Текстов корпус
Слово о с͞тѣ троц  о твар  о сѫдѣ
Заглавие на латински:sermo
Жанр:Поучение
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:XV в.
Дата на превода:X в.
Дата на преписа:XV в
Правопис:Руски
Име на ръкописа:сборник
Хранилище на ръкописа:ЦНБУАН, Киев
Сигнатура на ръкописа:490
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:нормализиран
Страници:56-63
doc_iddoc_130

Словото за света Троица е познато в две негови редакции – обширна и кратка, като от осемте дошли до нас преписа само един отразява кратката редакция. Поместеният тук текст е нормализиран по ръкопис № 490 от Михайловския ръкопис в Киев, който съдържа и кратката редакция, по която са направени някои добавки и уточниения..

Слово о с͞тѣ троц  о твар  о сѫдѣ• сътворено Клментомь•[1]

Подобьно естъ намъ братре прсно събраѭще сѧ въ црькъвь съ любъвѭ едномѹ б͞жьствѹ ьсть  кланѣне  хвалѫ въꙁдаѣт• въ трьхъ собьствѣхъ сѫщю рекъше ѵпостасьхъ• еже сѧ  лца  състав могѫтъ раꙁѹмѣт•  въ тѣхъ бо трьхъ б͞жьство нераꙁдѣльно естъ едноѭ областьѭ  слоѭ объдрьжѧ вьсѧ  строѧ• една дрьжава въ трьхъ• едно ц͞рьство• едно г͞ьство• една область  една сла  една ьсть•  поклонъ равьнъ въꙁдаваемъ прсно о͞цѹ  с͞нов  с͞тѹемѹ д͞хѹ отъ вьсеѧ твар• Б͞га же рекꙑ мьнѭ о͞ца  с͞на  с͞таего д͞ха• отъ негоже  мьже вьсѣ бꙑшѧ  въ сѫщьствьнѣемь бꙑт прѣбꙑваѭтъ• Тогожде б͞га о͞ца вьсемѹ съдрьжателѣ сповѣдаѭ нерождена  несътворена• несъꙁьданьна• беꙁнаѧльна• бесконььна• бесъмрьтьна• прѣвѣьна• Отъ негоже беꙁнаѧльно  беꙁврѣменьно кѹпьнородьно въсѣ г͞ь нашь ͞съ Х͞ъ• свѣтъ отъ свѣта• б͞гъ стньнꙑ отъ б͞га стньна рожденъ• а не сътворенъ прѣжде вьсѣхъ вѣкъ• Ѣкоже рее апостолъ: Ѣко тѣмь сътвор вѣкꙑ• неꙁмѣньнъ отъ о͞а сѫщьства  ьсть  обраꙁъ  подобе о͞е• славоѭ  ьстѭ съпрѣстольнъ сꙑ• Ѣко отъ него рождьство мꙑ беꙁлѣтьно  беꙁврѣменьно  беꙁ вьсѣкого года  дьне•

Ѣкоже самъ рее: Аꙁъ въ о͞ц• а о͞ць въ мьнѣ•  слава моѣ• слава о͞ца моего естъ• Тѣмь бо вьсѣ отъ небꙑтѣ въ бꙑте првѣсѧ сѧ• б͞га же жвотворѧщаего д͞ха велаѭ• мьже рее апостолъ: Жвемъ  двжемъ сѧ  есмъ не въ тр же богꙑ• раставлѣѧ еднаего б͞жьства• нъ въ трьхъ съврьшенахъ ѵпостасьхъ едно б͞жьство сповѣдаѭ равьноьстьно[2]  равьнопрѣстольно• Не бѣ бо нколже о͞ць беꙁ с͞на• н беꙁ с͞таего д͞ха• нъ кѹпьно о͞ць• кѹпьно  с͞нъ• отъ негоже рожденъ• кѹпьно  с͞тꙑ д͞хъ• сходѧ отъ о͞ца• ожвлѣѧ же  дꙑхане даѧ вьсѣко вещ• дъхновенемь бо жвѧ вьсѧ  раꙁдѣлѣѧ дарꙑ на власт протвѫ вѣрѣ комѹжьдо• ѣкоже хощетъ прѣбꙑваѭща вꙑнѫ кѹпьно съ словомь въ о͞хъ ѣдрѣхъ неотъстѫпьно• Тѣма бо ѹстро о͞ць вдмѫѭ тварь• ѣкоже рее пророкъ: Словесемь г͞немь н͞бса ѹтврьдшѧ сѧ  д͞хомь ѹстъ его вьсѣ сла его•

Трьбеꙁнаѧльнаего того б͞жьства[3] прѣсъврьшена сла несъставьнꙑѧ ѵпостас• о͞а прѣмѫдрость• невдмꙑ мръ отъ своего сѫщьства бесплътьнꙑѧ слꙑ свѣтлостьѭ ѹкрашь съставль• бесплътьнꙑѧ слꙑ[4] слѹжтелѧ ѹстро въторꙑѧ прьвѹемѹ свѣтѹ[5]  на тѣхъ поваѧ• трьс͞тꙑм гласꙑ хвалмъ естъ прсно•

Отъ тѣхъ же бѣ еднъ ꙁемльнѹемѹ нѹ стротель поставленъ б͞гомь• же гръдꙑнеѭ своеѭ  ѹмомь ꙁълꙑмь прѣвъꙁнесъ сѧ рее: Поставлѭ прѣстолъ сво на облацѣхъ  бѫдѫ подобьнъ вꙑшьнюемѹ•  того рад ꙁврьженъ бꙑстъ отъ санѹ своего•  свѣтлост лшь сѧ бꙑстъ тьмѣ наѧльнкъ•  съ отъстѫпьнꙑм съ нмь а͞нглꙑ же своего в͞лдкꙑ отъстѫпльше• бѣсꙑ прѣмѣншѧ сѧ по свое мъ ꙁлобѣ•

По томь пакꙑ б͞гъ вдмѫѭ тварь мра сего въсхотѣ сътворт• ѣкоже с͞тое псане послѹшьствѹетъ г͞лѧ: Ѣко спрьва сътвор б͞гъ н͞бо  ꙁемлѭ• нъ невдма  неѹтворена[6] бѣашета•  рее б͞гъ: Да бѫдетъ свѣтъ•  бꙑстъ свѣтъ•  нарее б͞гъ свѣтъ дьнь• а тьмѫ нарее нощь• Свѣтомь же обръш прьваего дьне• Въ въторꙑ же дьнь тврьдь сътвор• н͞бо ѭ нарекъ•  постав водꙑ на не прѣвꙑшьнѧѧ• ѹмъ отъ водьнꙑхъ съставъ• отъ нхъже съходѧтъ дъжд  хлѧб н͞бсьскꙑѧ•  повелѣ б͞гъ събьрат сѧ водѣ въ съньмъ еднъ  ѣвт сѧ сѹш•  нарее б͞гъ сѹшѫ ꙁемлѭ• а съставꙑ водьнꙑѧ нарее море•

Въ трет же дьнь повелѣ ꙁемл ꙁвест с себе травѫ сѣментѫ•  скотꙑ на родꙑ• пътцѧ  прѣсмꙑкаѭщѧѧ сѧ по ꙁемл• Въ етврьтꙑ же дьнь сътвор б͞гъ свѣтлѣ н͞бсьсцѣ• слъньце  мѣсѧць  ꙃвѣꙁдꙑ• повелѣвъ мъ сѣт въ дьн  въ нощ• Въ пѧтꙑ же дьнь повелѣ б͞гъ водамъ ꙁнест с себе вьсѣко жвотьно• рꙑбꙑ же  пътцѧ  гадꙑ•  въ шестꙑ дьнь• въꙁьмъ б͞гъ отъ ꙁемлѧ прьсть съꙁьда ͞лвка по обраꙁѹ своемѹ  подобю[7]•  дѹнѫ на лце его дъхновене жво  бꙑстъ ͞лвкъ въ д͞шѫ жвѫ•  нарее мѧ емѹ Адамъ•  постав  подъ собоѭ ѣко ц͞рѣ ꙁемьнꙑмъ вещьмъ рекъ емѹ: Тебѣ да работаѭтъ свѣтъ  тьма• слъньце  мѣсѧць• ꙁемлѣ  море• ꙁвѣре  скот• гад  пътцѧ• тво страхъ  трепетъ надъ вьсѣм да бѫдетъ•  насаждь б͞гъ породѫ на въстоцѣхъ въведе тѹ ͞лвка  ꙁаповѣда емѹ г͞лѧ: Отъ вьсего дрѣва ѣждь• а отъ сего дрѣва не ѣдта н пркасата сѧ емь да не ѹмьрета•

Вдѣвъ же пронꙑрвꙑ бѣсъ ͞лвка тако любма  поьтена б͞гомь• покѹс сѧ мъногꙑм льстьм прѣвабт   сътворт  прѣстѫпьнка ꙁавстѭ• Еже  сътвор• Въско въ ꙁмѣ•  въспьнъ сѧ лѫкавьствемь въꙁг͞ла въ ѹхо ꙁълъ съвѣтъ• неꙁълобвѣ сѫщ естьствомь прѣбабѣ наше Евъꙃѣ•  рее: ьто вамъ ꙁаповѣда б͞гъ ѣст• т ьто• Она же рее: Отъ сего  отъ сего дрѣва ѣдта рее• а еже дрѣво посрѣдѣ раѣ• то томь рее не пркасата сѧ  не въкѹшата его да не ѹмьрета• Отъвѣщавъ же дѣволъ рее е: Н ѹбо• не ѹмьрета съмрьтѭ• нъ пае аще въкѹста отъ него то бѫдета ѣко  б͞гъ раꙁѹмѣваѭщ добро  ꙁъло• Она же ѣко слабѣш сѫщ  жльдѭ[8] пае раждьгаема• ꙁмевъ съвѣтъ премъш прстѫп къ дрѣвѹ раꙁѹмьнѹемѹ•  вдѣвъш красотѫ въꙁрака[9] его  въꙁьмъш сънѣстъ• Отъ него дастъ  мѫжѹ своемѹ съ собоѭ•  ѣко въкѹссте• раꙁѹмѣсте абе ѣко нага есте• Въꙁѧтъ бо сѧ отъ нею свѣтъ благодѣтьнꙑ[10]•  раꙁѹмѣсте ѣко нага есте  наѧсте лствемь смокъвьнꙑмь творт с прѣпоѣсанаѣ•

 облье ѣ б͞гъ въ рꙁꙑ кожанꙑ  ꙁдрнѫ ѣ вънъ ꙁ-д-раѣ съмрьтѭ осѫждь  рее Адамѹ: Понеже послѹша гласъ женꙑ твоеѧ  прѣстѫпль ꙁаповѣд моеѧ сънѣдоста отъ дрѣва• отъ негоже т не велѣхъ ѣст• то проклѧта ꙁемлѣ да бѫдетъ въ трѹдѣхъ твохъ• Трьне  осоть[11] проꙁѧбнетъ т  да въ потѣ лца твоего ѣс хлѣбъ тво  съмрьтьѭ да ѹмьреш•  ѣкоже отъ ꙁемлѧ ес• въ ꙁемлѭ пакꙑ да деш• Отъ толѣ бꙑстъ тѣло наше сльꙁьно  старост повньно• съмрьт же  тьл  страстьмъ•  нападѫ на не пае[12] лѫкавьн т бѣс• льстьм мрьꙁъкам боꙃ сѧ нарцаѭще• првдѣнѣ творѧща• ово въ сънѣхъ• ово ѣвѣ•  тако съвлькѫ ͞лвка съ пѫт стова• да ѣже емѹ бѣ тварь въ работѫ сътворена б͞гомь• то онъ богꙑ проꙁва ѧ: слъньце  мѣсѧць•  ꙃвѣꙁдꙑ• водѫ  огнь• осътьнꙑ[13] плъжѫщ гадъ•  вьсемѹ томѹ порабощь сѧ ꙁнеможе  паде ѣко мрьтвъ• не могꙑ ѹгодт•

Ѹмлосрьждь же сѧ г͞ь нашь  б͞гъ[14]• не могꙑ ꙁьрѣт въ толко ꙁъло въпадъшаего• нъ пѹст емѹ на помощь  на сцѣлене• ꙁаконъ напсавъ  пророкомъ давъ• даръ цѣльбьнꙑ  рекъ: Не сътворте обраꙁа подобьна мьнѣ• нѣстъ бо ного б͞га[15] раꙁвѣ мене н на небес• н на ꙁемл• н въ водахъ• Аꙁъ бо есмь г͞ь б͞гъ вашь• ꙁ небꙑтѣ въ бꙑте сътвор вьсѧ  даѧ дꙑхане вьсѣмъ• Славꙑ моеѧ ѹбо номѹ не дамь• н ꙁволен мохъ дѣломъ непрѣꙁннꙑмъ• Нъ н см ѹбо словесꙑ• н нѣм вѧщьшм того не въꙁмогѫ пророц• н ꙁаконодавьць Мос• н нъ нкътоже[16] отъ патрархъ въꙁдвгнѫт ͞лвка къ сцѣленю• мъногꙑм страстьм ѹѣꙁвлена сѫща  ѣко обѹморена лежѧща на се тьлѣне[17]•

Самъ млосрьдꙑ ͞лвколюбьць• сꙑ г͞ь б͞гъ нашь• не могꙑ ꙁьрѣт съꙁьданѣ своего ꙁълꙑмъ бѣсомъ повнѫвъша сѧ  тѣм подавлѣема[18]• абе ѹстро вьсѣ щедротам свом на ꙁбавлене наше•  прѣклонь н͞бса сънде ѣко  дъждь прообраꙁованꙑ древле Гедеонѹ рѹномь• Слово вънде въ рѣво[19] непороьнꙑѧ д͞вꙑ  прѣстꙑѧ• не отъ плът• н отъ кръве ꙁаьнъ сѧ• нъ бесѣменьно  беꙁнаѧльно родьство мꙑ отъ о͞ца беꙁ м͞тре на н͞бс прѣжде• въторое же родьство неꙁглаголано насъ рад премлетъ отъ д͞вꙑ прѣстꙑѧ беꙁ о͞ца на ꙁемл• Не щ ѹбо емѹ на н͞бс м͞трь• беꙁнаѧльнъ бо естъ отъ о͞ца• н на ꙁемл емѹ щ о͞ца• неꙁдреено бо ꙁаѧте его• Слово бо сꙑ б͞же въ ѵпостас своеѭ волеѭ плъть бꙑстъ•  въсел сѧ въ нꙑ• бꙑстъ въ кѹпѣ сѹгѹбь естьствомь б͞гъ  ͞лвкъ• Не въꙁгнѫша бо сѧ прѣстѫпленемь въ тьлѣн лежѧща ͞лвка• нъ ѣко  рꙁѫ на сѧ въꙁвлѣе плъть ͞лвѫ  б͞жьствомь обновль• банеѭ пакꙑбꙑтскѫѭ[20]• срѣь с͞тꙑмь крьщенемь• омꙑват повелѣ страст д͞шевьнꙑѧ•  н͞бсьскоѭ хрѵꙁмоѭ[21] помаꙁаѧ страст нашѧ сцѣл•  на веселе н͞бсьскꙑѧ слꙑ поꙁъва рекъ: Радѹте сѧ съ мъноѭ ѣко обрѣтъ ꙁгꙑбъшее м овьѧ прѣстѫпленемь•

Такого млосрьдаего вл͞дкѫ  б͞га мѫще братре потъщмъ сѧ добрꙑм дѣлесꙑ да некъл ѹгодьн емѹ ѣвмъ сѧ[22]• Не радѹетъ бо сѧ о паден грѣховьнѣемь• нъ о покаѣн нашемь веселтъ сѧ• Тѣмьже не тамъ ѹбо прѣгрѣшен нашхъ• нъ сповѣдаѭще ѣ цѣлене отъ б͞га премлемъ• Рее бо самъ: Не трѣбѹѭтъ съдрав враа• нъ болѧщ• тѣмьже не прдъ прꙁъватъ правьдьнкъ• нъ грѣшьнкъ на покаѣне•(????)” Воле братре враь н͞бсьскꙑ поꙁꙑваетъ нꙑ• враьство сътворь с͞тое крьщене  поканам сльꙁам омꙑваѧ съблаꙁнꙑ нашѧ• Да не потамъ ѹбо врѣдъ• срѣь грѣхъ нашхъ• н съ нм ѹмьремъ• ѧже вьсѣ б͞гъ вѣстъ• О бо б͞ж тъмам тъмꙑ свѣтлѣш слъньца• А како л хощеш того тат сѧ• егоже дъхновене  ꙁракъ въ тебѣ естъ• Да аще ѧ[23] сьде тамъ• то непьщѹмъ[24] л  тамо ѹтат ѧ• деже[25] ѣвѧтъ сѧ дѣла наша  словеса  помꙑшленѣ• А на страшьнѣемь сѫдщ• деже вьс наꙃ прѣдъстанемъ• богат  ѹбоꙃ• раб  свободьн• ц͞р  сльн• протвѫ дѣломъ къжьдо премлѭще л ц͞рьстве л осѫждене[26]• Ѣкоже бо сѫтъ отърадьн[27] грѣс• тако отърадьнѣшѧ мѫкꙑ тамо• Ѣкоже с͞тое пьсане ѹтъ нꙑ г͞лѧ: нако сѧ мѫѧтъ любодѣцѧ• а дрѹгое ѣко прѣлюбодѣцѧ[28]• Прѣлюбодѣцѧ[29] же сѫтъ мъногамъ жентвамъ прлѣпьнц  бес покаѣнѣ ѹмраѭще• нако пакꙑ тате• а дрѹгое ѣко раꙁбонц  пѣнцѧ• Тѹ бо ѹже не бѫдетъ помощ н о͞ць с͞нов• н братръ братрѹ• н рабъ господнѹ•

Нъ аще бѫдемъ сьде покаѣл сѧ• л млостꙑнѧ сътворл нщмъ• л страньнꙑ въвел въ домꙑ своѧ• то весел прѣдъстанемъ одеснѫѭ прѣстола божѣ• въꙁраѭще неꙁдрееньнꙑѧ радост• ѧже с сьде пробрѣтъше покаѣнемь  млостꙑнеѭ• Покаѣне бо естъ свѣтльнкъ д͞ш• то бо дастъ намъ б͞гъ на сцѣлене д͞шевьнꙑмъ врѣдомъ• Тѣмь бо раꙁбонкѹ отъврьꙁе Х͞ъ породѫ• мала словеса рекъшю тъкъмо: Помѧн м г͞ въ ц͞рьств твоемь (???)• Тѣмь блѫдьнꙑ с͞нъ прѧтъ бꙑстъ въꙁъпвъ къ б͞гѹ: О͞е съгрѣшхъ на н͞бо  прѣдъ тобоѭ  ѹже нѣсмь достонъ нарещ сѧ с͞нъ тво прѣстѫпль твоѣ велѣнѣ• нъ сътвор мѧ ѣко едного отъ намьнкъ твохъ• Тѣмь блѫдьнца просвѣт сѧ омꙑваѭщ ноꙃѣ со͞вѣ  власꙑ свом отраѭщ• Тѣмь мꙑтомьць[30] прѧтъ бꙑстъ• же въ црькъв стоѧ• не смѣаше на н͞бо ою въꙁвест• нъ бѣаше въ прьс своѧ г͞лѧ: Б͞же прост мѧ отъ грѣхъ мохъ•”(???)

Тѣмже словесꙑ длъжьн есмъ  мꙑ братре въꙁъпт къ б͞гѹ непрестаньно• сльꙁам омꙑваѭще грѣхꙑ своѧ• постомь дѹшѧ  тѣлеса ощаѭще• млостꙑнеѭ  молтвоѭ д͞шевьнꙑѧ свѣщѧ въжгаѭще• ѣкоже рее б͞гъ: Бѫдѫ рѣсла ваша прѣпоѣсана  свѣтльнц ваш горѧще• рекъше добраѣ дѣла• Бѫдѣте ѹбо подобьн добрꙑмъ рабомъ• же ждѫтъ до полѹнощ не ѹсꙑпаѭще до кѹроглашенѣ г͞на своего• когда прдетъ съ брака же• Блажен бо рее г͞ь• сѫтъ раб т• ѧже пршьдъ г͞ь обрѧщетъ творѧщѧ повелѣнѣ его• Аще л реетъ ꙁълꙑ рабъ въ срьдьц своемь: Мьдьлтъ[31] мо г͞ь прт•  наьнетъ пт  ѹпват сѧ• прдетъ же г͞ь его въ дьнь• егоже не ѹвѣстъ•  въ годнѫ[32]• еѧже не раꙁѹмѣ•  аще  обрѧщетъ неготова• абе мъ  растешетъ  полъма•  ѧсть его поврьжетъ съ лцемѣрꙑ ꙁемльнꙑм• Тѹ бѫдетъ рее г͞ь плаь  скрьжьтъ ꙁѫбомъ• (???)

Сѫтъ же ѹбо  нꙑнѣ мъноꙃ лакомьствомъ омраен• не въꙁдрьжѧще сѧ ньсоже• нъ г͞лѭтъ: То по ьто м далъ б͞гъ богатьство по облю да его не пѭ• н ѣмь[33]• Нъ тѣмъ реемъ: Далъ т естъ б͞гъ да хвалѫ емѹ въꙁдас  да строш е добрѣ• а не скотьскꙑ въ немь жвеш ѹпваѧ сѧ  неподобьнаѣ творѧ• нъ да кръмш мь алъѫщѧѧ• жѧдьнꙑѧ• нагꙑѧ• страньнꙑѧ• срꙑѧ• Тѣхъ бо рад дано т бꙑстъ• а не собоѫ е пробрѣте• Тѣмьже своего емѹ даждь• да тѣмъ польꙃа бѫдетъ• Еже бо тѣмъ творте рее гь• то мьнѣ творте• То бо естъ ѣко съкрꙑте сьде• еже тѣмъ дат•  къде же то н рьве• н моле ѣдѧтъ• н тате крадѫтъ• Нъ онамо сѹгѹбо обрѧщемъ нетьлѣньно  въ вѣкꙑ прѣбѫдѫще• Ѣкоже рее: Не подоб же сѧ ѹбо невѣрьнꙑмъ г͞лѭщмъ: То поьто онъ тако творѧ•  богатъ[34] естъ  добрѣ жветъ• то каѣ тебѣ тѣмъ естъ• Къжьдо бо пожьнетъ• еже бѫдетъ въсѣѣлъ[35]• Того же ѹбо жвѫщаего сьде ꙁълѣ• жьдетъ б͞гъ обращенѣ емѹ  покаѣнѣ• Да аще беꙁ него ѹмьретъ• то онамо прметъ мѫкѫ вѣьнѫѭ протвѫ дѣломъ свомъ• Нъ тꙑ права твор теенѣ ногама свома да въꙁможеш ѹбѣжат вьсѣхъ ꙁълъ• Послѹша ѹбо б͞га ьто т въ ꙁаконѣ напсавъ повелѣ творт  хрант рекъ: Не ѹб• не ѹкрад• не прѣлюбꙑ сътвор• не лъжь послѹхъ бѫд• ьт о­͞ца своего  м͞трь•  въꙁлюб скрьнѣего[36] с ѣко самъ сѧ• (???) скрьн[37] же естъ вьсѣкъ правовѣрьнъ л вьсѣкъ тогожде естьства сꙑ• Ѣкоже г͞ь рее: Вьсѣкомѹ просѧщюемѹ ѹ тебе даждь•  хотѧщаего ѹ тебе ꙁаѧт не отъвраща• нъ бѫдѣте млоств ѣкоже  о͞ць вашь н͞бсьскꙑ млоствъ[38] естъ•

То ьто естъ въ тѣхъ ꙁаповѣдьхъ братре тѧжько• егоже не можемъ сътворт• деже не прос ѹ насъ ньсоже• нъ рее: Ѣкоже хощете тако творѧтъ вамъ ͞лвц• тожде  вꙑ мъ творте• Да ѣкоже отъ насъ комѹжьдо нѣстъ люба обда• н пр како же вещ• н татьба• то н дрѹгѹ творте того• Въ нѭже мѣрѫ мѣрте рее г͞ь• намѣртъ сѧ вамъ• (???) срѣь комѹжьдо протвѫ дѣлесемъ• Тѣмьже подвгнѣмъ[39] сѧ братре• тъщѧще дрѹгъ дрѹга къ стотѣ  пощеню дѹховьнѹ• да прѣтѧгнетъ въ мѣрлѣхъ[40] благость ꙁълобѫ нашѫ• Ꙁълоба бо• аще  мала бѫдетъ• то велкѫ тѧгость матъ въ себѣ• Да того рад сѹгѹбо добро сътварѣ• егда ьто творш б͞га рад• любо постъ• любо млостꙑнѭ• любо покаѣне[41]• любо съмѣрене• любо молтвѫ• Молѧще же сѧ рее г͞ь не лхог͞лте• ѣкоже поган• Се естъ лхоглаголане• еже естъ ѹ б͞га прост л кънѧжѣ• л санѹ велкаего• л врагомъ ѹдолѣнѣ• л богатьства погꙑбаѭщаего• Вьсѣхъ бо тѣхъ невѣрьн просѧтъ• Нъ просте рее ц͞рьствѣ б͞жѣ  правьдꙑ его• да та вьсѣ дадѧтъ сѧ вамъ• Вѣстъ бо о͞ць вашь н͞бсьскꙑ• ѣко трѣбѹете вьсѣхъ схъ•(???) Слꙑшавъше же б͞га нарцаѭща сѧ о͞ца н͞бсьскаего• подвгнѣмъ сѧ ѹгодьнаѣ сътворте емѹ• мже съподобшѧ сѧ достон нарещ сѧ съпасен покаѣнемь  сльꙁам• Тѣмь бо прѧтъ древле блѫдьнꙑ с͞нъ оставлене[42] постомь• Тѣмь бо ощаѭтъ сѧ грѣс постомь• съмѣренемь  стотоѭ• Тѣмь бо въꙁносте вꙑспрь на н͞бса д͞шѫ  тѣло кротостѭ  любовѭ нелцемѣрьноѭ• Тѣма бо покрꙑваетъ сѧ мъножьство грѣхъ нашхъ• Таковꙑѧ бо б͞жѣ ѹста блажѧтъ г͞лѭща: Блажен съмѣрен д͞хомъ• ѣко тѣхъ естъ ц͞рьство н͞бсьское• блажен плаѫще сѧ• блажен кротъц• блажен алъѫще  жѧждѫще правьдꙑ• блажен мротворьц[43]• ѣко т с͞нове б͞ж нарекѫтъ сѧ•

Сѧ добрꙑѧ дѣтѣл слꙑшавъше братре• ѧже ꙁдрѣшѧ б͞жѣ ѹста•  таковꙑѧ себѣ с͞нꙑ сътворшѧ• подвгнѣмъ сѧ  мꙑ тѣмъ дѣломь ѹподобт сѧ• а не отъпаст ꙁълобоѭ отъ того с͞новьства[44]• Нкъде же бо не блажтъ прѣбꙑваѭщхъ въ пѣньствѣ• Ово вьсѣко ꙁълобѣ бес прѣстан• нъ с͞нꙑ рождьствѹ огньнѹемѹ нареетъ• Рее бо: рьвь бо хъ не ѹмраетъ  огнь не ѹгасаетъ•  подѫтъ рее сътворьше блага въ жꙁнь вѣьнѫѭ• а сътворьше ꙁълаѣ въ огнь вѣьнꙑ• Да на кꙑ ѹспѣхъ намъ хощетъ бꙑт братре жтѣ сего врѣменьнаѣ сласть• еда ѣко дꙑмъ щеꙁаетъ  ѣко сѣнь прѣходтъ  ѣко вода ммотекꙑ естъ• Егоже ѹмраѭще съ собоѭ не можемъ отънест[45]• того аще не раꙁдаемъ Хв͞ѣ братр• рекъше нщмъ• то грѣхъ его въꙁьмъше съ нм въꙁъпемъ• а нѣмъ мѣне останетъ[46]• Клевещѧ на сънскавъшаего е[47] ꙁълѣ г͞лѧ: С ͞лвкъ хꙑщенемь събьра лъжам свом• клеветам• клѧтвам• раꙁбо• Се еднъ съ грѣхꙑ тъкъмо отдетъ• а сьде вьсѣ събьранѣ его[48] остаѭтъ• Оц͞ь бо не поможетъ с͞нов ѹмраѭщѹемѹ• н братръ братрѹ• н м͞т дъщер• Дѣт остаѭтъ• братрѣ остаѭтъ• дрѹжна  съврьстьнц остаѭтъ• а дѣла една не остаѭтъ• Нъ помъше д͞шѫ въ ѹготованое мѣсто поведѫтъ• деже прѣбꙑваетъ жьдѫщ вѣьнаего въскрѣшенѣ• егда прдетъ с͞нъ б͞ж въ славѣ своего б͞жьства• сѫдт хотѧ жвꙑмъ  мрьтвꙑмъ• Жв же сѫтъ правьдьнц• тѣхъ д͞шѧ въ рѫкѹ б͞жю сѫтъ  не матъ коснѫт сѧ хъ мѫка• А мрьтвꙑѧ• мѣнтъ грѣшьнꙑѧ• же жтѣ сего сластьм ѹдавшѧ сѧ  повньн мѫцѣ сътворшѧ сѧ• Да того рад грѧдетъ съ н͞бсе обомъ хотѧ въꙁдат протвѫ дѣломъ• Прдетъ бо ѣко млън страшьна съ славоѭ неꙁдрееноѭ прѣдътекѫщемъ прѣдъ нмь нъмъ бесплътьнꙑмъ[49]•  абе отъ страха его н͞бо въстрѧсетъ сѧ• ꙁемлѣ въсколѣблетъ сѧ• ꙃвѣꙁдꙑ спадѫтъ• беꙁдънꙑ сѧкнѫтъ• слъньце помрькнетъ• лѹна прѣложтъ сѧ въ кръвь• н͞бса съвѭтъ сѧ въ съвтъкъ• а͞нгл прѣдътекѫтъ страшьнꙑмь гласомь въпѭще  ѹбѹждаѭще съпѧщѧѧ отъ вѣка правьдьнꙑѧ  неправьдьнꙑѧ•  вънде пакꙑ каѣжьдо д͞ша въ сво съставъ гроꙁьно трепещѫщ•  не ѹꙁьртъ къжьдо прьваего богатьства н слѹгꙑ прѣдъстоѧща• нъ дѣла на вꙑѣхъ тъкъмо всѧща ѣко брѣмѧ тѧжька•  въпль горькъ отъ вьсѣхъ сходѧщь• [50]Къжьдо бо въꙁъпетъ г͞лѧ• о горе мьнѣ окаѣньнѹемѹ• како прѣльст мѧ пѹстошьнꙑ онъ свѣтъ• деже хѹдаего богатьства  ꙁълꙑѧ похот наслаждь сѧ• лшхъ сѧ вѣьнꙑѧ славꙑ•  се нꙑнѣ сѫдѹ повньнъ прѣдъстоѭ•  огньнѣ мѫцѣ• о немьже слꙑшаахъ с͞тꙑѧ кънгꙑ по вьсѧ дьн ьтомꙑ• не мѣахъ вѣрꙑ• нъ смѣахъ сѧ окаѣньнꙑ г͞лѧ: Аꙁъ л хощѫ ѹн ѧд вьсеѧ бꙑт• нъ да сѧ наслаждѫ похот вѣка сего• Нꙑнѣ же он постьнц  страньнопрмьнц стоѧтъ одеснѫѭ б͞га неꙁдрееньнꙑм вѣньц ѹкрашаем ѣко с͞нове б͞гѹ• а аꙁъ окаѣнꙑ лютѣ мѫцѣ осѫжденъ прѣдъстоѭ• Не мьнѣахъ бо ѣко ѣвлена мѫтъ бꙑт дѣла моѣ прѣдъ селцѣмь народомь• хъже нꙑнѣ на вꙑ мое вьс въꙁраѭтъ• С  подобьнаѣ смъ грѣшьнкомъ г͞лѭщемъ• раꙁлѫтъ ѧ а͞нглъ протвѫ дѣломъ хъ• ѣкоже раꙁлѫаетъ пастꙑрь овьцѧ отъ коꙁьлщь•  поставтъ правьдьнкꙑ одеснѫѭ б͞га• а грѣшьнкꙑ ошюѭѭ его•  реетъ ц͞рь сѫщмъ одеснѫѭ его: Прдѣте благословлен о͞ца моего• прмѣте ѹготованое вамъ ц͞рьство• Вꙑ бо о мьнѣ вьсе жте свое сътѧжасте алъѫще• жѧждѫще• наготѫ премлѭще• въ пѣнхъ  въ постѣхъ  млостꙑнѣм о мьнѣ веселѧще сѧ• Тѣмьже нꙑнѣ съ мъноѭ ц͞рьства н͞бсьскаего насладте сѧ• Алъьнъ бо бѣхъ• аптасте мѧ• жѧдьнъ  напосте• страньнъ  прѧсте мѧ• нагъ  одѣсте мѧ• Тъгда отъвѣщаѭтъ емѹ правьдьн г͞лѭще: Г͞ къгда тѧ вдѣхомъ л алъьна• л жѧдьна• л нага•  послѹжхомъ т•  отъвѣщавъ цѣсарь реетъ мъ: Право[51] г͞лѭ вамъ• Понеже сътворсте тѣмъ ѹбогꙑмъ братромъ момъ• то мьнѣ сътворсте• Тъгда реетъ  сѫщмъ ошюѭѭ его• дѣте отъ мене проклѧт• дѣте отъ мене немлоств• въ огнь вѣьнꙑ ѹготованꙑ дѣволѹ  а͞нгломъ его• понеже того въгодѣ сътворсте въ смѣсѣ  въ пѣнꙗствѣ•  не покаѭще сѧ прѣбꙑсте• Прмѣте ѣже ѹготовасте по ꙁволеню вашемѹ•(???)

Се слꙑшѧще братрѣ• коль страшьна  гроꙁьна мѫенѣ ждѫтъ насъ• нъ понѣ отъ селѣ въспрѧнѣмъ  ѹдрьжмъ сѧ отъ ꙁъла• готовꙑѧ грѣхꙑ сповѣдаѭще  каѭще сѧ хъ• а не пртварѣѭще дрѹгꙑхъ• Слꙑшасте бо ьто прмѫтъ неьств  грѣшьн• же не покаѭтъ сѧ сьде• да ͞лвка л сѧ постꙑдѧ таш грѣхꙑ братре  съ нм хощеш въ съмрьть т•  по съмрьт въ мѫкѫ вѣьнѫѭ• а б͞га сѧ не стꙑдш• н бош• а рѣсъ ꙁаконъ его ходѧ• же  словеса твоѣ  помꙑшленѣ въ длан съдрьжтъ•  прѣдъ бещсльнꙑм а͞нглꙑ  ͞лвкꙑ облт тѧ матъ•  вѣьнѣ мѫцѣ прѣдат протвѫ дѣломъ• нъ сѧ нравꙑ поганьскꙑѧ дѣволѹ отъврьгъше егоже сѫтъ• ѹбꙑстрмъ сѧ на млость б͞жѭ стѧще сѧ дьне млостꙑнеѭ  постомь  добрꙑм дѣлꙑ• свѣщѧ с въждꙃаѭще• да прѣбꙑваемъ вънѫ ждѫще его  да ѹслꙑшмъ с͞тꙑ тъ гласъ г͞лѭщ: Се женхъ грѧдетъ• ꙁдѣте въ срѣтене емѹ• славѧще его съ о͞цемь  съ с͞тꙑмь дѹхомь• нꙑнѣ  прсно  въ вѣкꙑ вѣкомъ• Амнь•

[1] Заглавието е по Михайловския препис от ЦНБ при УАН № 490, а добавката с името на Климент е по преписа от съкратената редакция, поместен отново в същия ръкопис.

[2] Доб.по съкратената редакция.

[3] В съкратената ред. сѹщества.

[4] Доб.по съкратената ред.

[5] В изданието пунктуацията е невдмꙑ мръ отъ своего сѫщьства бесплътьнꙑѧ слꙑ свѣтлостьѭ ѹкрашь• ставъ слѹжтелѧ• ѹстро въторꙑѧ прьвѹемѹ свѣтѹ• Предложената от мен пунктуация е по-близка до пунктуацията на ръкописа• срв• л•56б• кол• 2• редове 19–24•

[6] В съкратената ред. неѹстроенѣ.

[7] В изданието е само по подобю• по обраꙁѹ своемѹ  подобю е взето от разночетенията•

[8] В съкратената ред. стои жалостно.

[9] Родителният падеж е според съкратената ред. В пространната ред. стои въ ꙁракъ.

[10] В съкратената ред. бл͞годьны.

[11] Осотъ е взето от разночетенията поради пълната етимологична и морфологична неяснота на използваното в основния препис отъстада. В съкратената ред. влъьць.

[12] Така според останалите преписи и съкратената ред. В основния препис стои  нападаемы пеал.

[13] Така само в осн.препис. Останалите преписи имат конььнее; в съкратената ред.послѣднее.

[14] Доб.по останалите преписи.

[15] Доб. по съкратената ред.

[16] В изданието нкоторꙑⷤ• В съкратената ред. н нъ неднъже.

[17] Само тук така, в другите преписи: м͞ртва лежаща прѣльщенемь.

[18] В съкратената ред.тѣмъ подобеⷨ.

[19] вънде въ рѣво е добавено от разночетенията•

[20] Така по съкратената ред. В осн.препис стои бꙑтскѹю. Съкратената ред.доб.воскрѣс.

[21] В съкр.ред.мастю.

[22] В изданието: ѹгодьнꙑ емѹ ѣвт сѧ• при мен е възстановено по разночетенията•

[23] В изданието – ѫ•

[24] В съкратената ред.мнмо.

[25] Така в повечето преписи. В основния стои  ꙁде же.

[26] В съкратената ред. ѡв...ѡв.

[27] В съкр.ред. хѹжⷣьш, хѹжⷣьша.

[28] Така по останалите преписи. В осн.препис и в съкратената ред. блѫдьнц, прѣблѫдьнц.

[29] Вж.горната бел.

[30] Така по повечето преписи, в осн.препис и в съкр.ред. мьꙁдомьць.

[31] Тази лексема святаме за на·zархаична и присъща на Климентовия език.В изданието и на двете редакции нѫдтъ, в останаалите ръкописи къснтъ

[32] Във всички преписи стои асъ.

[33] В съкратената ред. оттук нататък различно.

[34] Така във всички преписи. В осн. благодать.

[35] В изданието восꙗвъ• бѫдетъ въсѣѣлъ е взето от разночетенията•

[36] Така само във Вол., в ост.преписи стои блжнѣего, блжьн.

[37] Вж.бел.37.

[38] Така в останалите преписи, в осн.препис млосрьдъ.

[39] В ост.преписи потщмъ.

[40] Така в останалите преписи, в осн. мѣрѹ.

[41] Така по Вол., в ост.покланѧне.

[42] Останалите преписи имат млостꙑнею.

[43] Доб.по останалите преписи.

[44] В изданието сн͞вста• сꙑновьства е поправено по снимките• срв• л• 61б• кол• 2• ред 18•

[45] не можемъ отънест е взето от разночетенията•

[46] В изданието пунктуацията е следната: ••• ммотека естъ• егоже съ собоѭ ѹмраѭще• Того• аще не раꙁдаемъ хрстовѣ брат• срѣь нщмъ• то грѣхъ его въꙁемъше съ нм въꙁъпемъ• а нѣмъ мѣне останетъ• По мое мнение• след вставката от разночетенията• предложената пунктуация е по правилна•

[47] В изданието наⷭ҇ нскавьшаго• поправката е по разночетенията•

[48] събьранѣ его добавено от разночетенията•

[49] номъ бесплътьнꙑмъ е добавено от разночетенията•

[50] От тук до края за основа съм взел преписа от Златоструя от XII век (Георгиева• 2003• стр• 310• 311)• като при нормализирането спазвам оригиналната пунктуация на ръкописа и поради това отпада• приетото до тук• деление на изречения и съответно – главните букви: нов абзац съм сложил там• където в Златоструя има главна буква• Откъсът• запазен в Златоструя• е много близък до основния текст на изданието• но пази по-добре особеностите на оригинала•

[51] Така в Златоструя и в ост.преписи. В осн.препис липсва. В стб. стнѫ.