Текстов корпус
Поѹене на с͞тѫѭ пасхѫ
Заглавие на латински:Catechismus in die festo sanctae Paschae
Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:12 в.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:12 в.
Правопис:Руски
Име на ръкописа:Златоструй
Хранилище на ръкописа:Руска национална библиотека, Санкт Петербург
Сигнатура на ръкописа:F.n.I.46
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:107-
doc_iddoc_118

Поѹене на с͞тѫѭ пасхѫ

Послѹшате братре  с͞нове въꙁлюблен да съкажемъ вꙑ слѫ  ьсть сего дьне• въ ньже г͞ь б͞гъ нашь попьра дѣвола  съмрьт дрьжавѫ раꙁдрѹшь• въскрьсе отъ гроба ѣко бесъмрьтьнъ•  вьсѧ ѹмьръшѧѧ правьдьнкꙑ съ собоѭ въскрѣс•  нꙑнѣ пророкомь нꙑ прꙁꙑваетъ г͞лѧ: Прдѣте въꙁдрадѹмъ сѧ г͞в• въсклкнѣмъ г͞в б͞гѹ съпастелю нашемѹ• вармъ лце его сповѣданемь•  въ псалъмѣхъ въсклкнѣмъ емѹ: Ѣко сънде съ н͞бсе поскатъ ꙁаблѫждьшаего  съпастъ погꙑбъшаего ͞лка• Бѣахомъ бо ѣко овьцѧ не мѣѭщѧ пастꙑрѣ въ расхꙑщене влькомъ• рекъше бѣсомъ порабощьше сѧ• Да того не могꙑ трьпѣт г͞ь нашь ͞съ Х͞съ• прѣклонь н͞бса сънде къ намъ  въ плъть нашѫ облье сѧ• хотѧ ѭ сцѣлт отъ стьлѣнѣ• егоже прѧтъ прьвꙑ прадѣдъ нашь Адамъ• прѣстѫпль ꙁаповѣдь б͞жѭ въ ра прѣльщенемь ꙁмнꙑмь•  отъ толѣ съмрьть въ нꙑ вънде•  бѣахомъ поработл сѧ грѣхов• Да того рад прде къ болѧщмъ враь• къ плѣньнкомъ свободтель• къ сѣдѧщмъ въ тьмѣ неꙁаходѧ свѣтъ• къ мрьтвꙑмъ жвотъ бесъмрьтьнꙑ• да ѹмьръше о Адамѣ  о Х͞сѣ ожвѫтъ• Тъ бо естъ мръ нашь прмрь нꙑ къ о͞цю своемѹ въплъщенемь свомь•  страст вольнꙑѧ насъ рад пострада плътьѭ бестрастьнъ сꙑ б͞жьствомь• Не бѣ бо како бе-страст плът сеѧ остт• страстьмъ себе  тьл повнѫвъшѧ• Того рад пргвоꙁд сѧ на крьстѣ  жль  оцьта въкѹс• да горькаего въкѹса ꙁбавтъ нꙑ[2]• егоже сътвор прадѣдъ Адамъ въ ра древле• Дрѣвьнеѭ бо сънѣдѭ спадомъ с породꙑ• да того рад въсхотѣ на крьстѣ пргвоꙁдт сѧ б͞гъ бестрастьнꙑ• Дрѣвомь сцѣлѣѧ древьнѫѭ клѧтвѫ нашѫ•  съмрьть въкѹшаетъ плътьѭ по насъ• бестрастьнъ сꙑ б͞жьствомь• ожвт нꙑ хотѧ  раꙁдрѣшт нꙑ отъ ѫꙁꙑ съмрьтьнꙑѧ• Егоже вдѣ слъньце распнаема прѣлож сѧ въ тьмѫ•  лѹна въ кръвь•  ꙁемлѣ потрѧсе сѧ•  камене распаде сѧ•  гроб отврьꙁѫ сѧ•  мънога тѣлеса с͞тꙑхъ ѹсъпъшхъ о г͞ въсташѧ  ѣвшѧ сѧ мъногꙑмъ• Съшьдъ въ адъ дрьжавѫ его раꙁдрѹш  ꙁвоева плѣньнкꙑ его•  съ собоѭ въскрѣс вьсѧ правьдьнкꙑ отъ прьваего Адама• Тѣмь братре благо врѣмѧ естъ пророка првест  въꙁъпт съ нмь рекѫще: Се дьнь• же сътвор г͞ь• въꙁдрадѹмъ сѧ  въꙁвеселмъ сѧ въ нь• Лѣпо бо естъ радоват сѧ прѣдвьнѣ его млост• ѭже сътвор дьньсь насъ рад• Дьньсь съмрьтѭ своеѭ попьра врага  въскрьсе ѣко отъ съна• нестьлѣне  жꙁнь сто родѹ ͞льскѹемѹ• Дьньсь адовьнаѣ врата съкрѹшшѧ сѧ  дрьжм въ немь неꙁдреенꙑмь свѣтомь оꙁарѣем въсташѧ• съ ангелꙑ лкѹѭще поѭтъ: Слава въ вꙑшьнхъ б͞гѹ•  на ꙁемл мръ• въ ͞лвцѣхъ благоволене• Дьньсь радостѭ прадѣдъ нашь Адамъ прьвѫѭ попраетъ клѧтвѫ  рѫцѣ простраетъ съ Евъгоѭ• въстаѭщю емѹ о г͞• Дьньсь н͞бо  ꙁемлѣ радостьѭ сплъншѧ сѧ• обьщь лкъ сътворшѧ на радость бесплътьнꙑѧ слꙑ• ͞льскаего рода събраете• Дьньсь Павьлъ апостолъ въꙁъпетъ г͞лѧ: Пасха наша• ꙁа нꙑ пожрьтъ бꙑстъ Х͞съ• Дьньсь црькꙑ въпетъ ꙁовѫщ съ вꙑсокꙑмь проповѣданемь г͞лѭщ: Прдѣте ѧда  послѹшате мене• да страхѹ г͞ню наѹѫ вꙑ• Кѫпѣль ѹготов сѧ обетъшавъш грѣхомь родъ обнавлѣѭщ• трапеꙁа б͞жѣ ѹготов сѧ прѣдълагаѭщ агньца б͞жѣ• въꙁемлѭщаего грѣхꙑ вьсего мра Х͞са б͞га нашего ꙁакольшаего сѧ насъ рад  подаема вьсѣмъ вѣрьнꙑмъ на прощене грѣхомъ  на жꙁнь вѣьнѫѭ• Тѣмьже братре не моꙃѣмъ сѧ лшт ꙁа малѫѭ похоть л ꙁа гнѣвъ сцѧ страшьнꙑѧ  неꙁдреенꙑѧ танꙑ сътворенꙑѧ нашего рад съпасенѣ• нъ стоѭ д͞шеѭ  тѣломь съ страхомь прстѫпмъ  съ мромь•  тако насладмъ сѧ прѣстаего тѣлесе  кръв Х͞вꙑ• Прмъше же ст прѣбꙑвамъ отъ вьсего стѧще сѧ• а не въꙁвращаѭще сѧ на прьвꙑѧ обꙑаѧ• ѣкоже пьс на своѧ бльвотнꙑ л ѣко свнѣ ꙁмꙑвъш сѧ  пакꙑ въ калѣ ѹкалѣвъш сѧ• Н братре• Не моꙃѣмъ тац ѣвт сѧ• нъ ѣкоже нꙑ Х͞съ скѹп своеѭ кръвьѭ стꙑ• непороьнꙑ• съврьшенꙑ въ любъвь б͞жѭ• Нъ да прѣбѫдемъ славѧще кѹпьно о͞ца  с͞на  с͞таего д͞ха нꙑнѣ  прсно  въ вѣкꙑ• Амнь•