Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:1358/1359 г.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:1358/1359 г.
Правопис:Среднобългарски
Име на ръкописа:Германов сборник
Хранилище на ръкописа:библиотека на Румънската патриаршия
Сигнатура на ръкописа:№ 1
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:67а-73б
doc_iddoc_109
Слово похвально арха͞нглѹ Мхалѹ Гаврлѹ• сътворено Клментомь епскѹпомь
Наста праꙁдьнолюбьц прѣсвѣтьлое тръжьство бесплътьнꙑхъ слъ• прѣспѣваѧ вьсь ѹмъ вьсь раꙁѹмъ• прѣсвѣтьлам ꙁарѣм вьсь мръ оꙁарѣѧ• Не въ естьствѣ бо плътьсцѣ сѫще• нъ въ естьствѣ неосѧꙁаемѣ недоѹмѣньнѣ отъ самого б͞жьства ꙁареѭ свьтѧще сѧ• окръсть прѣстола б͞жѣ трепетьно прѣдъстоѧще• крлꙑ трепетьно покрꙑваѭще лца своѣ• непрѣстаньномь гласомь трьс͞тѫѭ пѣснь б͞гѹ въслаѭще г͞лѭтъ: С͞тъ• с͞тъ• с͞тъ• г͞ь Саваоѳъ• сплънь вьсѣ ꙁемлѣ славꙑ его (Ис 6,3)•
Въ то бо радост свѣтьлостѭ б͞жьствьноѭ поьтен сѫще• ов прѣстол нарцаѭтъ сѧ• на нхъже поваетъ трѵпостаснаего б͞жьства сла власть• а дрѹꙃ херѹвм серафм• шестокрльн етврѣꙁраьн• мъногоот сѫще• а дрѹꙃ же слꙑ власт• а дрѹꙃ г͞ьствѣ наѧтъц• а дрѹꙃ а͞нгл арха͞нгл• бещсльнаѣ воньства• вьс въ ѹставѣ своемь къжьдо прѣдъстоѧще надъ коеѭжьдо работоѭ сво нъ мѫще• Ов вънѫ прѣдъстоѧтъ славѣ б͞ж• а дрѹꙃ на слѹжьбѫ сълем къ ꙁемльнꙑмъ• ов на каꙁнь мьсть неьствꙑмъ• а дрѹꙃ на съпасене на радость вѣрьнꙑѧ наставлѣѭще• ѣкоже прѣжде покаꙁа сѧ а͞нгломь б͞говдьцѹ Мосѣю въ горѣ Снасцѣ обраꙁъ прѣс͞тѫѭ б͞цѫ кѫпнѫ огнемь горѧщѫ неополѣвъшѫ• пакꙑ томѹжде Мосѣов обраꙁъ скннъ б͞гъ покаꙁа въ горѣ а͞нгломь ꙁвѣстьно сътворь• херѹвмъ оба полꙑ олътарѣ осѣнѣѭща ѣв• пакꙑ томѹжде молѧщю сѧ б͞гѹ г͞лѭщю: Г͞ аще обрѣтъ благодѣть прѣдъ тобоѭ• то ѣв м сѧ самъ раꙁѹмьно да вждѫ тѧ раꙁѹмѣѭ ѣко обрѣтъ благодѣть прѣдъ тобоѭ (Изх 33,13)• Рее же г͞ь къ немѹ: се т слово еже рее сътворѭ• ѣко обрѣте благодѣть прѣдъ мъноѭ (Изх 33, 17)• Рее же Мос: Покаж м г͞ славѫ твоѭ• да вждѫ аще обрѣтъ благодѣть прѣдъ тобоѭ (Изх 33, 17-18)• рее емѹ г͞ь: Не можеш вдѣт лца моего• Не можетъ бо л͞вкъ вдѣвъ лца моего жвъ бꙑт• нъ се мѣсто ѹ мене станеш пр камен покрꙑѭ тѧ рѫкоѭ моеѭ• доньдеже ммо дѫ отъмѫ рѫкѫ моѭ• тъгда вдш ꙁадьнѣѣ моѣ• лце же мое не ѣвтъ т сѧ ( Изх 33, 20-23)• вънегда вдѣ Мос ꙁадьнѣѣ славꙑ б͞жѧ• просвьтѣ сѧ лце его пае сѣнѣ слънььнаего• покрꙑвъ лце свое ѹбрѹсомь тако къ людьмъ г͞лааше• не можаахѫ бо ꙁьрѣт на лце его свѣтьлост рад• пакꙑ велкꙑ пророкъ саѣ рее: Вдѣхъ г͞а на прѣстолѣ вꙑсоцѣ прѣвъꙁнесенѣ• серафмь стоѣахѫ окрьсть его .ѕ͞. крлъ едномѹ .ѕ͞. крлъ дрѹгѹемѹ• въпѣахѫ трьс͞тѫѭ пѣснь г͞лѭще: С͞тъ• с͞тъ• с͞тъ• г͞ь Саваоѳъ• сплънь вьсѣ ꙁемлѣ славꙑ его (Ис 6,1-3)• пакꙑ тъжде саѣ съкаꙁаѧ рее: Егда болѣ Еꙁекѣ ц͞рь юдѣскꙑ• прде на нь ц͞рь асрскꙑ прѣѧтъ града• ѣко пеальнъ бꙑстъ ц͞рь бран рад належѧщѧѧ на градъ• помол сѧ къ г͞ю б͞гѹ г͞лѧ: Помѧн г͞ ѣко ходхъ съ стноѭ прѣдъ тобоѭ срьдьцемь съврьшеномь ѹгодьнаѣ прѣдъ тобоѭ сътворхъ (по Ис 38, 1;3)• рее емѹ г͞ь: Не бо сѧ• не матъ вънт въ градъ тво• нже матъ положт въ немь стрѣлꙑ н щта• ꙁащщѫ бо аꙁъ градъ тво съпасѫ мене рад Давꙑда раба моего • съшьдъ а͞нглъ г͞нь• ѹб отъ плъка асрска р͞. п͞. е͞. тꙑсѫщь• въставъше ꙁаѹтра обрѣтѫ вьсѣ трѹпѣ мрьтва (Ис 37, 33; 35-38)•
Така бо естъ сла тѣхъ бесплътьнꙑхъ б͞жьствьнꙑхъ слѹгъ• мъже вьсѣмъ сѫща наѧльнка архстратга велкаего Мхала• воеводѫ сѫща бесплътьнꙑмъ сламъ• Отъ нхъже а͞нглъ еднъ бѣ прѧлъ отъ б͞га власть строеню блюденю ꙁемльнѹемѹ нѹ• не лѫкавьнъ н ꙁълъ сътворенъ отъ б͞га• нъ благъ благостѭ поьтенъ бꙑвъ• прѣврат сѧ отъ благост на ꙁълобѫ • гръдꙑнеѭ сплънь сѧ• помꙑшлѣаше протвт сѧ творьцѹ своемѹ б͞гѹ• Егоже гръдꙑнѧ вельства не трьпѧ архстратгъ Мхалъ съ вьсѣм бесплътьнꙑм нъм съврьгѫ на ꙁемлѭ съ отъстѫпьнꙑм съ нмь нареенꙑм подъ нмь а͞нглꙑ• бꙑстъ тьмѣ наѧльнкъ• свѣта б͞жьствьнаего лшь сѧ своеѭ ꙁълобоѭ• клѧтвѣ повньнъ• бѣсомь прѣмѣн сѧ отъ а͞нгльска сѫщьства красотꙑ мѫцѣ вѣьнѣ повньнъ сѧ сътвор• Не прмѣшаетъ бо сѧ ꙁълоба къ б͞жьствьнѣ благост• ѣко оанъ ева͞нглстъ вдѣн свом рее: Брань бꙑстъ на н͞бс• арха͞нглъ бо Мхалъ вьс во его брань сътворшѧ съ ꙁъмемь• съврьгѫ отъ нѹ своего (Откр 12,7; 9)• Такожде рее юда с͞тꙑ апостолъ• братръ ѣковль• гл͞ѧ: Велкꙑ же арха͞нглъ Мхалъ егда съ непрѣꙁнѭ расѫждааше сѧ• не съмѣ сѫда хѹльна навест на нь• нъ рее: Да ꙁапрѣттъ т г͞ь о томь протвьне (Юда 1, 9)•
Таково бо подобаетъ рьвене мѣт по г͞ творьц своемь• въ нѹ бо стоѧще къжьдо въ ѹставѣ своемь• Неꙁдреена свѣта красотꙑ б͞жьствьнꙑѧ наслаждаѭтъ сѧ• Велѣ же въ себѣ нкакоже н ꙁълобꙑ мѫще• еднѫ волѭ въ себѣ хотѣне мѫще• еже благостѭ съблюдат ѹставъ сво• въ немьже къжьдо хъ ѹненъ стотъ• Вьсѣ же юдеса благодѣт сма велкꙑма архстратгома данꙑ бꙑшѧ отъ б͞га родѹ ͞лвьскѹ• овѣмъ побѣда на протвьнꙑѧ• а дрѹгꙑмъ благовѣщене на радость ꙁемльнѹемѹ съставѹ•
Еюже похвалꙑ н ѧꙁꙑкъ ꙁдрещ• н ѹмъ постгнетъ подобьно хвалт• нъ протвѫ немощ свое елко въꙁможемъ постгнѫт надеждѫ своѭ къ нма въꙁлагаѭще да ꙁдреемъ неꙁдреенѫѭ ею млость ꙁастѫплене отъ вьсѣхъ напаст• Сма бо архстратгома н͞бсьскꙑ крѫгъ юдесꙑ спльн г͞ь ꙁемльное основане прѣсвѣтьло ѹкрас• Сма н͞бсьскаѣ воньства въ ѹставѣхъ свохъ трепетьно стоѧще съблюдаѭтъ сѧ• Сма етврѣѧстьн коньц ꙁемлѧ недвжм съхранѣѭтъ сѧ• Сма морьскаѣ шрота повелѣнемь б͞жемь неꙁлвьно нъ сво съхранѣѭщ прѣдѣла своего не прѣстѫпаетъ• Сма ͞лвьское естьство отъ вьсѣхъ страст неврѣждено прѣбꙑваетъ• Сма бѣсовьсц плъц прогонм щеꙁаѭтъ• Сма дольскаѣ льсть с корене раꙁдрѹш сѧ• Сма црькъв свѣтьло ѹкрашаемꙑ• правовѣрьно едногласьно трьс͞тое пѣне б͞гѹ въслаѭтъ• Сма вьсѣка ересь потрѣб сѧ правовѣре процвьте• вѣньаваѧ прововѣрьнꙑѧ сповѣдьнкꙑ• Сма вьсѣкꙑ напаст страст отъгонѧтъ сѧ болѣꙁн цѣлѧтъ сѧ•
Къ нма же едногласьно прпадаѭще радостьно съ похвалоѭ въпемъ рекѫще:
Радѹ сѧ архстратже Мхале• старѣствомь сꙑ прьвꙑ воевода бесплътьнꙑмъ сламъ÷
Радѹ сѧ архстратже Гаврле• прьвꙑ благовѣстьне вьсѣмъ радостьмъ÷
Радѹ сѧ архстратже Мхале• едносѫщьнꙑѧ нераꙁдѣльнꙑѧ троцѧ скѵптроносье÷
Радѹ сѧ архстратже Гаврле• трьбеꙁнаѧльнаего свѣта стньнꙑ слѹжтелю÷
Радѹ сѧ архстратже Мхале• ꙁареѭ трьбеꙁнаѧльнаего свѣта неꙁдреено свьтѧ сѧ вьсь мръ свѣтомь оꙁарѣѧ÷
Радѹ сѧ радостьнаѣ похвало Гаврле• радостѭ въселенѫѭ ѹкрашь старость Ꙁахарнѫ вѣньавъ благовѣщенемь оана Крьсттелѣ• неплодьное естьство плодоносьно сътворь÷
Радѹ сѧ архстратже Мхале• попьравꙑ тьмѣ поконьнка прѣстолѹ б͞жю достоно прѣдъстоѧ÷
Радѹ сѧ архстратже Гаврле• въплъщеню б͞жю достонꙑ благовѣстьне÷
Радѹ сѧ архстратже Мхале• свьтѧ сѧ прсно трьслънььнаего б͞жьства непркосновенꙑмь свѣтомь÷
Радѹ сѧ архстратже Гаврле• беꙁнаѧльнѹемѹ словес оеꙁаренѣ• прѣсвѣтьлꙑ благовѣстьне• Твомь бо гласомь радостѭ вьсѣ ꙁемлѣ просвьтѣ сѧ• твомь бо вѣщанемь прѣстаѣ непороьнаѣ б͞ца радостѭ сплъньш сѧ• бе-сѣмене о͞ьскѫѭ ꙁарѭ неꙁдреено ꙁаѧтъ пае естьства въспрѧтъ÷
Радѹта сѧ съгласьнаѣ теплаѣ ꙁастѫпьнка вьсѣмъ прбѣгаѭщмъ въ кровъ ваю• Вꙑ бо съкрѹшста прѣдътекъша въ адъ съмрьтьнꙑѧ верѣѧ• ꙁаклепꙑ грѣховьнꙑѧ сътрьста• въскрьсенѣ радость мѵроносцамъ благовѣстста• прьвѣе въ гробѣ адовьнꙑѧ слꙑ съкрѹшьша въꙁъпвъша: Въꙁьмѣте врата кънѧꙃ ваш да въндетъ ц͞рь славѣ (Пс 23,7)• Он же отъ страха оцѣпѣнѣвъше лежѧще ѣко мрьтв гл͞аахѫ: Къто естъ ц͞рь славѣ (Пс 23, 8, 10)• Пакꙑ же сѣ велкаѣ архстратга съ бесплътьнам слам отъвѣщасте мъ: Г͞ь крѣпъкъ сльнъ• г͞ь сльнъ въ бран• тъ естъ ц͞рь славѣ (Пс 23, 8, 10)• Вьсьде же на слѹжьбѣ б͞ж скоростѭ ѣко мльн обрѣтаета сѧ протвьнꙑѧ съкрѹшаѭща• а вѣрьнꙑѧ въꙁвеселѧща• Пакꙑ бо въ гробѣ ѣвльша сѧ• ьсть покаꙁаста своего г͞а ѹенкомъ его• еднъ сѣдѧ ѹ главꙑ• а дрѹгꙑ ѹ ногѹ• деже бѣ лежало тѣло г͞а ͞са• рѣста (Йоан 20,12-13): ьто щете жваего съ мрьтвꙑм• нѣстъ сьде• въста бо ѣкоже рее (Лк 24, 5-6)• пакꙑ въсходѧщю г͞ю на н͞бо• ставъша въ лцѣ апостольсцѣ рѣста: Мѫж галлесц• ьто стоте ꙁьрѧще на н͞бо• Се ͞съ въшьдꙑ отъ васъ на н͞бо• тако прдетъ пакꙑ ѣкоже вдѣсте грѧдѫща на н͞бо (Деян. 1, 11)•
Тако бо подобаетъ ьсть творт г͞ю б͞гѹ творьцѹ своемѹ• Тѣма бо вьсѣ въселеньнаѣ просвьтѣ сѧ• тѣма пророьскꙑ лкъ д͞ховьнꙑѧ благодѣт сплън сѧ• пророьство свое свѣтьло съврьш• тѣма патрарс правьдьнц вьс свѣтьло вѣньашѧ сѧ• тѣма апостольскꙑ лкъ съгласьно трьс͞тѫѭ пѣснь б͞гѹ въслаѧ вѣньашѧ сѧ• тѣма мѫьньское мъножьство прѣкрасьнꙑм вѣньц ѹвѧꙁе сѧ• тѣма архерѣскаѣ похвала нетьлѣньнѣ радост съподоб сѧ• тѣма пѹстꙑнежтеле жтскꙑѧ страст сласт ѹмрьщвльше теене свое съконьашѧ• тѣма же въ послѣдьн дьнь гроб отврьꙁѫтъ сѧ ѹмьрьшаѣ тѣлеса прѣс͞тꙑмь гласомь ею ожвъша въстанѫтъ• тѣма отъстѫпьнꙑ дѣволъ съ бѣсꙑ свом съвѧꙁанъ бѫдетъ въврьженъ въ мѫкѫ вѣьнѫѭ• отъ неѧже да ꙁбавтъ нꙑ молтвам ею млоствꙑ б͞гъ нашь• емѹже естъ слава съ беꙁнаѧльнꙑмь его о͞цемь прѣс͞тꙑмь благꙑмь жвотворѧщмь его д͞хомь• нꙑнѣ прсно въ вѣкꙑ вѣкомъ• Амнь