Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:13-14 в.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:13-14 в.
Правопис:Руски
Име на ръкописа:пролог за март-август
Хранилище на ръкописа:Руски държавен архив за древни актове (РГАДА)
Сигнатура на ръкописа:№ 171
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:19-
doc_iddoc_126
Поѹене на благовѣщене с͞тѣ б͞ц
Нꙑнѣ подобьно естъ братре къ вамъ велегласьно ꙁдрещ апостольскаѣ словеса• ѣкоже апостолъ Павьлъ г͞летъ о семь с͞тѣемь дьн• ꙁвѣсто творѧще с͞тое праꙁдьньство• Гл͞етъ бо: Нощь ѹспѣ• а дьнь прблж сѧ• Дьньсь бо братре с͞нъ б͞ж г͞ь б͞гъ нашь неꙁдреено въ плъть ͞лвѫ въмѣщаетъ сѧ хотѧ тварь рѫкѹ своею свомь въ͞лвенемь об͞жт пакꙑ въ ра въселт• Дьньсь несъꙁьданꙑ въ свое съꙁьдане въмѣщаетъ сѧ• Дьньсь невъмѣстмꙑ въ н͞бса въ рѣво въмѣщаетъ сѧ д͞вьско• Дьньсь невдмꙑ вдмъ бꙑваетъ• Дьньсь неосѧꙃанꙑ въ рѣвѣ д͞в ꙁанаетъ сѧ осѧꙃаемъ бꙑваетъ• Дьньсь слово б͞же плъть премлетъ• Прѣжде вьсѣхъ вѣкъ отъ о͞ца беꙁ м͞тре на н͞бсехъ рожд сѧ• нꙑнѣ же страшьно двьно на ꙁемл беꙁ о͞ца въ д͞вѫ въплъщаетъ сѧ сѹгѹбь естьствомь б͞гъ ͞лвкъ• раꙁѹмѣваемъ съкаꙁаемъ съ нам б͞гъ• л͞ва рода съпаст хотѧ прде на ꙁемлѭ• вьсь сꙑ на н͞бсехъ съ о͞цемь д͞хомь• вьсь на ꙁемл равьно прославлѣемъ съпокланѣемъ ц͞рьствѹѧ страшьно рождьствомь въ вдѣ• Не нъ бо прѣжде вѣкъ рожд сѧ отъ о͞ца беꙁ м͞тре• н нъ въ д͞вѫ въплъщаетъ сѧ• нъ тъ едноѧдꙑ с͞нъ б͞ж по сѫщьствѹ отъ о͞а сѫщьства въсѣвъ• Ѣв сѧ намъ свѣтъ отъ свѣта• б͞гъ стньнъ отъ б͞га стньна• рожденъ а не сътворенъ• ꙁждтель Адамовъ прде на ꙁемлѭ въꙁскатъ ꙁаблѫждьшаего ͞лвка• Вдѣвъ бо нꙑ въпадъшѧ въ мъногобеꙁбожьнаѣ мена порабощьша сѧ мъ не трьпѧ ꙁьрѣт врагомь расхꙑщаема стада своего• посъла прьвое пророкꙑ въꙁвѣщаѧ свое пршьстве• г͞лѧ саемь: Се д͞ваѣ прметъ въ рѣвѣ родтъ с͞нъ нарекѫтъ мѧ емѹ Емъманѹлъ• еже реетъ сѧ съ нам б͞гъ• пршьдъшю врѣмен събꙑтю словесъ хъ посъла съ н͞бсе арха͞нгла своего Гавърла рее емѹ: д къ д͞вѣ Мар рьц е: Радѹ сѧ обрадованаѣ• г͞ь съ тобоѭ• благословлена тꙑ въ женахъ благословленъ плодъ рѣва твоего• Юже т прабабьнаѣ клѧтва раꙁдрѹш сѧ• женоѭ бо процвьтѫ ꙁълаѣ пеальнаѣ• нꙑнѣ же тобоѭ процвьтѫ лѹьшаѣ• женоѫ бо спал бꙑхомъ с породꙑ• женоѫ пакꙑ въꙁвращаемъ сѧ въ ра• Се бо ꙁаьнеш въ рѣвѣ родш с͞на нарееш мѧ емѹ с͞ъ• Тъ бо съпасетъ люд своѧ отъ грѣхъ хъ• ѣкоже слꙑшасте ева͞нглста г͞лѧща о про бесѣдѣ• Та вьсѣ помꙑслмъ братре• колко благодѣть прѧсомъ дьньсь• какого добра съподобхомъ сѧ• Дьньсь бо сѫпостатъ нашь дѣволъ съвѧꙁанъ бꙑстъ• Дьньсь бѣсовьскаѣ слѹжьба трѣбща хъ попьрана бꙑшѧ• Дьньсь раскꙑѧ двьр пламеньное орѫже отъгънавъшее ͞лвь съставъ съ радостѭ пакꙑ премлетъ• Дьньсь Адамъ лкѹетъ премлѧ въ съставъ сво ꙁждтелѣ своего• Дьньсь Евъга ꙁмевѫ главѫ сътьрьш горькѹемѹ еѧ прольстьнкѹ• на веселе вьсего мра съꙁꙑваетъ г͞лѭщ: Радѹте сѧ съ мъноѭ• ѣко дьньсь обрѣтъ радость неꙁг͞ланѫѭ свободѫ отъ вьсѣхъ грѣхъ• Дьньсь братре радост сплъньше сѧ добрꙑм дѣлꙑ ѹкрашьше сѧ потъщмъ сѧ достоно проводт с͞тꙑѧ дьн сѧ постьнꙑѧ• въꙁдрьжѧще сѧ отъ пѣньства• отъ плътьскꙑхъ похот отъ объѣденѣ• гнѣва клеветꙑ• обдꙑ• ѣрост• ꙁавст• отъ мънога съна• Та бо дѣла отълѫаѭтъ отъ б͞га д͞шѫ омрааѭтъ• Тѣмьже вьсѣ та оставльше подвгнѣмъ сѧ с͞тꙑѧ дьн сѧ мрьно съконьат• да не постгнетъ насъ дьнь съмрьтьнꙑ въ лѣност• въ ꙁълобѣ• въ грѣсѣхъ• Не лъжь бо естъ рекꙑ пророкомь древле: Въ немь тѧ ꙁастанѫ• въ томь сѫждѫ•
Тѣмьже молѭ вꙑ нѫждѫ вꙑ съ любъвѭ• бъдмъ постѧще сѧ• да б нꙑ въ дьнь съмрьтьнꙑ въ добрѣ обрѣлъ• а не въ ꙁълѣ• Аще же прѣдлъжхъ къ вамъ слово о семь дьн• нъ нѫжда естъ пае прѣдлъжт• вдѧще отъ васъ вьсегда црькъв праꙁдьнꙑ• вѣньцѧ готоваѭщѧ постьнкомъ кѫпѣль прѣдъстоѧщѫѭ омꙑт хотѧщ прѣгрѣшенѣ наша трапеꙁѫ тельца ѹптѣнаего мѫщѧ ꙁа вьсь мръ ꙁакалаема• с͞а Х͞а с͞на б͞жѣ прѣдълежѧща на не съꙁꙑваѭща вьсѧ вѣрьнꙑѧ на с͞тое праꙁдьньство на жвоносьное брашьно• Да вьсѣкъ премлѧ жвъ бѫдетъ въ вѣкꙑ• ѣкоже рее самъ г͞ь: Ѣдꙑ плъть моѭ пѧ кръвь моѭ жвъ бѫдетъ въ вѣкꙑ• пророкомь прг͞лаетъ рекꙑ: Въкѹсте вдте ѣко благъ г͞ь•
Къ томѹ прстѫпмъ ѣко неꙁълобв младеньц вѣтв рѫкам дрьжѧще• срѣь добрꙑѧ дѣтѣл• ꙁовѫще г͞лѭще Х͞ѹ: Благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не б͞гъ г͞ь нашь ѣв сѧ намъ• Емѹже слава нꙑнѣ прсно въ вѣкꙑ. Амн ÷