Текстов корпус
Поѹене на памѧть с͞тѹю врьховьнюю апостолѹ Петра  Павьла
Заглавие на латински:...
Жанр:Поучение
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:14 в.
Дата на превода:9-10 в.
Дата на преписа:14 в.
Правопис:Руски
Име на ръкописа:Пролог за мартенското полугодие
Хранилище на ръкописа:Руска национална библиотека, Санкт-Петербург
Сигнатура на ръкописа:Д.А. АI/264
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:170б-171
doc_iddoc_115

Поѹене на памѧть с͞тѹю врьховьнюю апостолѹ Петра  Павьла

Слꙑште братре въ ева͞нгл самого г͞а г͞лѭща къ ѹенкомъ свомъ жвотьнаѣ словеса• хъже послѹшаѭще напсаѭще на срьдьцхъ нашхъ д͞ховьно• Да бѫдемъ тажде црькꙑ • ѭже рее г͞ь Петров: ѣко Тꙑ ес Петръ• срѣь тврьдꙑ камень нарее сѧ• на немьже съꙁьда Х͞ъ црькъвь д͞ховьнѫѭ• еже врата съмрьтьнаѣ ѹдолѣт не могѫтъ (Мт 16, 19)• деже самъ творьць основане полож  стѣнꙑ въꙁград вѣроѭ• Къто въꙁможетъ е протвт сѧ• къто бо црькъв вьсѣкъ вѣроѭ пртекъ прѣдъ г͞а б͞га съпастъ сѧ•  мꙑ братре пртьцѣмъ • тѹ бо вьсѣхъ грѣхъ отъпѹстъ прмемъ• тѹ сцѣлене страст ѹлѹмъ• тѹ веселѣ  радост насладмъ сѧ• Семѹ врьховьнюемѹ апостолѹ Петрѹ дастъ власть г͞ь б͞гъ г͞лѧ: Се аꙁъ даѭ т клюѧ ц͞рьствѣ н͞бсьскаего• егоже съвѧжеш на ꙁемл• бѫдетъ съвѧꙁанъ на н͞бсьхъ (Мт 16:19)• егоже раꙁдрѣшш на ꙁемл• бѫдетъ раꙁдрѣшенъ на н͞бсехъ •
Къ томѹ нꙑнѣ прпадѣмъ братре просѧще раꙁдрѣшенѣ вѣроѭ стоѭ  любъвѭ неꙁавстьноѭ• дѣлꙑ добрꙑм ѹкрашьше сѧ• Млостꙑнеѭ  постомь ощьше сѧ• нщѧѧ млѹте да  сам отъ б͞га млость ѹлѹмъ•  страньнꙑѧ премлѭще• алъьнꙑѧ насꙑщаѭще• жѧдьнꙑѧ напаѣѭще• нагꙑѧ одѣваѭще• Тѣм бо отврьꙁаетъ сѧ ц͞рьство н͞бсьское  грѣс отъдаѭтъ сѧ•
Тѣмьже не моꙃѣмъ хъ прѣꙁрат• тѣхъ бо рад дано естъ мѣне• да  онꙑ насꙑтмъ  сво домъ сплънмъ• Въ нѭже бо мѣрѫ• рее г͞ь• мѣрте• въꙁмѣртъ сѧ вамъ (Мт 7:2-11)• Добро естъ братре жтемь непороьнꙑмь съконьат свѣтъ с• нежел ꙁъловѣьнѫѭ мѫкѫ прѧт• Прт бо матъ г͞ь нашь с͞ъ Х͞ъ сѫдт жвꙑмъ  мрьтвꙑмъ  въꙁдастъ комѹжьдо по дѣломъ его• емѹже слава въ вѣкꙑ• Амнь 