Поучение пред причастие

Поѹене о прѧщен•

Подобьно естъ намъ братре прлежьно спꙑтавъше дрьжат• како мꙑ по обраꙁѹ б͞жю рѫкама его сътворен бꙑхомъ  славоѭ неꙁдрееньно вѣньан бꙑвъше въ ослѹшане въпадомъ дѣволомь прѣльщен бꙑвъше•  б͞готъканѫѭ плът нашеѧ одеждѫ погѹбльше въ съмрьть  въ тьлѣне въпадомъ ꙁабꙑвъше едного б͞га нашего• же сътвор н͞бо  ꙁемлѭ  вьсѭ тварь•  мꙑ ꙁълобоѭ своеѭ въ богꙑ проꙁъвахомъ слъньце  мѣсѧць• емѹже есмъ г͞не сътворен• На нашѫ бо слѹжьбѫ сътворено бꙑстъ слъньце  мѣсѧць да свѣттъ нꙑ въ дьн  въ нощ• обое не г͞лѭщ вещ н жвотьнѣ• нъ свѣта рад поставленѣ свѣтлѣ• Тако же вода  огнь• дръва насъ рад сътворено намъ бꙑстъ б͞гомь на работѫ  на кръмлѭ• а не въ б͞га мѣсто мѣт хъ• Нѣстъ бо тако ͞лвкѹ беꙁ водꙑ  беꙁ огнѣ птат сѧ•

Тѣмьже братре моѣ длъжьн есмъ едно б͞жьство въ трьхъ своствѣхъ славт о͞ца  с͞на  с͞таего д͞ха• отъ того бо вьсѣко даѣне благо  вьсѣкъ даръ съврьшенъ съ вꙑше естъ съходѧ• Тъ бо не трѣбѹетъ ньсоже отъ насъ• тъкъмо добрꙑ волѧ нашеѧ  стотꙑ•  аще въпадемъ въ какъ любо грѣхъ ꙁабꙑвъше сѧ• л врагомъ прѣльщен• да въспомѧнемъ сѧ  да въꙁвратмъ сѧ пакꙑ въспѧть  покаѣнемь да отъмꙑемъ стѹдьнаѣ дѣла своѣ отъ насъ• Не довьлѣетъ бо нꙑ братре словомь слѹт тъкъмо крьстѣномъ• а не дѣломь• Нъ покажемъ б͞гѹ жте наше сто• достоно с͞тост• въꙁдрьжѧще сѧ отъ вьсѣкоѧ ꙁълобꙑ• отъ татьбꙑ• отъ раꙁбоѣ• отъ пѣньства• отъ клеветꙑ• отъ гнѣва• Тѣхъ бо рад дѣлъ гнѣвъ б͞ж прходтъ на нꙑ• овогда гладомь• овогда сланоѭ• овогда моромь• овогда болѣꙁньм тѧжькꙑм• ногда ꙁълꙑм вьсѣцѣм пеальм тѧжькꙑм•

Тѣмьже молѭ вꙑ сѧ братре• оставмъ вьсѣ дѣла та ꙁълаѣ• мже то нꙑнѣ гнѣвъ б͞ж на сѧ прводмъ•  отрѣꙁвльше сѧ тако прстѫпте къ обьщенюпрѣстаего тѣла б͞жѣ• Не простъ бо хлѣбъ• н просто вно премлемъ• нъ стое тѣло б͞же  с͞тѫѭ кръвь б͞жѭ• Съмотрѧ бо б͞гъ родѹ ͞лвьскѹемѹ• ѣко не можетъ мѧса кръвава ѣст• н кръве пт• прѣлож тѣло свое въ хлѣбъ  кръвь своѭ въ вно•  с͞тоѭ слѹжьбоѭ ос͞щаетъ ѣ• Тѣмьже подобаетъ съ страхомь  трепетомь прстѫпат• ощьше сѧ отъ вьсѣкꙑѧ похот плътьскꙑѧ  д͞шевьнꙑѧ•  стам ѹстьнам прѧт тѣло б͞же на съдраве тѣлѹ  на съпасене д͞ш• Аще л не ощьше сѧ прмемъ с͞тꙑѧ танꙑ не сповѣдавъше грѣхъ свохъ• то на грѣхъ себѣ прмемъ•

Тѣмьже братре еднако молѭ вꙑ сѧ  понѫждаѫ вꙑ• подвгнѣмъ сѧ на оно жте вѣьное• (а се жте скоро мнѫще) прѣобдмъ• маломь прдрьжѧще сѧ его• Како бмъ въ немь жвѫще оно вѣьное жте пробрѧщемъ• деже неꙁдрееньнаѣ радость• деже вѣьное ц͞рьство• деже н страст н пеал• Како л же подвгнемъ сѧ• не грѣхꙑ л сповѣдаѭще достонꙑмъ• по семь млостꙑнѭ творѧще• страньнꙑѧ премлѭще• алъьнꙑѧ наптаѭще• жѧдьнꙑѧ напаѣѭще• нагꙑѧ одѣваѭще• црькъв набъдѧще• добрꙑм дѣлꙑ ѹкрашаѭще сѧ• любъвѭ стньноѭ любѧще сѧ  дрѹгъ дрѹга любъвѭ больша творѧще• едного б͞га прославлѣѭще въ трьхъ собьствѣхъ о͞ца  с͞на  с͞таего д͞ха• емѹже слава нꙑнѣ  прсно  въ вѣкꙑ вѣкомъ• Амнь÷