Текстов корпус
Похвала с͞тѹемѹ Клменътѹ патрархѹ Рмьскѹ
Заглавие на латински:S. Climentis patriarchae Romani encomium
Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:14 в.
Дата на превода:9-10 в.
Дата на преписа:14 в.
Правопис:Руски
Име на ръкописа:сборник тържественик
Хранилище на ръкописа:ГИМ, Москва
Сигнатура на ръкописа:сбирка на Чудовския манастир № 20
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:96-100
doc_iddoc_108



Похвала с͞тѹемѹ Клменътѹ патрархѹ Рмьскѹ• съпсана Клменътомь

Н͞бо радостьно веселтъ сѧ свѣтообраꙁьнꙑм ꙃвѣꙁдам ѹкрашено сꙑ• неꙁдреенꙑ хвалꙑ творьцю своемѹ въсꙑлаетъ• Црькꙑ же Хв͞а мѫщ добровоньнꙑѧ цвѣтꙑ пророкꙑ  апостолꙑ• мѫенкꙑ же  архерѣѧ съ прѣподобьнꙑм•  тѣхъ благолѣпьнꙑм словесꙑ ѹкрашьш сѧ• свѣтьло лкъствѹетъ• Тѣм бо цвѣтьц добровоньнꙑм вьсѣ въселенаѣ вѣньаваетъ сѧ радост отъ мощ хъ ѣко рѣкѫ цѣленѣ въꙁмаѭщ• Осѣн бо ѧ благодѣтѭ сла вꙑшьнѣего• юдесꙑ ѹдвлѣѭщ• ѣкоже  пророкомь гл͞етъ: Хрантъ г͞ь кост правьдьнꙑхъ• неднаже отъ нхъ не съкрѹштъ сѧ (по Пс 33,21)•

Ѣкоже сего свѣтоꙁарьнаего архерѣѣ юдьно ѹдвль• багрообраꙁьнам влънам прѣодѣвъ съхран• Сего бо пород прѣмѫдрость• а благодѣть въꙁдо• д͞хъ же с͞тꙑ въꙁдращь вѣньца  свѣтльнка вьсе въселенѣ постав• Ѣкоже рее г͞ь въ с͞тѣемь ева͞нъгл г͞лѧ: Не можетъ градъ ѹкрꙑт сѧ врьхѹ горꙑ стоѧ• н въжагаѭтъ свѣтльнка• н поставлѣѭтъ подъ съсѫдомь• нъ на свѣщьнцѣ• да свѣттъ• же въ храмнѣ сѫтъ (Мт 5,14-15)•

Се бо блаженꙑ Клменътъ не ѣко свѣтльнкъ• н ѣко градъ• нъ ѣко неꙁаходѧе слъньце въсѣвъ• вьсѭ ꙁемлѭ свѣтомь оꙁарь благодѣтѭ• равьнъ н͞бс ѣвль сѧ• въ пъсалъмѣхъ прѣбꙑваѧ  пѣнемь д͞ховьно поѹаѧ сѧ•  радостѭ подвжавъ сѧ въ вѣьнѫѭ жꙁнь• Бѣ бо жтемь  обраꙁомь ѣко а͞нглъ велкаего апостола Петра старость  трѹдꙑ собоѭ сластьно подъемлѧ• Така бо бѣ прѣсвѣтьла его д͞ша• Волеѭ благолѣпьноѭ подвꙃавъ сѧ б͞голѣпьнѹемѹ тееню  д͞ховьнꙑмь неводомь словесе б͞жѣ вьсѧ къ вѣрѣ првлааѧ• Оугодьна бо бѣ г͞в д͞ша его• понеже ꙁ дѣтьска добродѣтѣльм ѹкрашь сѧ• ѣко слъньце свьтѣаше сѧ юдесꙑ въ мрѣ• Крѣпостѭ же прѣпоѣсавъ сѧ  стноѭ подъпьръ сѧ ꙁвол послѣдоват прѣьстьнꙑмъ стопамъ врьховьнѣего апостола Петра• Томѹ бо подъ крлома ѣко  голѫбь въскръмленъ бꙑстъ д͞ховьноѭ пщеѭ  прѣьстьнꙑмь его стѣньмь отъ ꙁноѣ вражѣ хранмъ• ѣко мѵромь потомь его кръмлѣаше сѧ•  на главѣ свое ношааше похвалѫ н͞бсьскаего ц͞рѣ  вѣньцемь нетьлѣньнꙑмь ѹвѧꙁъ сѧ  проде ѣко мльн• вьсего мра свѣтомь оꙁарѣѧ• Бѣ бо свѣтьлость лца его ѣко слъньца лѹа• Отъ ѹстъ его схождааше правьда  сѫдъ• Млость же стнѫ на ѧꙁꙑцѣ ношааше• на немьже повааше ѣко на херѹвмѣ сла параклтова• красѧщ хꙑтростѭ ѹправленѣ словесъ его• мже ѹтврьд съ Петромь  Павьломь въ мрѣ д͞ховьнѫѭ црькъвь• съпрѧстьнкъ бꙑвъ ма стрьстьмь  неꙁдреенѣ славѣ• Тѣмьже  прѣстолов врьховьнѣего апостола Петра  ѹтелѣ бꙑстъ наслѣдьнкъ въ Рмьсцѣ градѣ• въсѣвъ ѣко слъньце• Бѣ бо въ немь кꙑпѧщ благодѣть Хв͞а• ѣко рѣка наводьньш сѧ  напаѣѭщ ѹенемь его вьсѭ подъслънььнѫѭ•

Тако бо подобааше намъ архерѣ неꙁълобьнъ• прѣподобьнъ• красотоѭ  вѣроѭ свѣтьло прѣѹкрашенъ• врѣменьнаѣ вьсѣ ѣко тьлѣньнаѣ отъмѣтаѧ• а въ вѣьнꙑѧ обтѣл  жлща вьсѣ съ собоѭ подвꙃаѧ• Горѣаше бо рьвенемь д͞хомь с͞тꙑмь• вѣроѭ  кротостѭ вьсѧ ѹбѣждаѧ подвгнѫт сѧ тъщьно желаемꙑѧ пщѧ  ц͞рьствѣ Хв͞а нескѫдьно насладт сѧ• Тѣмь бо рьвенемь  вѣроѭ палмъ• ꙁвол пае оꙁемьстве прѧт по г͞ б͞ꙃѣ нашемь• нежел жтскѫѭ сласть  славѫ прѧт• Прсно бо ѹмомь ѣко орьлъ горѣ въꙁлѣтаѧ въ вꙑшьнѣѣ• вьсѧ подвꙃааше г͞лѧ: Братре наше жте на н͞бсехъ есть• отънѫдѹ же съпастелѣ жьдемъ г͞а с͞а Х͞а (Фил 3,20)• Сластьнꙑмь же его ѹенемь не коньавъшю сѧ лѣтѹ• въ оꙁемьств бꙑстъ подвꙃанемь его отъ вѣрьнꙑхъ люд о͞.  е͞.  црькъв въ прѣдѣлѣхъ Херсоньсцѣхъ• Въсѣ бо на немь благодѣть  сла сластьнꙑм словесꙑ  юдесꙑ ѹкрашаѭщ его•

Рьвьнтель же  ꙁавстьнкъ добрѹ старꙑ врагъ дѣволъ наѹст етера слѹгѫ своего Авъфбѣна гемона да съкраттъ въ скорѣ б͞голюбьꙁное его жте•  прведъше  ѣко агнѧ неꙁълобво на жрьтвѫ бѣсовьскѫ нѫждаахѫ •  не могѫ его прнѫдт на то• Навѧꙁашѧ на прѣьстьнѫѭ его вꙑѭ ставла корабльна желѣꙁьна нарцаема анкѵрѫ•  отъвеꙁъше отъ краѣ• въврьгѫ  въ море хотѧще ѹтат неслѣдьное съкровще б͞ж прѣмѫдрост• о немьже  самъ г͞ь рее въ с͞тѣемь ева͞нгл пртъеѭ гл͞ѧ: Подобьно есть ц͞рьство н͞бесьское съкровщю съкръвенѹ на селѣ• еже обрѣтъ ловѣкъ• шьдъ продастъ вьсе мѣне свое  кѹп село то (Мт 13, 44)• Се бо блаженꙑ Клменътъ остав вьсе ꙁемльное богатьство  славѫ• не богатьство же едно• нъ  родъ• дрѹгꙑ• отьца же  м͞трь  братрѭ• еще же  своѭ д͞шѫ• Вьсе то прѣꙁьрѣвъ• остав  кѹп село то• мѫще въ себѣ съкръвено ц͞рьстве н͞бесьское•  прѧтъ поьсть сѹгѹбѫ на ꙁемл  на н͞бс•

Не една бо црькꙑ• н дъвѣ• нъ вьсь мръ въ дьньшьн дьнь въ памѧть его събьравъше сѧ б͞га прославлѣѭтъ• Ѣкоже рее д͞хъ с͞тꙑ пророкомь гл͞ѧ: Бг͞ъ прославлѣѧ сѧ въ свѣтѣ отъ с͞тꙑхъ• сльнъ ес г͞  стна твоѣ окрьсть тебе• Тꙑ бо владѣеш дрьжавоѭ морьскоѭ• въꙁмѫщене же влънъ его тꙑ ѹкрощь• раꙁдѣль ꙁдралтомъ непроходмѫѭ пѫнѫ•  неꙁдреенѫѭ слѫ на протвьнꙑхъ с покаꙁа

Тъжде  нꙑнѣ владꙑка  творьць юдесꙑ вѣньаваѧ мѫенка с  неꙁдреенѫ славѫ  власть  дрьжавѫ своѭ ѣвлѣѧ• раꙁдѣл море на тр пъпьрща•  сѹхо шьстве ѣв новꙑмъ людьмъ с• же жѧждеѭ полѧще• Въшьдъше съ похвалоѭ• обрѣтѫ прѣьстьное его тѣло въ ѹготованѣ емѹ хлѣвнѣ отъ б͞га• положено въ рацѣ мраморѣнѣ• Хрантъ г͞ь кост правьдьнꙑхъ свохъ по пророьскѹемѹ словес• ѣкоже рее Соломонъ: Непьщеванъ бꙑстъ въ ою неьствꙑхъ ѹмрѣт •  плѣн сѧ сходъ его въ вѣьнꙑѧ обтѣл• деже нове бесплътьнꙑхъ• деже лц с͞тꙑхъ• Тѣмъ же тъьнъ жтемь ѣв сѧ• егоже вьсѧ добрꙑѧ дѣтѣл потаѭще  жте вꙑше ловѣкъ• Нѣстъ бо комь пртъкнѫще подобьнꙑ похвалꙑ емѹ ꙁдрещ• Сего бо самъ г͞ь прослав• беꙁдънѫ морьскѫѭ раꙁдѣль• ѣкоже древле Мосѣов•  непроходмо проходмо сътвор новꙑмъ людьмъ с.

Въ ѹстъ мѣсто влънам юдеса его въꙁвелаѧ проповѣдааше не ѣкоже древьнѣего Мосѣѣ• же ѹдарь въ пѹстꙑн беꙁводьнѣ въ сѹхъ камень потѣшѧ водꙑ  потоц наводьншѧ сѧ• жестосрьдѣ же люд не трьпѧ съ гнѣвомь а не съ похвалоѭ сътвор• Да тѣмь  прьвѣе обѣтованѣ поко с прѧтъ• А семѹ блаженѹемѹ Клменътѹ самъ агньць• с͞нъ б͞ж• въꙁемлѧ грѣхꙑ вьсего мра• покаꙁа о деснѫѭ•  ѹдарьшю мѣсто• ꙁлѣ сѧ стоьнкъ пролваѧ сѧ  напаѣѧ жѧдьнꙑѧ благовѣрьства.

Тѣмьже  мꙑ жѧдьно к немѹ пртѣкаѭще  непостжьнѫѭ радость его хотѧще сповѣдат гл͞емъ:

Радѹ сѧ радостьнаѣ похвала  любьꙁнꙑ поконе старост врьховьнѣего апостола Петра÷

Радѹ сѧ б͞гогласьнꙑ оръгане• сплън вьсего мра юдесꙑ÷

Радѹ сѧ мъногосластьнаѣ лоꙁо• сплъньшѣ вьсего мра  наповъшѣ б͞готоьнꙑмь ѹенемь÷

Радѹ сѧ б͞гопарьнꙑ орьле• прѣлетѣвꙑ вьсѭ въселенѫѭ• на ꙁападѣ въсѣвъ ѣко неꙁаходмое слъньце• на въстоцѣ же правьдьнꙑмь трѹдомь съ Петромь  Павьломь вѣньавъ сѧ• на сѣверѣ благообраꙁьнам влънам прѣодѣвъ сѧ• ꙁемлѭ сплънь юдесꙑ  море подвгъ• хвалѫ въсꙑлат творьцю своемѹ  б͞гѹ• же дастъ емѹ въ слъньца мѣсто твое тѣло÷

Блаженꙑ Клментъ лѹам просвѣщаѧ състава водьнаего  сѫщѧѧ въ немь жвотꙑ• рекѫ же ктꙑ  вьсѧ ꙃвѣрѧ  рꙑбꙑ морьскꙑѧ• же свѣтьлостѭ его оꙁарьше сѧ  благоѫханѣ наслаждаѭще сѧ•  слѹгꙑ прѣдъстоѣахѫ окрьсть храма его• с͞тꙑнеѭ его насꙑщаѭще сѧ  морю двѧще сѧ како отъ своего състава на .ꙁ͞. дьн отъстѫпаетъ въ пѫнѫ• пѫть творѧ на праꙁдьнкъ его благовѣрьнꙑмъ людьмъ.

Рьцѣмъ же  мꙑ прѣдвьное юдо бꙑвъшее въ томь мор• Томѹ благовѣрьнѹемѹ съборѹ сходѧщю с црькъве его• егда же отъдѣахѫ• то море покрꙑвааше ꙁемлѭ• Етерѣ же женѣ отроѧ отъблѫждь сѧ• по б͞жю съмотреню оста въ црькъв• Она же мьнѧщ въ народѣ сѫще• ꙁлѣꙁъш на кра не обрѣте е• На дрѹгое же лѣто въ дьнь праꙁдьнка его• по обꙑаю своемѹ морю отъстѫпльшю сѧ• пршьдъше пакꙑ благовѣрьн люде• обрѣтѫ отрока въꙁдрастомь  свѣтьлостѭ ѹкрашена• с͞тꙑнеѭ его  нетьлѣньноѭ пщеѭ въскръмлена• Така сѫтъ юдеса б͞жѣ въ с͞тꙑн сего блаженаего Клмента• Вьсѣхъ бо с͞тꙑхъ тѣлеса въ рѫкотворенꙑхъ поваѭща• прѣсвѣтьлꙑм юдесꙑ вьсѧ къ себѣ првлаѧтъ• А семѹ море повелѣнемь б͞жемь нерѫкотворенѫ храмнѫ съставль• ѣко а͞нгла свѣтообраꙁьна прѧтъ• с͞тꙑнеѭ его отъ коньца до коньца просвѣщь сѧ.

Вьсемощьна бо естъ сла Хв͞а юдесꙑ  благодѣтѭ прославлѣт  ѹкрашат мѫенка• егоже памѧть праꙁдьнѹѭще дьньсь• къ благовѣрьнѹемѹ съборѹ поѹене гл͞емъ: Подвгнѣмъ сѧ братре  мꙑ въ д͞ховьнꙑ подвгъ д͞шѫ  тѣло остѧще с постомь  молтвам• Врѣмѧ бо прѣспѣло естъ• ово старость наносѧ• а дрѹгое съмрьть• По съмрьт же страшьнꙑ • гроꙁьнꙑ дьнь• егда прдетъ съ н͞бсе г͞ь б͞гъ нашь въ славѣ б͞жьства своего•  въ мьгновен ока вьс въскрьснемъ  прѣдъстанемъ• емѹ отъвѣтъ творѧще ꙁа вьсѭ жꙁнь• ꙁа дѣла  ꙁа помꙑшленѣ  ꙁа словеса• Тъгда не бѫдетъ отьць помогꙑ сꙑнов• н мат дъщер• н братръ братрѹ• н рабъ господнѹ• Къжьдо о свохъ дѣлѣхъ наьнетъ пещ сѧ• како отъвѣщаетъ емѹ б͞гъ• л какъ отъвѣтъ прметъ.

Тѣмьже молѭ вꙑ братре• обрѧщмъ с помощьнкꙑ страньнꙑѧ• жѧдьнꙑѧ• нщѧѧ• нагꙑѧ• слѣпꙑѧ  хромꙑѧ• Т бо сѫтъ Хв͞ наслѣдьнц• т сѫтъ клю ц͞рьствю н͞бсьскѹемѹ• тѣмъ дрѹгомъ бѫдѣмъ• Аще къто добро сътвортъ• то бес пеал прѣдъстанетъ б͞гов  ц͞рю бесъмрьтьнѹемѹ с͞нъ нареетъ сѧ• Ѣкоже бо  с с͞т• не пощѧдѣшѧ бо н домовъ свохъ• н тѣлесъ с• нъ млостꙑнеѭ прпорѫшѧ сѧ б͞гов•  тѣлеса своѣ прѣдашѧ на пощене  на покланѣне  на бъдѣне• Тѣмь же  поьте ѧ б͞гъ  по съмрьт• да  кост хъ мънога юдеса творѧтъ  цѣлѣѭтъ болѣꙁн нашѧ  страст отъгонѧтъ• Тац же ловѣц бꙑвъше• ѣкоже  мꙑ.

Тѣмь же молѭ вꙑ братре• потъщмъ сѧ вьсѣкѫ ꙁълобѫ отъврѣщ• въ насъ сѫщее естъ• комѹ дастъ л ꙁълобоѭ• л лѣностѭ•  ласкръдьствемь мѫкѫ прѧт• л стотоѭ  въꙁдрьжанемь  млостꙑнеѧ ц͞рьстве н͞бсьское  жꙁнь вѣьнѫѭ прѧт• благодѣтѭ  ловѣколюбемь ноѧдаего с͞на г͞а с͞а Х͞а• емѹже подобаетъ вьсѣка слава• ьсть  покланѣне съ беꙁнаѧльнꙑмь его о͞цемь  прѣс͞тꙑмь  благꙑмь  жвотворѧщмь д͞хомь• нꙑнѣ  прсно  въ вѣкꙑ вѣкомъ• Амнь.