Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:13 в.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:13 в,
Правопис:Рашки
Име на ръкописа:Михановичев химилиар
Хранилище на ръкописа:HAZU, Загреб
Сигнатура на ръкописа:№ IIIc.19
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:249-250
doc_iddoc_127
Похвала на прѣставлене в͞лдцѧ нашеѧ б͞цѧ прсно д͞вꙑ Марѧ• сътворена Клменътомь епскѹпомь•
Се нꙑнѣ свѣтьло праꙁдьньство лкъствѹѭще прдѣте въꙁлюблен прѣдвьнаего сего юдесе насладмъ сѧ• Отъврьгъше мракъ жтскꙑ• ювьствьнѣ о просвѣтмъ ѹмомь подвгнѣмъ сѧ• да вдмъ прѣдвьно ѹсъпене г͞нѧ м͞тре• ѹенкъ его по облакомъ събьране на провождене прѣьстьнаего тѣлесе въ стнѫ прѣс͞тꙑѧ прѣславьнꙑѧ в͞лдцѧ нашеѧ б͞цѧ прсно д͞вꙑѧ Марѧ• Тоѭ бо обнов сѧ обетъшанꙑ грѣхомь родъ ͞лвь• Тоѭ отъврьꙁе сѧ Едемъ ꙁатворенꙑ древле прѣбабоѭ Евъгоѭ• Тоѭ пламеньное орѫже плещ въдавъ отъбѣже пѫть въходьнꙑ въ жвотьнѫѭ пщѫ отъврьꙁе сѧ• Тоѭ клѧтва раꙁор сѧ• а благословене процвьте• ѭдѹже съмрьть въсел сѧ въ нꙑ• тѫдѹ жвотъ бесъмрьтьнꙑ ꙁде• Та бо ѣв сѧ новое н͞бо• понесъшѣ н͞бѹ ꙁемл творьца• Тоѭ об͞ж сѧ л͞вьство• полежавъшю Х͞ѹ въ ложеснѣхъ прѣс͞тꙑхъ еѧ•
Вдѣвъ бо нꙑ б͞гъ нашь прѣльстѭ дѣволеѭ въ съмрьть въ тьлѣне въпадъшѧ• не трьпѧ ꙁьрѣт съꙁьданѣ обраꙁа своего обетъшавъша въ толко ꙁъло въпадъша• нъ млорьдемь с съмл сѧ на нꙑ• прѣклонь н͞бса сънде• ѣкоже древле дъждь на рѹно• въ рѣво д͞вꙑѧ въсель сѧ• покрꙑвъ плътѭ б͞жьство свое• бꙑстъ въ кѹпѣ б͞гъ ͞лвкъ сѹгѹбь естьствомь• Тѣмьже б͞ца нарее сѧ рождьшѣ его• еѧже нꙑнѣ прѣс͞тое ѹсъпене ьтѫще• свѣтьло радѹемъ сѧ•
Нъ аще къто помꙑшлѣѧ неподобьнаѣ• въ ѹмѣ с г͞летъ рекꙑ: Не не лѣпо е естъ съмрьт въкѹст жводавьца б͞га порождьш• мꙑ таковꙑмъ сце отъвѣтъ сътвормъ г͞лѭще: Понеже къ Адамѹ реено бꙑстъ по прѣстѫплен: Ѣко ꙁемлѣ ес въ ꙁемлѭ деш• ѣкоже отъ того наѧло мамъ• родьство бꙑтю• тако коньнѫ• того рад г͞ь нашь ͞с Х͞ъ пршьдъ на ꙁемлѭ съмрьтьнѣ се плът прмѣс сѧ• насъ рад плътѭ въкѹс съмрьт• а не б͞жьствомь• Б͞жьство бо бестрастьно бесъмрьтьно естъ прсно• Нъ понеже бѣ сѹгѹбь естьствомь б͞гъ ͞лвкъ• того рад ͞лвьствомь съмрьт въкѹс• а не б͞жьствомь• въскрьсе ѣко бесъмрьтьнъ• въскрѣшь съ собоѭ прьвоꙁьданаего Адама проѧѧ правьдьнкꙑ• же по немь ѹмрѣшѧ• Того рад прѣс͞таѣ госпожда прсно д͞ваѣ Марѣ б͞жѣ м͞т плътѭ съмрьть въкѹс• самомѹ г͞ю б͞гѹ съшьдъшю къ не съ н͞бсъ съ мъножьствомь бесплътьнꙑхъ слъ• прѣьстьнꙑма рѫкама прѣс͞тѫѭ д͞шѫ еѧ прмъшю• молтвоѭ же еѧ събравъшмъ сѧ апостоломъ съ вьсѣхъ странъ слоѭ д͞ховьноѭ• не тъкъмо же бѣахѫ жв• нъ же бѣахѫ юже прѣставл сѧ• на послѹшьство провождене ьстьнаего тѣлесе прѣстꙑѧ м͞тре г͞нѧ• отъ тѫдѹ въ Гетъсманѭ вънѣсѧ ѭ• тѹ цѣловане хвалꙑ сътворьше• тако ѭ въ гробъ положшѧ• отъ тѫдѹ трет дьнь ꙁ гроба въста• Тако бо подобааше ꙁ гроба схꙑщенѣ е бꙑт ѹ с͞нѹ м͞тр бꙑт•
Дьньсь бо прѣстав сѧ м͞т жвотѹ въ прѣвѣьнѫѭ жꙁнь• породьнꙑѧ двьр отъврьꙁаѭщ родѹ ͞лвьскѹемѹ• Дьньсь въсходтъ м͞т г͞а б͞га нашего ꙁ нжнѣего ерѹсалма въ вꙑшьн н͞бсьскꙑ градъ вѣьнаего ц͞рьства Хв͞а• Дьньсь прѣсвѣтьлꙑ облакъ въсходтъ къ непрстѫпьнѹемѹ свѣтѹ бесплътьнꙑхъ слъ• Къ неже нꙑнѣ прпадаѭще велегласьно г͞лемъ съ похвалоѭ рекѫще:
Радѹ сѧ породо словесьнаѣ• стоьшѣ бесъмрьте родѹ ͞лвю÷
Радѹ сѧ новꙑ кѵвоте• не скржал каменьнꙑѧ понесъш• нъ самого ꙁаконодавьца Х͞а съпаса мрѹ рождьш÷
Радѹ сѧ кѫпно неопалѣвъшѣ• поношьшѣ огнѣ б͞жьствьнаего въ прѣстѣемь с рѣвѣ÷
Радѹ сѧ горо непросѣенаѣ• ꙁ неѧже отъсѣе сѧ камꙑ раꙁѹмьнꙑ Х͞ъ• сътьръ трѣбщьнаѣ капща слѹжьбѫ хъ попал÷
Радѹ сѧ прѣсвѣтьлꙑ облае• понесъшѣ мꙑсльнаего слъньца Х͞а въ рѣвѣ своемь÷
Радѹ сѧ радост бесплътьнꙑхъ слъ• творьца а͞нгльска вьсеѧ твар съдѣтелѣ бе сѣмене ꙁаьньш пае словесе порождьш÷
Радѹ сѧ пророьское събꙑте съврьшене нашемѹ обновленю÷
Радѹ сѧ апостольскаѣ радост мѫенкомъ тврьдое стоѣне÷
Радѹ сѧ пространое въмѣстлще невъмѣстмаего естьства÷
Радѹ сѧ свѣтло неꙁаходѧщаего свѣта въ себѣ прмъш вьсего мра б͞гораꙁѹмьно освѣщьш свьтѧщ прсно прѣсвѣтьлам с молтвам÷
Радѹ сѧ трапеꙁо д͞ховьнаѣ• н͞бсьскаего хлѣба прмъш• сѧ на съпасене вьсѣмъ въдавъш въдаѭщ на жвотъ вѣрьнꙑмъ÷
Радѹ сѧ обновлене Адамле Евъжно раꙁдрѣшене÷
Тобоѭ бо госпожде ꙁбавхомъ сѧ отъ льст дольскꙑѧ• тобоѭ пакꙑ въꙁвращене обрѣтомъ въ прьвѫѭ жꙁнь÷
Тобоѭ прѣс͞таѣ госпожде с͞нове б͞ж нарцаемъ сѧ• вѣроѭ крьстѧще сѧ въ с͞тѫѭ троцѫ÷
Тобоѭ сѫпостатъ нашь дѣволъ побѣжденъ бꙑвъ• въ огнь вѣьнꙑ осѫжденъ естъ съ бѣсꙑ вьсѣм÷
Тобоѭ ерес вьсѣкꙑѧ протвьнц крьстѣньсц побѣждаѭтъ сѧ÷
Тобоѭ прѣс͞таѣ д͞во болѣꙁн страст нашѧ отъгонѧтъ сѧ бѣсовьскаѣ слѹжьба потрѣблена бꙑстъ÷
Тобоѭ прѣс͞таѣ госпожде ра отъврьꙁе сѧ ц͞рьство тѹне дастъ сѧ вѣроѭ сповѣдаѭщмъ м͞трь б͞жѭ÷
Тꙑ бо ѣв сѧ пеальнꙑмъ ꙁастѫплене болѣꙁньнꙑмъ сцѣлене• понеже понесе понесъшаего болѣꙁн страст нашмь естьствомь на себѣ• Тѧ славѧтъ д͞во б͞це арха͞нгльсц бесплътьнꙑхъ ѹстав• Тѧ славѧтъ патраръс пророьсц нове• Тѧ ьтѫтъ а͞нгльсц събор мѫеньсц плъц• Тꙑ ес архерѣомъ вѣньць ͞лвьскѹемѹ родѹ съпасене•
Тѣмьже нꙑнѣ ꙁа нꙑ непрѣстаньно помол сѧ твое прѣс͞тое ѹсъпене потаѭще• вьсѣкꙑѧ страст отъгонѧщ болѣꙁн сцѣлѣѭщ• напаст растоѧщ ерес потрѣбѧщ• мрѹ съдраве подаѭщ ц͞рьстве н͞бсьское спросѧщ ѹ с͞нѹ своего н͞бсьскаего
͞са Х͞а• емѹже подобаетъ вьсѣка слава• ьсть покланѣне съ беꙁнаѧльнꙑмь о͞цемь съ прѣс͞тꙑмь жвотворѧщмь д͞хомь нꙑнѣ прсно въ вѣкꙑ вѣкомъ• Амнь÷