Текстов корпус
Положене рꙁѣ  поѣсѹ прѣс͞тꙑѧ б͞цѧ
Заглавие на латински:...
Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:втора половина на 13 в.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:втора половина на 13 в.
Правопис:Среднобългарски
Име на ръкописа:Празничен миней за юни-август
Хранилище на ръкописа:НБКМ, София
Сигнатура на ръкописа:№ 113
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:15а-21а
doc_iddoc_122

Канон за ризата и пояса на Богородица

Положене рꙁѣ  поѣсѹ прѣс͞тꙑѧ б͞цѧ

Акростих на осма и девета песен: Клмент

Пѣснь .а͞.

Раꙁврьꙁ ѹстьнѣ м свѣтодавьца помолѧщ прѣстаѣ в͞лдце• оꙁар м д͞шѫ  тѣло• ѧꙁꙑкъ ѹѣсн твое прѣстаѣ прѣставлене въспѣваѭщаего÷

Нб͞се вътораего в͞лдка тѧ сътворлъ• въ твое прѣстаѣ рѣво въсел сѧ  на н͞бса къ себѣ прѣстав тѧ• мров тобоѭ ꙁбавлене подаѧ÷

Гетъсман весел сѧ н͞бс себе подобѧщ• жвоносьное прѣстое н͞бо премлѧщ• же отъврьꙁе двьр породьнꙑѧ  на н͞бса въꙁде къ беꙁнаѧльнѹемѹ с͞нов÷

Двьр н͞бсьскꙑѧ рождьствомь с отъврьꙁъш• двьр породьнꙑѧ пакꙑ мѧ прм съблаꙁнꙑ вьсѧ  грѣхꙑ потрѣбльш• рꙁѣ  поѣсѹ ьстьно поклонт сѧ÷

Пѣснь .г͞.

Веселѭтъ сѧ н͞бса  вьсѣ тварь съ ꙁемлеѭ• ѹжасьно юдмъ сѧ• въ гробѣ нꙑнѣ прнкъше  не обрѣтъше тѣлесе• нъ рꙁѣ  поѣсѹ достоно поклонмъ сѧ÷

Нб͞сьскаѣ воньства тьмьна въꙁдраста подвгнѣте на поклонене дьньсь рꙁѣ  поѣсѹ ьстьно• еѭже окрлѧщ мѧ протвьнаего м съвѧж÷

Тебе славѧтъ херѹвм• наѧла  власт вьсѧ• ѣко въ тебѣ в͞лдка бесѣменьно плъть прмъ•  тобоѭ обнавлѣетъ рода ꙁемльна• прѣстаѣ в͞лдце÷

Съ Гаврломь т госпожде похвально въпемъ дьньсь: Радѹ сѧ граде д͞шевьнꙑ• въ немьже пожтъ Х͞ъ  не остав тебе на ꙁемл• нъ на н͞бсьское жте прѣстаѣ ѹстро тѧ÷

Пѣснь .д͞.

юдо бѣ ꙁьрѣт н͞бсе д͞шевьна• прѣставлене ꙁ гроба къ непрстѫпьнѹемѹ  жвоносьнѹемѹ тѣлѹ• м͞т прѣвѣьнаего въ бесконььнѫ жꙁнь прѣстѫпаѭщ÷

ꙁрьц ѹбо нꙑнѣ ле с͞тꙑхъ събраемъ на облацѣхъ• юдес ѹдвль• отъ коньць въселенѫѭ на прѣставлене текѫще м͞тре г͞нѧ въ свѣтъ прѣстѫпаѭщѧ÷

Веселтъ сѧ дьньсь н͞бо  ꙁемлѣ освѣщаема свѣтьло• прѣставлене премлѭщ м͞тр г͞н• ѣже остав с͞тꙑнѭ рꙁѫ  поѣсъ ꙁемльнꙑмъ÷

Тѧ прсно д͞вѫѭ стньнѫ б͞цѫ славмъ вьс• ѣже обраꙁова сѧ б͞говдьцѹ Мосѣю неопально прѣстаѣ кѫпна огню прмѣшьш сѧ÷

Пѣснь .е͞.

Прм прѣстаѣ госпожде мольбьнѫѭ похвалѫ  подаждь рабомъ с ощенѣ грѣхъ• Тѧ бо мѫще на помощь ꙁемльн• рꙁѣ т  поѣсѹ покланѣемъ сѧ÷

Невъꙁдѣланаѣ нва класа рождьш жвотьнаего•  къ жвотѹ прѣстав сѧ рꙁѫ  поѣсъ оставльш на с͞тꙑнѭ ꙁемьнꙑмъ• еѭже окрл нꙑ отъ вражѣ нападанѣ÷

Облааѧ н͞бса облакꙑ плътѭ себе въ тебѣ облѣе• отъ о͞ца прѣвѣьна рождьство нетьлѣньно мꙑ•  нетьлѣньна тѧ облака сътворь спрьва въꙁнесе въ н͞бсьскѫѭ обтѣль÷

Пѣснь .ѕ͞.

саѣ жьꙁла тѧ вдѣвъ проꙁѧбъша с корене есѣова прѣстаѣ• ꙁ негоже цвѣтъ бес тьлѧ процвьте  мра сего обнов÷

Обраꙁьно тебе пророц прорьташѧ раꙁльно менѹѭще прѣстаѣ госпожде• Въ двьр н͞бсьскꙑѧ• еѭже проде• слово въплъщь сѧ въꙁнесе÷

Въꙁдвгн мѧ страстьм ꙁълѣ одрьжма• помолѧщ бесѣменьнаего с͞на  б͞га• вьсѧ ͞лвкꙑ прѣстаѣ тобоѭ обнавлѣѭща÷

Прм нашѧ мольбꙑ ѹмаленꙑѧ  отъпѹст нашѧ бещсльнꙑѧ съблаꙁнꙑ госпожде• побѣдѫ на врагꙑ подаваѭщ рабомъ с• тѧ хвалѧщмъ÷

Пѣснь .ꙁ͞.

Раꙁдрѣш мѧ стаѣ съвѧꙁанѣ страстьм• раꙁдрѣштелѣ порождьш плътѭ• же прѣстое тѣло прѣстав въ вѣьнѫѭ жꙁнь÷

Трапеꙁо д͞ховьнаѣ жвоносьна хлѣба понесъш въ рѣвѣ  рождьш г͞а прѣстаѣ плътѭ• же прѣс͞тѫѭ т плъть прѣстав въ н͞бсьскаѣ села÷

Страшьно двѧтъ сѧ н͞бсьскꙑѧ слꙑ ꙁ гроба плътѭ въꙁносѧще тѧ вꙑспрь• поѭще прѣстаѣ вл͞дце: Еѧже рꙁѣ  поѣсѹ кланѣемъ сѧ÷

Въ славѣ прѣдъстоѧщ неꙁдреенѣ• прѧстьнкꙑ сътвор поѭщѧѧ т вѣрьно с͞тое прѣставлене грѣховьнꙑ мракъ ражденѫщ÷

Пѣснь .͞.

Къто ꙁдрещ можетъ танꙑ твоѧ  похвалт• же въ тѧ въсел сѧ д͞во прѣстаѣ• егоже хвалѧтъ херѹвм  слꙑ бесплътьнꙑѧ• Тобоѭ же свободѫ прѧсомъ отъ грѣховьнаего га• Тѣмьже въпемъ т благословенаѣ: Съпас д͞шѧ нашѧ÷

Лц бесплътьнꙑѧ трепетьно въ прѣставлене твое прѣстаѣ съ а͞гнлꙑ страшьно двѧще сѧ• словесе б͞жѣ бо рождьшѫѭ плътѭ бе сѣмене•  д͞шѫ твоѭ премлѭщю• бес тьлѧ тѣло твое съблюдъшю• Тѣмьже радъ въпѭ: Благословте÷

ѣковъ тѧ древле лѣствцѫ провдѣ с͞тѫѭ• еѭже слово о͞е плъть с тебе прѧтъ•  раскꙑѧ двьр отъврьꙁъ ꙁ гроба же пакꙑ на н͞бо къ себѣ въꙁводтъ• Тѣмьже въпемъ: Благословенаѣ мол сѧ съпаст сѧ намъ÷

Маре м͞т беꙁнаѧльнаего б͞га• рода ꙁемльна помна• Мольбам с отъ грѣхъ остѧщ прѧстьнкꙑ жꙁн вѣьнѣ сътвор• да бес прѣстан въспоемъ радостьномь гласомь: Благословте÷

Пѣснь .ѳ͞.

Естьствомь прѣвѣьнꙑ б͞гъ ꙁ о͞ца беꙁнаѧльно рождьство мꙑ ꙁ д͞вꙑ• пакꙑ плъть прѧлъ ес• хотѧ въ прьвѫѭ жꙁнь въꙁвратт нꙑ• Тѣмь радостьномь гласомь хвалмъ тѧ прѣрадованаѣ÷

Не отъврьꙃ насъ отъ твоего лца прѣстаѣ б͞це• нъ окрл мѧ рꙁоѭ ьстьноѭ• ѭже остав ꙁемльнꙑмъ на с͞тьбѫ• Тѣмь радостьно госпожде въпемъ: Радѹ сѧ обрадованаѣ г͞ь съ тобоѭ÷

Тьмѫ грѣховьнѫѭ отъжен м͞т б͞жѣ ꙁбавѧщ мѧ отъ грѣхъ  мраенѣ• Тѧ бо еднѫ помощьнцѫ мамъ крьстѣне• Д͞во прѣрадованаѣ ꙁбав нꙑ отъ напаст нашхъ÷