Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:12 в.
Дата на превода:края на 9 в.
Дата на преписа:12 в.
Правопис:Руски
Име на ръкописа:Троицки сборник
Хранилище на ръкописа:Руска държавна библиотека, Москва
Сигнатура на ръкописа:ф. 304, №12
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:24б-26б
doc_iddoc_111
Братре прсно жѧдаѧ съпасенѣ нашего г͞ь б͞гъ нашь прсно прꙁꙑваетъ нꙑ непрѣстаньно с͞тꙑмь ева͞нглемь въ вѣьное нб͞сьское ц͞рьство• велѧ нꙑ вьсѣкѫ скврьнѫ жте несто отъврѣщ отъ себе стꙑмь срьдьцемь къ немѹ прстѫпт• въꙁскат прѣѧтьно ц͞рьстве• ꙁ негоже спадомъ ꙁаповѣдь б͞жѭ прѣстѫпльше• ѣже бѣ прѣдана Адамѹ прѣдѣдѹ нашемѹ въ ра древле въꙁдрьжанѣ нашего рад• Аще бо б ѭ съхранлъ• то въ вѣкꙑ емѹ б бꙑло жте бес пеал бес съмрьт старост не премлѧ н сльꙁьна дѣла мѣѧ• Нъ ꙁавстѭ дѣволеѭ отълѫ сѧ отъ славꙑ б͞жѧ невъꙁдрьжанѣ рад• Отътолѣ нападѫ на родъ л͞ьскꙑ пеал страст съмрьть• Прѣмнѹѭще жте л͞ьско того мѣста желаѭще с͞т правьдв л͞ц• крѣпъко прѣпоѣсашѧ рѣсла своѣ брань прмъше с͞тѫѭ вѣрѫ на протвьнаего врага• Побѣждьше же его пакꙑ въндѫ въ прьвѫѭ породѫ• до селѣ въходѧтъ дѣлꙑ добрꙑм ѹкрашьше сѧ• жте же льстьное въ съмрьт мѣсто полагаѭще• еже ѣко сѣнь непостоѣньно прѣходтъ ꙁмѣнѹѧ врѣмена годꙑ• Тѣмьже не льстмъ себе братре• н ѣко бе-съмрьт мьнмъ сѧ• н въдамъ сѧ похотьмъ жтскꙑмъ• же бо жтю семѹ въдастъ сѧ• то врагъ б͞ж бꙑваетъ погѹбьнкъ д͞ш свое• Нъ въспрѧнѣмъ понѣ отъселѣ не лшамъ сѧ самохотѭ неꙁдреенꙑѧ славꙑ б͞жѧ радост вѣьнꙑѧ• нъ въстѧгнѫще сѧ отъ прѣльст мра сего• ѣкоже обѣщахомъ сѧ б͞гѹ• пораждаем с͞тꙑмь крьщенемь прѣдъ мъногꙑ послѹхꙑ сце г͞лѭще: Отърцаѭ сѧ сотонꙑ вьсѣхъ дѣлъ его• С же сѫтъ дѣла сотонна• доложрьтвѣ• братроненавдѣнѣ• клеветꙑ• гнѣводрьжанѣ• ꙁавсть• ѣрость• ненавсть• татьбꙑ• раꙁбо• пѣньство• объѣдене• плът ѹгождене• обдѣнѣ• пѣсн бѣсовьскꙑѧ• плѧсанѣ• хѹленѣ• срамослове• влъшвене• дѣтогѹбѣ• блѫжденѣ• прѣлюбодѣѣнѣ• гръдость• лъжа• клѧтвопрѣстѫплене• еже клѧт сѧ б͞жемь менемь• Аще ѹбо схъ дѣлъ останемъ сѧ въꙁщемъ сѫпротвь тѣмъ вьсѣко добродѣтеле• ѣкоже пшетъ сѧ: Ѹклон сѧ отъ ꙁъла сътвор добро• Да аще ѹбо останемъ сѧ отъселѣ ꙁълꙑхъ тѣхъ дѣлъ• то ѹдобь пакꙑ въндемъ въ тѫ же породѫ• ьто бо естъ мрьꙁъае тацѣхъ дѣлъ въ л͞цѣхъ• мже на сѧ гнѣва б͞жѣ првламъ• Нъ да съврьшмъ обѣтованѣ наша• ѣже къ г͞ю б͞гѹ нашемѹ любѧще его вьсѣмь срьдьцемь свомь вьсеѭ мꙑслѭ вьсеѭ крѣпостѭ• блжьнѣего своего ѣко самъ сѧ• братолюбемь просвѣтѧще сѧ• станьнолюбемь процвьтѫще• да въндемъ радѹѭще сѧ въ бесконььнѫѭ радость• въ бесмрьтьнꙑ жвотъ• въ неꙁдреенѫѭ красотѫ• еѧже желаѧ блаженꙑ сь мѫенкъ Хв͞ъ• ͞мрк• подвже сѧ жтѣ сего сласт попьрат• поганьство тьлѣньно (тьлѣемо) сѫще• врѣменьное въꙁненавдѣ• красотѫ тѣлесьнѫѭ попьравъ• раꙁдаѧ мѣне свое нщмъ• подвже сѧ въ вѣьна жлща• Хв͞а гласа съ радостѭ послѹшаѧ• ѣкоже рее прꙁꙑваѧ нꙑ къ себѣ: Не ѹботе сѧ отъ ѹбваѭщхъ тѣла• а д͞ш не могѫщхъ ьто ꙁъла сътворт• нъ пае ѹботе сѧ• мѫщаего область по ѹбен въврѣщ въ геонѫ• Е• того ѹботе сѧ•
Тѣмьже братре каѣ польꙃа естъ л͞кѹ• аще вьсь мръ пробрѧщемъ• а д͞шѫ своѭ погѹбмъ л отъщетмъ• мь л скѹпмъ д͞шѫ своѭ отъ мѫкꙑ• аще сьде не останемъ сѧ ꙁъла не покаемъ сѧ• л нщмъ не подамъ• Нъ да потъщмъ сѧ отъселѣ вънт тѣснꙑм двьрьм въ жꙁнь вѣьнѫѭ• с рѣь въꙁдрьжанемь• пощенемь• Постъ же стньнꙑ се естъ не тъкъмо отъ брашьна въꙁдрьжат сѧ• л отъ птѣ• нъ вьсѣкого грѣха бѣгат• ѣко ратьнка гѹбѧща д͞шѫ своѭ томт плъть своѭ страстьм мѫкам Х͞а рад• мже сь блаженꙑ• ͞мрк• подвже сѧ прѣдаѧ плъть своѭ на страст на ранꙑ съмрьть поносьнѫѭ Х͞а рад с͞нѹ бжѣ• Тѣмьже нꙑнѣ сѣетъ въ славѣ б͞ж пае сѣнѣ слънььнаего въ памѧть его двьна юдеса сцѣленѣ сътварѣетъ г͞ь б͞гъ нашь• же бо съ вѣроѭ ьтетъ памѧть его• то отъ грѣхъ ꙁбавлѣетъ сѧ отъ вьсѣкоѧ напаст ꙁбѫдемъ• Томѹ ѹбо братре порьвьнѹмъ такожде добраѣ дѣла твормъ• тъ бо л͞вкъ же бѣ ѣкоже мꙑ• нъ вьсѣкѫ ꙁълобѫ въꙁненавдѣ• а благодѣть б͞жѭ млость въꙁлюб• ѭже подвгнѣмъ сѧ мꙑ въꙁлюбт• да бѫдемъ с͞нове б͞ж• прѧстьнц ц͞рьствю его славѧще с͞тѫѭ троцѫ• о͞ца с͞на с͞таего д͞ха• Амнь