Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:1358/1359 г.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:1358/1359 г.
Правопис:Среднобългарски
Име на ръкописа:Германов сборник
Хранилище на ръкописа:библиотека на Румънската патриаршия
Сигнатура на ръкописа:№ 1
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:166б-173а
doc_iddoc_116
Слово на цвѣтоносьнѫѭ недѣлѫ• с͞таего Клмента епскѹпа Вельскаего
Дьньсь съꙁꙑваетъ нꙑ братре свѣтоꙁарьнꙑ апостолъ Павьлъ на радость д͞ховьнѫѭ велегласно въпѧ г͞лѧ: Радѹте сѧ о г͞ вьсегда• пакꙑ рекѫ радѹте сѧ (Фил 4:4)• Съмотрене бо се б͞же вьсѣмъ ͞лвкомъ раꙁѹмьно да бѫдетъ• Г͞ь блꙁъ да н о есомьже номь пьцѣте сѧ• Нъ понавлѣѭще сѧ постомь добрꙑм дѣлесꙑ• дьнь дьне мѫжьскꙑ прѣпоѣсавъше рѣсла своѣ въꙁдрьжанемь ѣко беꙁълобвꙑѧ дѣт по д͞ховнꙑхъ вещьхъ послѣдьствѹмъ отъ юдесъ къ большмъ юдесемъ тъщьно подвгнѣмъ сѧ• Вьера бо г͞ь нашь ͞съ Х͞съ етврѣдьневьнаего мрьтвьца въскрѣшь Лаꙁора• благовѣрьнꙑхъ д͞шь юдесꙑ въꙁвесел• а ꙁъловѣрьна ꙁаконопрѣстѫпьна събора ждовьска облаетъ• раꙁарѣѧ свом мъ дѣтьм• пророьство Давꙑдово съврьшаѧ• ѣкоже рее: ꙁ ѹстъ младьньць съсѫщхъ съврьшлъ ес хвалѫ• врагъ твохъ рад да раꙁдрѹшш врага мьстьнка• срѣь дѣвола• тъ бо естъ ьст наше врагъ пробьщьнкъ пагѹбѣ• еѧже плъть мьнѣ сѧ прѣобдѣвъ• тоѭ же попьранъ смѣхѹ ꙁьрмъ естъ• Въꙁвлькъ бо ѭ на сѧ г͞ь б͞гъ нашь съмѣренемь свомь• мъногоклюавьнѫѭ его главѫ сътьре корꙑсть спровръже• корꙑсть же г͞лѭ дрьжмꙑѧ мь д͞шѧ въ адѣ• Ꙁаклепꙑ бо его верѣѧ областѭ растрьгъ• етврѣдьневьнаего сѫща мрьтвьца Лаꙁора въскрѣс• еѭже радостѭ сплъншѧ сѧ благоьствꙑѧ дѣт• съ вѣемь прѣдътекѫще въпѣахѫ емѹ: Осанъна въ вꙑшьнхъ• Благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не ц͞рь ꙁдралевъ въ мѧ г͞не (Йоан 12:13)• Потрѧсе же сѧ вьсь градъ г͞лѧ: Къто ѹбо сь естъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не отъкѫдѹ• Къто л сь естъ ц͞рь ꙁдралевъ• Тольма же бѣахѫ ꙁавстѭ омраен• ѣко по вьсѧ дьн ьтѫще въ ꙁаконѣ пророцѣхъ о прходѣ его плътьнѣемь• егоже насъ рад съдѣла• А вдѧще по срѣдѣ хъ юдеса творѧща• т не прмаахѫ его• Слѣпꙑѧ вдѧще просвѣщаѭща• недѫжьнꙑѧ цѣлѧща• бѣсꙑ ꙁгонѧща• мрьтвꙑѧ въскрѣшаѭща• пае же сего етврѣдьневьнаего Лаꙁора вдѧще въставлена• то г͞лаахѫ: Къто сь естъ• хъже своѣ ѧда облаахѫ б͞гоꙁарьнꙑма ома проꙁьрѧще его ѣко на херовмѣ сѣдѧща на жрѣбѧт осьл въпѣахѫ съ вѣемь прѣдътекѫще емѹ г͞лѭще: Осанъна въ вꙑшьнхъ• Благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не• Бг͞ъ г͞ь ѣв сѧ намъ• Мръ на ꙁемл слава въ вꙑшьнхъ (Мт 21:9; Мк 11:9-10; Лк 19:38)• Ов же отъ народа рꙁꙑ своѧ стьлаахѫ по пѫт• а дрѹꙃ отъ дрѣва вѣтве ломѧще пѫть крашаахѫ прѣдъ нмь• ов ѹбо хъ г͞лаахѫ: ѣко пророкъ прде въ мѧ г͞не• а дрѹꙃ рѣшѧ: С ꙁнаменѣ не сѫтъ пророьскаѣ • Нъ б͞гъ ѣв сѧ въ ͞лвьскꙑ обраꙁъ въмѣщь свое б͞жьство• ѣкоже рее саѣ о немь: Дв͞аѣ въ рѣвѣ прметъ родтъ с͞нъ нарекѫтъ мѧ емѹ Емъманѹлъ (Ис 7:14) еже естъ съкаꙁаемо съ нам б͞гъ (Мт 1:23) • пакꙑ тъжде саѣ: Бг͞ъ нашь на ꙁемл ѣв сѧ съ ͞лвкꙑ пожве• Тъ естъ грѧдꙑ въ стнѫ благословленъ въ мѧ г͞не• Осанъна с͞нѹ Давꙑдовъ (Мт 21:9)•
Прстѫпльше же къ немѹ архерѣ рѣшѧ: Не слꙑшш л ьто с г͞лѭтъ• нѣстъ л т тѧжько ѣко б͞гѹ славмѹемѹ м (Мт 21:16)• Онъ же рее: Е слꙑшѫ• нъ обае аще с ѹмлъѧтъ• то камене въꙁъпт матъ (Лк 19:39-40)• Он же ꙁавстѭ тѧжькоѭ одръжм сѫще съвѣтъ творѣахѫ о ѹбствѣ его• ѣко да не тъкъмо ͞са ѹбѭтъ• нъ Лаꙁора• ꙁане мъноꙃ его рад вѣроваахѫ въ нь славословѣахѫ въ слѣдъ его дѫще• обьщѫ хвалѫ съ младеньц въꙁдаѭще емѹ ѣко б͞ѹг бесъмрьтьнѹемѹ•
Тѣмьже братре старꙑѧ нъравꙑ обꙑаѧ отврьгъше• неꙁълобвꙑхъ младьньць хвалѫ прмемъ съ пророкомь Давꙑдомь обьщѫ пѣснь въꙁъпемъ рекѫще: Благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не• б͞гъ г͞ь ѣв сѧ намъ (Пс 117:26)• Не сълъ бо н а͞нглъ прде съпастъ насъ• нъ самъ прѣвѣьнꙑ с͞нъ б͞ж• сꙑ въ нѣдрѣхъ о͞хъ нераꙁдѣльно прсно сънде къ намъ• плъть прмъ бесѣменьно отъ д͞вꙑ прѣстꙑ поваѧ на рамѹ херовмѹ вънѫ• нꙑнѣ же ѣко на прѣстолѣ огньнѣ на ждрѣбѧт осьл ѣꙁдтъ• Отъ нестотꙑ скотьскꙑѧ хотѧ остт рода ꙁемльна съврьшаѧ прореенаѣ древле пророкꙑ с твортъ• Рее бо сѧ Ꙁахаремь: Радѹ сѧ дъщ Сонова• проповѣда дъщ ерѹсалмова• Се бо тво ц͞рь грѧдетъ т• сѣдѧ на ѣрьмьнцѣ на ждрѣбѧт младѣ (Зах 9:9) • Оле тана страшьна• оле прѣдвьнаѣ вещь• ц͞рь ц͞ремъ г͞ь г͞ьствѹѭщмъ страшьнъ сꙑ бесплътьнꙑмъ сламъ вьсѣмъ неꙁг͞ланъ б͞жьствомь• Въ колко съмѣрене кротость прде• мꙑ прѣстолъ нерѫкотворенꙑ страшьнꙑ жвотьнꙑ• етврѣꙁраьнꙑ шестокрлꙑ херовмꙑ серафмꙑ на тѣхъ вънѫ славмъ непрѣстаньно трьс͞тꙑм с гласꙑ• Тъ нꙑнѣ ѣко простъ ͞лвкъ на ждрѣбѧт ѣꙁдтъ• По ьто• Понеже ͞лкъ спаде ц͞рьскаего санѹ прлож сѧ скотѣхъ несъмꙑсльнꙑхъ ѹподоб сѧ мъ дѣлꙑ скотьскꙑм• Да того рад сънде къ болѧщмъ враь• къ плѣньнкомъ свободтель• къ омраенꙑмъ грѣхомь просвѣттель• Къ сѣдѧщмъ въ тьмѣ сѣн съмрьтьнѣ слъньце правьдьное нколже не ꙁаходѧ• къ мрьтвꙑмъ жвотъ вѣьнꙑ• пастꙑрь стньнꙑ а не мѫтель• ѹпаст хотѧ обратт не ꙁдралѣ тъкъмо• нъ вьсѧ ѧꙁꙑкꙑ ꙁаблѫждьшѧѧ прѣльстѭ• Того рад пророкъ Давꙑдъ проꙁьрѧ рее: Благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не (Пс 117:26) • ꙁѣсн же мъ рьц ѣвѣ о пророе: Къто сь естъ грѧдꙑ• Отъ кѫдѣ• Прьвꙑ ѹбо• рее пророкъ• страшьнъ съходъ его• Нмь же обѧтъ неꙁдреенъ еже съ н͞бсе слово сꙑ беꙁнаѧльнъ прѣвѣьнъ• бг͞ъ отъ б͞га• свѣтъ отъ свѣта• Рекꙑ м древле ѣко отъ плода рѣва твоего посаждѫ на прѣстолѣ твоемь въ ц͞рьств т правт ѧ ꙁастѫпт ѧ сѫдомь правьдоѭ отъ селѣ въ вѣкꙑ• О томь бо рее саѣ: ꙁдетъ жьꙁлъ с корене есѣова (Ис 11:1; Рим 15:12) цвѣтъ отъ корене въꙁдетъ• Тъ естъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не• б͞гъ сꙑ въ мѧ б͞же• с͞нъ въ мѧ о͞е• благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не• б͞гъ на дѣвола• ц͞рь на мѫтелѣ• раꙁдрѹштъ врага мьстьнка• врага ьст мьстьнка пагѹбѣ• Въ вꙑшьнхъ ан͞гльскꙑм слам славмъ• а на ꙁемл младеньц съ ваемь въсхвалѣемъ•
Тѣмь ѹбо братре младеньцемъ ѹподобмъ сѧ вьсѣкѫ ꙁълобѫ отърнѫвъше отъ себе• Неꙁълобв бо рее прав прлѣплѣахѫ сѧ мънѣ • Прблжмъ сѧ ѹбо добродѣтѣльм къ б͞гѹ стѧще сѧ дьнь дьне постомь млостꙑнеѫ• Постъ бо тѣло д͞шѫ осттъ• а млостꙑн въпервъш• ѹмъ на н͞бо въꙁностъ вꙑшьнмъ сламъ съобьщьнка сътвортъ• Млостꙑн постъ добра пособьнка есте на протвьнаего бѣса• Тѣма ѹбо въорѫжьше сѧ подвгнѣмъ сѧ тьщьно въ стотѣ прѣпроводт сѧ постьнꙑѧ дьн•
Аще къто болѣꙁн рад отъпаде наѧтъка• л лѣностѭ одрьжмъ сластолюбемь ослабль сѧ• не въсхотѣ вънт въ стотьное пощене• нъ рѣвьнꙑмъ ласкръдьствемь сѧ въдавъ ослабѣ• то понѣ нꙑнѣ вьсеѭ д͞шеѭ крѣпостьѭ подвгъ сво тъщьно ѣв• молѧ сѧ ѹподобт въ .а͞і. асъ наѧтꙑмъ дѣлателемъ въ вноградѣ• да прметъ съ прьвꙑм равьнѫ мьꙁдѫ страстьмъ Х͞вамъ поклонт сѧ достонъ бѫдетъ• Тѣмьже не ослаблѣте братре• нъ съкрѹшьше срьдьца своѣ съ ѹмленемь прпадѣмъ къ млосрьдю б͞жю• Естъ бо благъ г͞ь длъготрьпѣлвъ кротъкъ• каѧ сѧ о ꙁълобахъ нашхъ• Не хощетъ бо съмрьт грѣшьнкомъ• нъ нашего каѣнѣ жѧдаетъ• Не хотѧ да нкътоже отъ насъ погꙑбнетъ• нъ да вьс покаѣнемь ощьше сѧ• къ немѹ пакꙑ да въꙁвратмъ сѧ• Не поностъ бо трѹдꙑ стньнꙑмъ постьнкомъ о прьвꙑхъ грѣсѣхъ• нъ сластьно прметъ подвгъ хъ• Блꙁъ бо естъ съкрѹшенꙑмъ срьдьцемь• рѫцѣ прострьтѣ дрьжѧ объхѫпаѧ стньнꙑѧ постьнкꙑ• спѣхъ любѧ подвжьнкъ• прьвꙑхъ послѣдьнхъ ꙁамьдленѣ ждꙑ подвга отъврьꙃаѧ двьр породьнꙑѧ нашего въхожденѣ жьдетъ•
Тѣмьже ѧда въꙁлюбленаѣ сцево ͞лколюбе• егоже слꙑшавъше• до колѣ въ лѣност грѣховьнѣ прѣбꙑваете• Ѣко объѹморен самохотѭ лшаете сѧ млост б͞жхъ• Нъ понѣ отъ селѣ въспрѧнѣте• понѣ отъ селѣ ѹбѹдте сѧ къ ꙁаповѣдьмъ б͞жѣмъ вѣроѭ ѹкрашьше сѧ• доброплодьнꙑѧ вѣтв въꙁьмъше на сърѣтене емѹ потьцѣмъ• едногласьно хвалѫ емѹ въꙁдаѭще въпѭще: Благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не• б͞гъ г͞ь ѣв сѧ намъ• Пакꙑ хотѧ прт въ славѣ б͞жьства своего сѫдтъ жвꙑмъ мрьтвꙑмъ• Благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не• славмъ прсно съ о͞цемь съ с͞тꙑмь д͞хомь• томѹ слава дрьжава нꙑнѣ прсно въ вѣкꙑ вѣкомъ• Амнь•