Текстов корпус
Слово похвально арха͞нглѹ Мхалѹ  Гаврлѹ
Заглавие на латински:Michaelis et Gabrielis archangelorum encomium
Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:1358/1359 г.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:1358/1359 г.
Правопис:Среднобългарски
Име на ръкописа:Германов сборник
Хранилище на ръкописа:библиотека на Румънската патриаршия
Сигнатура на ръкописа:№ 1
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:67а-73б
doc_iddoc_109

Слово похвально арха͞нглѹ Мхалѹ  Гаврлѹ• сътворено Клментомь епскѹпомь

Наста праꙁдьнолюбьц прѣсвѣтьлое тръжьство бесплътьнꙑхъ слъ• прѣспѣваѧ вьсь ѹмъ  вьсь раꙁѹмъ• прѣсвѣтьлам ꙁарѣм вьсь мръ оꙁарѣѧ• Не въ естьствѣ бо плътьсцѣ сѫще• нъ въ естьствѣ неосѧꙁаемѣ  недоѹмѣньнѣ отъ самого б͞жьства ꙁареѭ свьтѧще сѧ•  окръсть прѣстола б͞жѣ трепетьно прѣдъстоѧще• крлꙑ трепетьно покрꙑваѭще лца своѣ•  непрѣстаньномь гласомь трьс͞тѫѭ пѣснь б͞гѹ въслаѭще г͞лѭтъ: С͞тъ• с͞тъ• с͞тъ• г͞ь Саваоѳъ• сплънь вьсѣ ꙁемлѣ славꙑ его (Ис 6,3)•

Въ то бо радост свѣтьлостѭ б͞жьствьноѭ поьтен сѫще• ов прѣстол нарцаѭтъ сѧ• на нхъже поваетъ трѵпостаснаего б͞жьства сла  власть• а дрѹꙃ херѹвм  серафм• шестокрльн  етврѣꙁраьн• мъногоот сѫще• а дрѹꙃ же слꙑ  власт• а дрѹꙃ г͞ьствѣ  наѧтъц• а дрѹꙃ а͞нгл  арха͞нгл• бещсльнаѣ воньства• вьс въ ѹставѣ своемь къжьдо прѣдъстоѧще  надъ коеѭжьдо работоѭ сво нъ мѫще• Ов вънѫ прѣдъстоѧтъ славѣ б͞ж• а дрѹꙃ на слѹжьбѫ сълем къ ꙁемльнꙑмъ• ов на каꙁнь  мьсть неьствꙑмъ• а дрѹꙃ на съпасене  на радость вѣрьнꙑѧ наставлѣѭще• ѣкоже прѣжде покаꙁа сѧ а͞нгломь б͞говдьцѹ Мосѣю въ горѣ Снасцѣ обраꙁъ прѣс͞тѫѭ б͞цѫ кѫпнѫ огнемь горѧщѫ  неополѣвъшѫ•  пакꙑ томѹжде Мосѣов обраꙁъ скннъ б͞гъ покаꙁа въ горѣ а͞нгломь ꙁвѣстьно сътворь•  херѹвмъ оба полꙑ олътарѣ осѣнѣѭща ѣв•  пакꙑ томѹжде молѧщю сѧ б͞гѹ  г͞лѭщю: Г͞ аще обрѣтъ благодѣть прѣдъ тобоѭ• то ѣв м сѧ самъ раꙁѹмьно да вждѫ тѧ  раꙁѹмѣѭ ѣко обрѣтъ благодѣть прѣдъ тобоѭ (Изх 33,13)• Рее же г͞ь къ немѹ:  се т слово еже рее сътворѭ• ѣко обрѣте благодѣть прѣдъ мъноѭ (Изх 33, 17)• Рее же Мос: Покаж м г͞ славѫ твоѭ• да вждѫ аще обрѣтъ благодѣть прѣдъ тобоѭ (Изх 33, 17-18)•  рее емѹ г͞ь: Не можеш вдѣт лца моего• Не можетъ бо л͞вкъ вдѣвъ лца моего  жвъ бꙑт• нъ се мѣсто ѹ мене  станеш пр камен  покрꙑѭ тѧ рѫкоѭ моеѭ• доньдеже ммо дѫ  отъмѫ рѫкѫ моѭ•  тъгда вдш ꙁадьнѣѣ моѣ• лце же мое не ѣвтъ т сѧ ( Изх 33, 20-23)•  вънегда вдѣ Мос ꙁадьнѣѣ славꙑ б͞жѧ• просвьтѣ сѧ лце его пае сѣнѣ слънььнаего•  покрꙑвъ лце свое ѹбрѹсомь  тако къ людьмъ г͞лааше• не можаахѫ бо ꙁьрѣт на лце его свѣтьлост рад•  пакꙑ велкꙑ пророкъ саѣ рее: Вдѣхъ г͞а на прѣстолѣ вꙑсоцѣ  прѣвъꙁнесенѣ•  серафмь стоѣахѫ окрьсть его .ѕ͞. крлъ едномѹ  .ѕ͞. крлъ дрѹгѹемѹ•  въпѣахѫ трьс͞тѫѭ пѣснь г͞лѭще: С͞тъ• с͞тъ• с͞тъ• г͞ь Саваоѳъ• сплънь вьсѣ ꙁемлѣ славꙑ его (Ис 6,1-3)•  пакꙑ тъжде саѣ съкаꙁаѧ рее: Егда болѣ Еꙁекѣ ц͞рь юдѣскꙑ• прде на нь ц͞рь асрскꙑ прѣѧтъ града•  ѣко пеальнъ бꙑстъ ц͞рь бран рад належѧщѧѧ на градъ•  помол сѧ къ г͞ю б͞гѹ г͞лѧ: Помѧн г͞ ѣко ходхъ съ стноѭ прѣдъ тобоѭ  срьдьцемь съврьшеномь  ѹгодьнаѣ прѣдъ тобоѭ сътворхъ (по Ис 38, 1;3)•  рее емѹ г͞ь: Не бо сѧ• не матъ вънт въ градъ тво• нже матъ положт въ немь стрѣлꙑ н щта• ꙁащщѫ бо аꙁъ градъ тво  съпасѫ  мене рад  Давꙑда раба моего •  съшьдъ а͞нглъ г͞нь• ѹб отъ плъка асрска р͞.  п͞.  е͞. тꙑсѫщь•  въставъше ꙁаѹтра обрѣтѫ вьсѣ трѹпѣ мрьтва (Ис 37, 33; 35-38)•

Така бо естъ сла тѣхъ бесплътьнꙑхъ  б͞жьствьнꙑхъ слѹгъ• мъже вьсѣмъ сѫща наѧльнка архстратга велкаего Мхала• воеводѫ сѫща бесплътьнꙑмъ сламъ• Отъ нхъже а͞нглъ еднъ бѣ прѧлъ отъ б͞га власть строеню  блюденю ꙁемльнѹемѹ нѹ•  не лѫкавьнъ н ꙁълъ сътворенъ отъ б͞га• нъ благъ  благостѭ поьтенъ бꙑвъ• прѣврат сѧ отъ благост на ꙁълобѫ •  гръдꙑнеѭ сплънь сѧ• помꙑшлѣаше протвт сѧ творьцѹ своемѹ  б͞гѹ• Егоже гръдꙑнѧ  вельства не трьпѧ архстратгъ Мхалъ  съ вьсѣм бесплътьнꙑм нъм съврьгѫ  на ꙁемлѭ  съ отъстѫпьнꙑм съ нмь нареенꙑм подъ нмь а͞нглꙑ•  бꙑстъ тьмѣ наѧльнкъ• свѣта б͞жьствьнаего лшь сѧ своеѭ ꙁълобоѭ•  клѧтвѣ повньнъ• бѣсомь прѣмѣн сѧ отъ а͞нгльска сѫщьства  красотꙑ  мѫцѣ вѣьнѣ повньнъ сѧ сътвор• Не прмѣшаетъ бо сѧ ꙁълоба къ б͞жьствьнѣ благост• ѣко оанъ ева͞нглстъ вдѣн свом рее: Брань бꙑстъ на н͞бс• арха͞нглъ бо Мхалъ  вьс во его брань сътворшѧ съ ꙁъмемь•  съврьгѫ  отъ нѹ своего (Откр 12,7; 9)• Такожде рее  юда с͞тꙑ апостолъ• братръ ѣковль• гл͞ѧ: Велкꙑ же арха͞нглъ Мхалъ егда съ непрѣꙁнѭ расѫждааше сѧ• не съмѣ сѫда хѹльна навест на нь• нъ рее: Да ꙁапрѣттъ т г͞ь о томь протвьне (Юда 1, 9)•

Таково бо подобаетъ рьвене мѣт по г͞  творьц своемь• въ нѹ бо стоѧще къжьдо  въ ѹставѣ своемь• Неꙁдреена свѣта  красотꙑ б͞жьствьнꙑѧ наслаждаѭтъ сѧ• Велѣ же въ себѣ нкакоже н ꙁълобꙑ мѫще• еднѫ волѭ въ себѣ  хотѣне мѫще• еже благостѭ съблюдат ѹставъ сво• въ немьже къжьдо хъ ѹненъ стотъ• Вьсѣ же юдеса  благодѣт сма велкꙑма архстратгома данꙑ бꙑшѧ отъ б͞га родѹ ͞лвьскѹ• овѣмъ побѣда на протвьнꙑѧ• а дрѹгꙑмъ благовѣщене на радость ꙁемльнѹемѹ съставѹ•

Еюже похвалꙑ н ѧꙁꙑкъ ꙁдрещ• н ѹмъ постгнетъ подобьно хвалт• нъ протвѫ немощ свое елко въꙁможемъ постгнѫт надеждѫ своѭ къ нма въꙁлагаѭще да ꙁдреемъ неꙁдреенѫѭ ею млость  ꙁастѫплене отъ вьсѣхъ напаст• Сма бо архстратгома н͞бсьскꙑ крѫгъ юдесꙑ спльн г͞ь  ꙁемльное основане прѣсвѣтьло ѹкрас• Сма н͞бсьскаѣ воньства въ ѹставѣхъ свохъ трепетьно стоѧще съблюдаѭтъ сѧ• Сма етврѣѧстьн коньц ꙁемлѧ недвжм съхранѣѭтъ сѧ• Сма морьскаѣ шрота повелѣнемь б͞жемь неꙁлвьно нъ сво съхранѣѭщ  прѣдѣла своего не прѣстѫпаетъ• Сма ͞лвьское естьство отъ вьсѣхъ страст неврѣждено прѣбꙑваетъ• Сма бѣсовьсц плъц прогонм щеꙁаѭтъ• Сма дольскаѣ льсть с корене раꙁдрѹш сѧ• Сма црькъв свѣтьло ѹкрашаемꙑ• правовѣрьно  едногласьно трьс͞тое пѣне б͞гѹ въслаѭтъ• Сма вьсѣка ересь потрѣб сѧ  правовѣре процвьте• вѣньаваѧ прововѣрьнꙑѧ сповѣдьнкꙑ• Сма вьсѣкꙑ напаст  страст отъгонѧтъ сѧ  болѣꙁн цѣлѧтъ сѧ•

Къ нма же едногласьно прпадаѭще радостьно съ похвалоѭ въпемъ рекѫще:

Радѹ сѧ архстратже Мхале• старѣствомь сꙑ прьвꙑ воевода бесплътьнꙑмъ сламъ÷

Радѹ сѧ архстратже Гаврле• прьвꙑ благовѣстьне вьсѣмъ радостьмъ÷

Радѹ сѧ архстратже Мхале• едносѫщьнꙑѧ  нераꙁдѣльнꙑѧ троцѧ скѵптроносье÷

Радѹ сѧ архстратже Гаврле• трьбеꙁнаѧльнаего свѣта стньнꙑ слѹжтелю÷

Радѹ сѧ архстратже Мхале• ꙁареѭ трьбеꙁнаѧльнаего свѣта неꙁдреено свьтѧ сѧ  вьсь мръ свѣтомь оꙁарѣѧ÷

Радѹ сѧ радостьнаѣ похвало Гаврле• радостѭ въселенѫѭ ѹкрашь  старость Ꙁахарнѫ вѣньавъ благовѣщенемь оана Крьсттелѣ• неплодьное естьство плодоносьно сътворь÷

Радѹ сѧ архстратже Мхале• попьравꙑ тьмѣ поконьнка  прѣстолѹ б͞жю достоно прѣдъстоѧ÷

Радѹ сѧ архстратже Гаврле• въплъщеню б͞жю достонꙑ благовѣстьне÷

Радѹ сѧ архстратже Мхале• свьтѧ сѧ прсно трьслънььнаего б͞жьства непркосновенꙑмь свѣтомь÷

Радѹ сѧ архстратже Гаврле• беꙁнаѧльнѹемѹ словес оеꙁаренѣ• прѣсвѣтьлꙑ благовѣстьне• Твомь бо гласомь радостѭ вьсѣ ꙁемлѣ просвьтѣ сѧ• твомь бо вѣщанемь прѣстаѣ  непороьнаѣ б͞ца радостѭ сплъньш сѧ• бе-сѣмене о͞ьскѫѭ ꙁарѭ неꙁдреено ꙁаѧтъ пае естьства въспрѧтъ÷

Радѹта сѧ съгласьнаѣ теплаѣ ꙁастѫпьнка вьсѣмъ прбѣгаѭщмъ въ кровъ ваю• Вꙑ бо съкрѹшста прѣдътекъша въ адъ съмрьтьнꙑѧ верѣѧ•  ꙁаклепꙑ грѣховьнꙑѧ сътрьста• въскрьсенѣ радость мѵроносцамъ благовѣстста• прьвѣе въ гробѣ адовьнꙑѧ слꙑ съкрѹшьша  въꙁъпвъша: Въꙁьмѣте врата кънѧꙃ ваш  да въндетъ ц͞рь славѣ (Пс 23,7)• Он же отъ страха оцѣпѣнѣвъше  лежѧще ѣко мрьтв гл͞аахѫ: Къто естъ ц͞рь славѣ (Пс 23, 8, 10)• Пакꙑ же сѣ велкаѣ архстратга съ бесплътьнам слам отъвѣщасте мъ: Г͞ь крѣпъкъ  сльнъ• г͞ь сльнъ въ бран• тъ естъ ц͞рь славѣ (Пс 23, 8, 10)• Вьсьде же на слѹжьбѣ б͞ж скоростѭ ѣко мльн обрѣтаета сѧ протвьнꙑѧ съкрѹшаѭща• а вѣрьнꙑѧ въꙁвеселѧща• Пакꙑ бо въ гробѣ ѣвльша сѧ• ьсть покаꙁаста своего г͞а ѹенкомъ его• еднъ сѣдѧ ѹ главꙑ• а дрѹгꙑ ѹ ногѹ• деже бѣ лежало тѣло г͞а ͞са•  рѣста (Йоан 20,12-13): ьто щете жваего съ мрьтвꙑм• нѣстъ сьде• въста бо ѣкоже рее (Лк 24, 5-6)•  пакꙑ въсходѧщю г͞ю на н͞бо• ставъша въ лцѣ апостольсцѣ рѣста: Мѫж галлесц• ьто стоте ꙁьрѧще на н͞бо• Се ͞съ въшьдꙑ отъ васъ на н͞бо• тако прдетъ пакꙑ ѣкоже вдѣсте грѧдѫща на н͞бо (Деян. 1, 11)•

Тако бо подобаетъ ьсть творт г͞ю  б͞гѹ  творьцѹ своемѹ• Тѣма бо вьсѣ въселеньнаѣ просвьтѣ сѧ• тѣма пророьскꙑ лкъ д͞ховьнꙑѧ благодѣт сплън сѧ• пророьство свое свѣтьло съврьш• тѣма патрарс  правьдьнц вьс свѣтьло вѣньашѧ сѧ• тѣма апостольскꙑ лкъ съгласьно трьс͞тѫѭ пѣснь б͞гѹ въслаѧ вѣньашѧ сѧ• тѣма мѫьньское мъножьство прѣкрасьнꙑм вѣньц ѹвѧꙁе сѧ• тѣма архерѣскаѣ похвала нетьлѣньнѣ радост съподоб сѧ• тѣма пѹстꙑнежтеле жтскꙑѧ страст  сласт ѹмрьщвльше теене свое съконьашѧ• тѣма же  въ послѣдьн дьнь гроб отврьꙁѫтъ сѧ  ѹмьрьшаѣ тѣлеса прѣс͞тꙑмь гласомь ею ожвъша въстанѫтъ• тѣма  отъстѫпьнꙑ дѣволъ  съ бѣсꙑ свом съвѧꙁанъ бѫдетъ  въврьженъ въ мѫкѫ вѣьнѫѭ• отъ неѧже да ꙁбавтъ нꙑ молтвам ею млоствꙑ б͞гъ нашь• емѹже естъ слава съ беꙁнаѧльнꙑмь его о͞цемь  прѣс͞тꙑмь  благꙑмь  жвотворѧщмь его д͞хомь• нꙑнѣ  прсно  въ вѣкꙑ вѣкомъ• Амнь