъ дат• къде же то н рьве• н моле ѣдѧтъ• н тате крадѫтъ• Нъ онамо сѹгѹбо обрѧщемъ нетьлѣньно въ вѣкꙑ прѣбѫдѫще• Ѣкоже рее: Не подоб же сѧ ѹбо невѣрьнꙑмъ г͞лѭщмъ: То поьто онъ тако творѧ• богатъ[34] естъ добрѣ жветъ• то каѣ тебѣ тѣмъ естъ• Къжьдо бо пожьнетъ• еже бѫдетъ въсѣѣлъ[35]• Того же ѹбо жвѫщаего сьде ꙁълѣ• жьдетъ б͞гъ обращенѣ емѹ покаѣнѣ• Да аще беꙁ него ѹмьретъ• то онамо прметъ мѫкѫ вѣьнѫѭ протвѫ дѣломъ свомъ• Нъ тꙑ права твор теенѣ ногама свома да въꙁможеш ѹбѣжат вьсѣхъ ꙁълъ• Послѹша ѹбо б͞га ьто т въ ꙁаконѣ напсавъ повелѣ творт хрант рекъ: Не ѹб• не ѹкрад• не прѣлюбꙑ сътвор• не лъжь послѹхъ бѫд• ьт о͞ца своего м͞трь• въꙁлюб скрьнѣего[36] с ѣко самъ сѧ• (???) скрьн[37] же естъ вьсѣкъ правовѣрьнъ л вьсѣкъ тогожде естьства сꙑ• Ѣкоже г͞ь рее: Вьсѣкомѹ просѧщюемѹ ѹ тебе даждь• хотѧщаего ѹ тебе ꙁаѧт не отъвраща• нъ бѫдѣте млоств ѣкоже о͞ць вашь н͞бсьскꙑ млоствъ[38] естъ•
То ьто естъ въ тѣхъ ꙁаповѣдьхъ братре тѧжько• егоже не можемъ сътворт• деже не прос ѹ насъ ньсоже• нъ рее: Ѣкоже хощете тако творѧтъ вамъ ͞лвц• тожде вꙑ мъ творте• Да ѣкоже отъ насъ комѹжьдо нѣстъ люба обда• н пр како же вещ• н татьба• то н дрѹгѹ творте того• Въ нѭже мѣрѫ мѣрте рее г͞ь• намѣртъ сѧ вамъ• (???) срѣь комѹжьдо протвѫ дѣлесемъ• Тѣмьже подвгнѣмъ[39] сѧ братре• тъщѧще дрѹгъ дрѹга къ стотѣ пощеню дѹховьнѹ• да прѣтѧгнетъ въ мѣрлѣхъ[40] благость ꙁълобѫ нашѫ• Ꙁълоба бо• аще мала бѫдетъ• то велкѫ тѧгость матъ въ себѣ• Да того рад сѹгѹбо добро сътварѣ• егда ьто творш б͞га рад• любо постъ• любо млостꙑнѭ• любо покаѣне[41]• любо съмѣрене• любо молтвѫ• Молѧще же сѧ рее г͞ь не лхог͞лте• ѣкоже поган• Се естъ лхоглаголане• еже естъ ѹ б͞га прост л кънѧжѣ• л санѹ велкаего• л врагомъ ѹдолѣнѣ• л богатьства погꙑбаѭщаего• Вьсѣхъ бо тѣхъ невѣрьн просѧтъ• Нъ просте рее ц͞рьствѣ б͞жѣ правьдꙑ его• да та вьсѣ дадѧтъ сѧ вамъ• Вѣстъ бо о͞ць вашь н͞бсьскꙑ• ѣко трѣбѹете вьсѣхъ схъ•(???) Слꙑшавъше же б͞га нарцаѭща сѧ о͞ца н͞бсьскаего• подвгнѣмъ сѧ ѹгодьнаѣ сътворте емѹ• мже съподобшѧ сѧ достон нарещ сѧ съпасен покаѣнемь сльꙁам• Тѣмь бо прѧтъ древле блѫдьнꙑ с͞нъ оставлене[42] постомь• Тѣмь бо ощаѭтъ сѧ грѣс постомь• съмѣренемь стотоѭ• Тѣмь бо въꙁносте вꙑспрь на н͞бса д͞шѫ тѣло кротостѭ любовѭ нелцемѣрьноѭ• Тѣма бо покрꙑваетъ сѧ мъножьство грѣхъ нашхъ• Таковꙑѧ бо б͞жѣ ѹста блажѧтъ г͞лѭща: Блажен съмѣрен д͞хомъ• ѣко тѣхъ естъ ц͞рьство н͞бсьское• блажен плаѫще сѧ• блажен кротъц• блажен алъѫще жѧждѫще правьдꙑ• блажен мротворьц[43]• ѣко т с͞нове б͞ж нарекѫтъ сѧ•
Сѧ добрꙑѧ дѣтѣл слꙑшавъше братре• ѧже ꙁдрѣшѧ б͞жѣ ѹста• таковꙑѧ себѣ с͞нꙑ сътворшѧ• подвгнѣмъ сѧ мꙑ тѣмъ дѣломь ѹподобт сѧ• а не отъпаст ꙁълобоѭ отъ того с͞новьства[44]• Нкъде же бо не блажтъ прѣбꙑваѭщхъ въ пѣньствѣ• Ово вьсѣко ꙁълобѣ бес прѣстан• нъ с͞нꙑ рождьствѹ огньнѹемѹ нареетъ• Рее бо: рьвь бо хъ не ѹмраетъ огнь не ѹгасаетъ• подѫтъ рее сътворьше блага въ жꙁнь вѣьнѫѭ• а сътворьше ꙁълаѣ въ огнь вѣьнꙑ• Да на кꙑ ѹспѣхъ намъ хощетъ бꙑт братре жтѣ сего врѣменьнаѣ сласть• еда ѣко дꙑмъ щеꙁаетъ ѣко сѣнь прѣходтъ ѣко вода ммотекꙑ естъ• Егоже ѹмраѭще съ собоѭ не можемъ отънест[45]• того аще не раꙁдаемъ Хв͞ѣ братр• рекъше нщмъ• то грѣхъ его въꙁьмъше съ нм въꙁъпемъ• а нѣмъ мѣне останетъ[46]• Клевещѧ на сънскавъшаего е[47] ꙁълѣ г͞лѧ: С ͞лвкъ хꙑщенемь събьра лъжам свом• клеветам• клѧтвам• раꙁбо• Се еднъ съ грѣхꙑ тъкъмо отдетъ• а сьде вьсѣ събьранѣ его[48] остаѭтъ• Оц͞ь бо не поможетъ с͞нов ѹмраѭщѹемѹ• н братръ братрѹ• н м͞т дъщер• Дѣт остаѭтъ• братрѣ остаѭтъ• дрѹжна съврьстьнц остаѭтъ• а дѣла една не остаѭтъ• Нъ помъше д͞шѫ въ ѹготованое мѣсто поведѫтъ• деже прѣбꙑваетъ жьдѫщ вѣьнаего въскрѣшенѣ• егда прдетъ с͞нъ б͞ж въ славѣ своего б͞жьства• сѫдт хотѧ жвꙑмъ мрьтвꙑмъ• Жв же сѫтъ правьдьнц• тѣхъ д͞шѧ въ рѫкѹ б͞жю сѫтъ не матъ коснѫт сѧ хъ мѫка• А мрьтвꙑѧ• мѣнтъ грѣшьнꙑѧ• же жтѣ сего сластьм ѹдавшѧ сѧ повньн мѫцѣ сътворшѧ сѧ• Да того рад грѧдетъ съ н͞бсе обомъ хотѧ въꙁдат протвѫ дѣломъ• Прдетъ бо ѣко млън страшьна съ славоѭ неꙁдрееноѭ прѣдътекѫщемъ прѣдъ нмь нъмъ бесплътьнꙑмъ[49]• абе отъ страха его н͞бо въстрѧсетъ сѧ• ꙁемлѣ въсколѣблетъ сѧ• ꙃвѣꙁдꙑ спадѫтъ• беꙁдънꙑ сѧкнѫтъ• слъньце помрькнетъ• лѹна прѣложтъ сѧ въ кръвь• н͞бса съвѭтъ сѧ въ съвтъкъ• а͞нгл прѣдътекѫтъ страшьнꙑмь гласомь въпѭще ѹбѹждаѭще съпѧщѧѧ отъ вѣка правьдьнꙑѧ неправьдьнꙑѧ• вънде пакꙑ каѣжьдо д͞ша въ сво съставъ гроꙁьно трепещѫщ• не ѹꙁьртъ къжьдо прьваего богатьства н слѹгꙑ прѣдъстоѧща• нъ дѣла на вꙑѣхъ тъкъмо всѧща ѣко брѣмѧ тѧжька• въпль горькъ отъ вьсѣхъ сходѧщь• [50]Къжьдо бо въꙁъпетъ г͞лѧ• о горе мьнѣ окаѣньнѹемѹ• како прѣльст мѧ пѹстошьнꙑ онъ свѣтъ• деже хѹдаего богатьства ꙁълꙑѧ похот наслаждь сѧ• лшхъ сѧ вѣьнꙑѧ славꙑ• се нꙑнѣ сѫдѹ повньнъ прѣдъстоѭ• огньнѣ мѫцѣ• о немьже слꙑшаахъ с͞тꙑѧ кънгꙑ по вьсѧ дьн ьтомꙑ• не мѣахъ вѣрꙑ• нъ смѣахъ сѧ окаѣньнꙑ г͞лѧ: Аꙁъ л хощѫ ѹн ѧд вьсеѧ бꙑт• нъ да сѧ наслаждѫ похот вѣка сего• Нꙑнѣ же он постьнц страньнопрмьнц стоѧтъ одеснѫѭ б͞га неꙁдрееньнꙑм вѣньц ѹкрашаем ѣко с͞нове б͞гѹ• а аꙁъ окаѣнꙑ лютѣ мѫцѣ осѫжденъ прѣдъстоѭ• Не мьнѣахъ бо ѣко ѣвлена мѫтъ бꙑт дѣла моѣ прѣдъ селцѣмь народомь• хъже нꙑнѣ на вꙑ мое вьс въꙁраѭтъ• С подобьнаѣ смъ грѣшьнкомъ г͞лѭщемъ• раꙁлѫтъ ѧ а͞нглъ протвѫ дѣломъ хъ• ѣкоже раꙁлѫаетъ пастꙑрь овьцѧ отъ коꙁьлщь• поставтъ правьдьнкꙑ одеснѫѭ б͞га• а грѣшьнкꙑ ошюѭѭ его• реетъ ц͞рь сѫщмъ одеснѫѭ его: Прдѣте благословлен о͞ца моего• прмѣте ѹготованое вамъ ц͞рьство• Вꙑ бо о мьнѣ вьсе жте свое сътѧжасте алъѫще• жѧждѫще• наготѫ премлѭще• въ пѣнхъ въ постѣхъ млостꙑнѣм о мьнѣ веселѧще сѧ• Тѣмьже нꙑнѣ съ мъноѭ ц͞рьства н͞бсьскаего насладте сѧ• Алъьнъ бо бѣхъ• аптасте мѧ• жѧдьнъ напосте• страньнъ прѧсте мѧ• нагъ одѣсте мѧ• Тъгда отъвѣщаѭтъ емѹ правьдьн г͞лѭще: Г͞ къгда тѧ вдѣхомъ л алъьна• л жѧдьна• л нага• послѹжхомъ т• отъвѣщавъ цѣсарь реетъ мъ: Право[51] г͞лѭ вамъ• Понеже сътворсте тѣмъ ѹбогꙑмъ братромъ момъ• то мьнѣ сътворсте• Тъгда реетъ сѫщмъ ошюѭѭ его• дѣте отъ мене проклѧт• дѣте отъ мене немлоств• въ огнь вѣьнꙑ ѹготованꙑ дѣволѹ а͞нгломъ его• понеже того въгодѣ сътворсте въ смѣсѣ въ пѣнꙗствѣ• не покаѭще сѧ прѣбꙑсте• Прмѣте ѣже ѹготовасте по ꙁволеню вашемѹ•(???)
Се слꙑшѧще братрѣ• коль страшьна гроꙁьна мѫенѣ ждѫтъ насъ• нъ понѣ отъ селѣ въспрѧнѣмъ ѹдрьжмъ сѧ отъ ꙁъла• готовꙑѧ грѣхꙑ сповѣдаѭще каѭще сѧ хъ• а не пртварѣѭще дрѹгꙑхъ• Слꙑшасте бо ьто прмѫтъ неьств грѣшьн• же не покаѭтъ сѧ сьде• да ͞лвка л сѧ постꙑдѧ таш грѣхꙑ братре съ нм хощеш въ съмрьть т• по съмрьт въ мѫкѫ вѣьнѫѭ• а б͞га сѧ не стꙑдш• н бош• а рѣсъ ꙁаконъ его ходѧ• же словеса твоѣ помꙑшленѣ въ длан съдрьжтъ• прѣдъ бещсльнꙑм а͞нглꙑ ͞лвкꙑ облт тѧ матъ• вѣьнѣ мѫцѣ прѣдат протвѫ дѣломъ• нъ сѧ нравꙑ поганьскꙑѧ дѣволѹ отъврьгъше егоже сѫтъ• ѹбꙑстрмъ сѧ на млость б͞жѭ стѧще сѧ дьне млостꙑнеѭ постомь добрꙑм дѣлꙑ• свѣщѧ с въждꙃаѭще• да прѣбꙑваемъ вънѫ ждѫще его да ѹслꙑшмъ с͞тꙑ тъ гласъ г͞лѭщ: Се женхъ грѧдетъ• ꙁдѣте въ срѣтене емѹ• славѧще его съ о͞цемь съ с͞тꙑмь дѹхомь• нꙑнѣ прсно въ вѣкꙑ вѣкомъ• Амнь•
[1] Заглавието е по Михайловския препис от ЦНБ при УАН № 490, а добавката с името на Климент е по преписа от съкратената редакция, поместен отново в същия ръкопис.
[2] Доб.по съкратената редакция.
[3] В съкратената ред. сѹщества.
[4] Доб.по съкратената ред.
[5] В изданието пунктуацията е невдмꙑ мръ отъ своего сѫщьства бесплътьнꙑѧ слꙑ свѣтлостьѭ ѹкрашь• ставъ слѹжтелѧ• ѹстро въторꙑѧ прьвѹемѹ свѣтѹ• Предложената от мен пунктуация е по-близка до пунктуацията на ръкописа• срв• л•56б• кол• 2• редове 19–24•
[6] В съкратената ред. неѹстроенѣ.
[7] В изданието е само по подобю• по обраꙁѹ своемѹ подобю е взето от разночетенията•
[8] В съкратената ред. стои жалостно.
[9] Родителният падеж е според съкратената ред. В пространната ред. стои въ ꙁракъ.
[10] В съкратената ред. бл͞годьны.
[11] Осотъ е взето от разночетенията поради пълната етимологична и морфологична неяснота на използваното в основния препис отъстада. В съкратената ред. влъьць.
[12] Така според останалите преписи и съкратената ред. В основния препис стои нападаемы пеал.
[13] Така само в осн.препис. Останалите преписи имат конььнее; в съкратената ред.послѣднее.
[14] Доб.по останалите преписи.
[15] Доб. по съкратената ред.
[16] В изданието нкоторꙑⷤ• В съкратената ред. н нъ неднъже.
[17] Само тук така, в другите преписи: м͞ртва лежаща прѣльщенемь.
[18] В съкратената ред.тѣмъ подобеⷨ.
[19] вънде въ рѣво е добавено от разночетенията•
[20] Така по съкратената ред. В осн.препис стои бꙑтскѹю. Съкратената ред.доб.воскрѣс.
[21] В съкр.ред.мастю.
[22] В изданието: ѹгодьнꙑ емѹ ѣвт сѧ• при мен е възстановено по разночетенията•
[23] В изданието – ѫ•
[24] В съкратената ред.мнмо.
[25] Така в повечето преписи. В основния стои ꙁде же.
[26] В съкратената ред. ѡв...ѡв.
[27] В съкр.ред. хѹжⷣьш, хѹжⷣьша.
[28] Така по останалите преписи. В осн.препис и в съкратената ред. блѫдьнц, прѣблѫдьнц.
[29] Вж.горната бел.
[30] Така по повечето преписи, в осн.препис и в съкр.ред. мьꙁдомьць.
[31] Тази лексема святаме за на·zархаична и присъща на Климентовия език.В изданието и на двете редакции нѫдтъ, в останаалите ръкописи къснтъ
[32] Във всички преписи стои асъ.
[33] В съкратената ред. оттук нататък различно.
[34] Така във всички преписи. В осн. благодать.
[35] В изданието восꙗвъ• бѫдетъ въсѣѣлъ е взето от разночетенията•
[36] Така само във Вол., в ост.преписи стои блжнѣего, блжьн.
[37] Вж.бел.37.
[38] Така в останалите преписи, в осн.препис млосрьдъ.
[39] В ост.преписи потщмъ.
[40] Така в останалите преписи, в осн. мѣрѹ.
[41] Така по Вол., в ост.покланѧне.
[42] Останалите преписи имат млостꙑнею.
[43] Доб.по останалите преписи.
[44] В изданието сн͞вста• сꙑновьства е поправено по снимките• срв• л• 61б• кол• 2• ред 18•
[45] не можемъ отънест е взето от разночетенията•
[46] В изданието пунктуацията е следната: ••• ммотека естъ• егоже съ собоѭ ѹмраѭще• Того• аще не раꙁдаемъ хрстовѣ брат• срѣь нщмъ• то грѣхъ его въꙁемъше съ нм въꙁъпемъ• а нѣмъ мѣне останетъ• По мое мнение• след вставката от разночетенията• предложената пунктуация е по правилна•
[47] В изданието наⷭ҇ нскавьшаго• поправката е по разночетенията•
[48] събьранѣ его добавено от разночетенията•
[49] номъ бесплътьнꙑмъ е добавено от разночетенията•
[50] От тук до края за основа съм взел преписа от Златоструя от XII век (Георгиева• 2003• стр• 310• 311)• като при нормализирането спазвам оригиналната пунктуация на ръкописа и поради това отпада• приетото до тук• деление на изречения и съответно – главните букви: нов абзац съм сложил там• където в Златоструя има главна буква• Откъсът• запазен в Златоструя• е много близък до основния текст на изданието• но пази по-добре особеностите на оригинала•
[51] Така в Златоструя и в ост.преписи. В осн.препис липсва. В стб. стнѫ.