Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:12 в.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:12 в.
Правопис:Руски
Име на ръкописа:Златоструй
Хранилище на ръкописа:Руска национална библиотека, Санкт Петербург
Сигнатура на ръкописа:F.n.I.46
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:107-
doc_iddoc_118
Поѹене на с͞тѫѭ пасхѫ
Послѹшате братре с͞нове въꙁлюблен да съкажемъ вꙑ слѫ ьсть сего дьне• въ ньже г͞ь б͞гъ нашь попьра дѣвола съмрьт дрьжавѫ раꙁдрѹшь• въскрьсе отъ гроба ѣко бесъмрьтьнъ• вьсѧ ѹмьръшѧѧ правьдьнкꙑ съ собоѭ въскрѣс• нꙑнѣ пророкомь нꙑ прꙁꙑваетъ г͞лѧ: Прдѣте въꙁдрадѹмъ сѧ г͞в• въсклкнѣмъ г͞в б͞гѹ съпастелю нашемѹ• вармъ лце его сповѣданемь• въ псалъмѣхъ въсклкнѣмъ емѹ: Ѣко сънде съ н͞бсе поскатъ ꙁаблѫждьшаего съпастъ погꙑбъшаего ͞лка• Бѣахомъ бо ѣко овьцѧ не мѣѭщѧ пастꙑрѣ въ расхꙑщене влькомъ• рекъше бѣсомъ порабощьше сѧ• Да того не могꙑ трьпѣт г͞ь нашь ͞съ Х͞съ• прѣклонь н͞бса сънде къ намъ въ плъть нашѫ облье сѧ• хотѧ ѭ сцѣлт отъ стьлѣнѣ• егоже прѧтъ прьвꙑ прадѣдъ нашь Адамъ• прѣстѫпль ꙁаповѣдь б͞жѭ въ ра прѣльщенемь ꙁмнꙑмь• отъ толѣ съмрьть въ нꙑ вънде• бѣахомъ поработл сѧ грѣхов• Да того рад прде къ болѧщмъ враь• къ плѣньнкомъ свободтель• къ сѣдѧщмъ въ тьмѣ неꙁаходѧ свѣтъ• къ мрьтвꙑмъ жвотъ бесъмрьтьнꙑ• да ѹмьръше о Адамѣ о Х͞сѣ ожвѫтъ• Тъ бо естъ мръ нашь прмрь нꙑ къ о͞цю своемѹ въплъщенемь свомь• страст вольнꙑѧ насъ рад пострада плътьѭ бестрастьнъ сꙑ б͞жьствомь• Не бѣ бо како бе-страст плът сеѧ остт• страстьмъ себе тьл повнѫвъшѧ• Того рад пргвоꙁд сѧ на крьстѣ жль оцьта въкѹс• да горькаего въкѹса ꙁбавтъ нꙑ[2]• егоже сътвор прадѣдъ Адамъ въ ра древле• Дрѣвьнеѭ бо сънѣдѭ спадомъ с породꙑ• да того рад въсхотѣ на крьстѣ пргвоꙁдт сѧ б͞гъ бестрастьнꙑ• Дрѣвомь сцѣлѣѧ древьнѫѭ клѧтвѫ нашѫ• съмрьть въкѹшаетъ плътьѭ по насъ• бестрастьнъ сꙑ б͞жьствомь• ожвт нꙑ хотѧ раꙁдрѣшт нꙑ отъ ѫꙁꙑ съмрьтьнꙑѧ• Егоже вдѣ слъньце распнаема прѣлож сѧ въ тьмѫ• лѹна въ кръвь• ꙁемлѣ потрѧсе сѧ• камене распаде сѧ• гроб отврьꙁѫ сѧ• мънога тѣлеса с͞тꙑхъ ѹсъпъшхъ о г͞ въсташѧ ѣвшѧ сѧ мъногꙑмъ• Съшьдъ въ адъ дрьжавѫ его раꙁдрѹш ꙁвоева плѣньнкꙑ его• съ собоѭ въскрѣс вьсѧ правьдьнкꙑ отъ прьваего Адама• Тѣмь братре благо врѣмѧ естъ пророка првест въꙁъпт съ нмь рекѫще: Се дьнь• же сътвор г͞ь• въꙁдрадѹмъ сѧ въꙁвеселмъ сѧ въ нь• Лѣпо бо естъ радоват сѧ прѣдвьнѣ его млост• ѭже сътвор дьньсь насъ рад• Дьньсь съмрьтѭ своеѭ попьра врага въскрьсе ѣко отъ съна• нестьлѣне жꙁнь сто родѹ ͞льскѹемѹ• Дьньсь адовьнаѣ врата съкрѹшшѧ сѧ дрьжм въ немь неꙁдреенꙑмь свѣтомь оꙁарѣем въсташѧ• съ ангелꙑ лкѹѭще поѭтъ: Слава въ вꙑшьнхъ б͞гѹ• на ꙁемл мръ• въ ͞лвцѣхъ благоволене• Дьньсь радостѭ прадѣдъ нашь Адамъ прьвѫѭ попраетъ клѧтвѫ рѫцѣ простраетъ съ Евъгоѭ• въстаѭщю емѹ о г͞• Дьньсь н͞бо ꙁемлѣ радостьѭ сплъншѧ сѧ• обьщь лкъ сътворшѧ на радость бесплътьнꙑѧ слꙑ• ͞льскаего рода събраете• Дьньсь Павьлъ апостолъ въꙁъпетъ г͞лѧ: Пасха наша• ꙁа нꙑ пожрьтъ бꙑстъ Х͞съ• Дьньсь црькꙑ въпетъ ꙁовѫщ съ вꙑсокꙑмь проповѣданемь г͞лѭщ: Прдѣте ѧда послѹшате мене• да страхѹ г͞ню наѹѫ вꙑ• Кѫпѣль ѹготов сѧ обетъшавъш грѣхомь родъ обнавлѣѭщ• трапеꙁа б͞жѣ ѹготов сѧ прѣдълагаѭщ агньца б͞жѣ• въꙁемлѭщаего грѣхꙑ вьсего мра Х͞са б͞га нашего ꙁакольшаего сѧ насъ рад подаема вьсѣмъ вѣрьнꙑмъ на прощене грѣхомъ на жꙁнь вѣьнѫѭ• Тѣмьже братре не моꙃѣмъ сѧ лшт ꙁа малѫѭ похоть л ꙁа гнѣвъ сцѧ страшьнꙑѧ неꙁдреенꙑѧ танꙑ сътворенꙑѧ нашего рад съпасенѣ• нъ стоѭ д͞шеѭ тѣломь съ страхомь прстѫпмъ съ мромь• тако насладмъ сѧ прѣстаего тѣлесе кръв Х͞вꙑ• Прмъше же ст прѣбꙑвамъ отъ вьсего стѧще сѧ• а не въꙁвращаѭще сѧ на прьвꙑѧ обꙑаѧ• ѣкоже пьс на своѧ бльвотнꙑ л ѣко свнѣ ꙁмꙑвъш сѧ пакꙑ въ калѣ ѹкалѣвъш сѧ• Н братре• Не моꙃѣмъ тац ѣвт сѧ• нъ ѣкоже нꙑ Х͞съ скѹп своеѭ кръвьѭ стꙑ• непороьнꙑ• съврьшенꙑ въ любъвь б͞жѭ• Нъ да прѣбѫдемъ славѧще кѹпьно о͞ца с͞на с͞таего д͞ха нꙑнѣ прсно въ вѣкꙑ• Амнь•