Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:1598 г.
Дата на превода:9-10 в.
Дата на преписа:1598 г.
Правопис:Рашки
Име на ръкописа:панегирик
Хранилище на ръкописа:Хоповски манастир във Фружка гора
Сигнатура на ръкописа:№98
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:365б-369б
doc_iddoc_106
Похвала с͞тꙑхъ •м͞• мѫенкъ Клментомь съпсана• Благослов о͞е•
Едномꙑсльнѫѭ волѭ равьнѫѭ мѫдрость помꙑшлѣѭ схъ •м͞• мѫенкъ• двьствомь одрьжмъ къ Х͞ѹ прбѣгаѭ• отъ негоже вьсѣко даѣне благо вьсѣкъ даръ съвꙑше съходтъ свѣтьло• ѣкоже рее прѣблаженꙑ Павлъ: Тꙑ ес Х͞ъ• б͞жѣ сла мѫдрость (1 Кор 1,17) • тоѭ слоѭ сплъньше се •м͞• прѣблажен вон Х͞в мѫенц• въсѣшѧ въ мрѣ ѣко прѣсвѣтьлꙑѧ ꙃвѣꙁдꙑ• вьсѭ въселенѫѭ лѹам б͞гораꙁѹмѣ оꙁарѣѭще• По срѣдѣ себе мѫще мꙑсльнаего слъньца Х͞а того свѣтомь оꙁарѣем прѣлѣпотоѭ ѹкрашаем• благовѣремь процвьтъше• ѣкоже благоѫханьн крн росоѭ прѣс͞таего д͞ха свѣтьло напаѣем• владꙑцѣ своемѹ прѣѹкрашьше сѧ добрꙑм дѣлесꙑ въꙁлюблен ѣвшѧ сѧ• стотоѭ любъвѭ прѣспѣвъше дрѹгъ дрѹга• ов постомь въꙁдрьжанемь• ов благовѣремь страньнолюбемь• ов кланѣнемь простꙑнеѭ срьдьца• а дрѹꙃ съмѣренемь кротостѭ срьдьца• ов бъдѣнемь любъвѭ нелцемѣрьноѭ• а дрѹꙃ нщелюбемь ѣко свѣтльнкъ ꙁареѭ д͞ховьноѭ свьтѣшѧ сѧ• Бѣ бо въ нхъ сла прѣс͞таего д͞ха• подвꙃаѭщѣ на вьсѣко дѣло благо (Як 1.17)• вѣроѭ ꙁащт ѧ отъ вьсѣкоѧ напаст• Бѣахѫ бо ꙁракомь красотоѭ ѣко еднородьн• вѣроѭ любъвѭ съплетъше сѧ ѣко трѣсн ꙁлат• едномꙑслемь съдрьжѧще сѧ дрѹгъ дрѹꙃѣ• ꙁемльное жте оставльше• едномѹ рьвьнѹѭще прѣдъстоѣню неꙁдреенѣ славѣ б͞ж• подвгомь добрꙑмь любъвѭ нелцемѣрьноѭ дрѹгъ дрѹга тъщѧще на теене прѣс͞тое• въ брън мѣсто облькъше сѧ вѣроѭ въ щта мѣсто крьстомь въорѫжьше сѧ• въ браньхъ ѣвлѣахѫ сѧ ѣко мльнѧ въ тꙑсѫщѧ тъмꙑ въѣꙁдѧще побѣдоѭ прославлѣем бꙑваахѫ• сѹгѹбѫ брань мѫще съ врагꙑ невдмꙑм вдмꙑм•
Не могꙑ ꙁьрѣт дѣволъ красотꙑ хъ вѣрꙑ стотьнаего жтѣ• въврьже брань на нѧ• въшьдъ въ ꙁълоѹмьнаего съсѫда Лкнѣ самовластьца сѫщаего въ то врѣмѧ• въꙁдвже мѧтежь на крьстанꙑ• хотѧ благовѣрьнꙑѧ мѫенкꙑ льстѭ ѹловт• вьсѧ на поклонене нѫдѧ дольское• Нъ ѣкоже древьнꙑ пророкъ провъꙁглашь рее: Не оставтъ г͞ь жьꙁла грѣшьнꙑхъ на ждрѣб правьдьнꙑхъ• да не простьрѫтъ правьдьн въ беꙁакон рѫкъ свохъ• Ѹблаж г͞ благꙑмъ правꙑмъ срьдьца (??Посл.124, 3-4)• Тоѭ свѣтьлостѭ оꙁаршѧ сѧ свѣтьло двьно• подвꙃавъше сѧ на мѫене• прѣꙁьрѣвъше обьщее радост наслаждене радостѭ подвꙃаѭще сѧ дрѹгъ дрѹга гл͞аахѫ къ себѣ: Не ѹбомъ сѧ братре маловрѣменьнꙑѧ сѧ мѫкꙑ• ѣже въ малъ асъ ѣко сѣнь ммодетъ въ вѣьнꙑѧ обтѣл въводтъ• Тѣмь станѣмъ братре крѣпъко въорѫжьше сѧ на протвьнаего врага• да побѣдьнꙑм вѣньц ѹвѧꙁемъ сѧ отъ Х͞а б͞а• понеже ꙁемльнаего жтѣ рад тьлѣньнаего ц͞рѣ рад не пощѧдѣхомъ сѧ на браньхъ• нъ въ мъногꙑ напаст въпадъше• слоѭ б͞жеѭ ꙁащщаем съ побѣдоѭ ꙁдомъ• аще подвгнемъ сѧ на себе• въспрмъше вольнꙑѧ его страст послѣдоват емѹ• надѣемъ сѧ ѣко съ нам матъ бꙑт• ѣкоже обѣща рекꙑ: Егда прведѫтъ вꙑ на съньмща власт тьмьнцѧ прѣдъ ц͞р кънѧꙃ мѫтел мене моего рад• не пьцѣте сѧ ьто въꙁгл͞ете л ьто отъвѣщаете• Аꙁъ бо дамь вамъ ѹста мѫдрость• еже не въꙁмогѫтъ протвт сѧ н отъвѣщат вьс протвлѣѭще сѧ вамъ• не ѹботе сѧ отъ ѹбваѭщхъ тѣло• а д͞ш не могѫще ньсоже сътворт• нъ ѹботе сѧ мѫщаего власть по ѹбен въврѣщ въ геонѫ (Мт 10:18,28; Лк 12:1, 4-9; 12:15)•
Тѣм словес наѹьше сѧ• крѣплѣахѫ дрѹгъ дрѹга настѫпшѧ крѣпъко на льсть дѣволѭ съ радостѭ вьсѣкꙑѧ напаст подъѧсѧ• апостольское слово къ себѣ гл͞ѭще: Ѣко необдьлвъ естъ б͞гъ братре ꙁабꙑт трѹда вашего (Евр 6:10)• Стоѧщемъ же мъ нощѭ на мраꙁѣ въ Севастсцѣ блатѣ• се еднъ отъврьгъ сѧ хъ• прбѣже въ банѭ пркоснѫвъ сѧ теплотѣ• растаѣ сѧ ѣко ледъ погꙑбе• вънеꙁаапѫ съ н͞бсе свѣтъ освѣт ѧ неꙁдреенъ прѣлож сѧ стѹдень мъ на теплотѫ• съндѫ съ н͞бсе вѣньц на главꙑ хъ сломь •м͞• оста еднъ не мꙑ къде пот• вдѣвъ стражь юд сѧ• съврьгъ рꙁꙑ съ себе въско къ нмъ въпѧ гл͞ѧ: Вѣрѹѭ въ с͞на б͞жѣ с͞а Х͞а• въ негоже с с͞т мѫенц• да съподобтъ мѧ тожде славѣ теене съ нм съконьат• абе сѣде на главѣ его вѣньць неꙁдреенꙑѧ славꙑ• Тако бо естъ млость б͞жѣ• ѣкоже рее самъ: Бѫдѫтъ послѣдьн прьв прьв послѣдьн (Мт 19:30)• Тѣмьже како похвалмъ прѣсвѣтьлаего лка• ꙁ негоже спаде окаѣнꙑ тъ юда древле ꙁ б͞гоꙁбьранаего плъка• ѣкоже дѣволъ ꙁ а͞нгльскаего ѹстава• свѣта спадъ бꙑстъ тьмѣ наѧльнкъ мѫцѣ вѣьнѣ повньнъ• сего поглът окаѣнаего ꙁавсть своѣ• Нъ обае бꙑстъ въ попьране непобѣдмꙑм смь ловѣкомь• егоже пород кѫпѣль мъногоб͞жьствьнаѣ пакꙑбтскаѣ• Црькꙑ въспта ѧ. д͞ховьноѫ пщеѭ трьꙁарьнꙑм вѣньц вѣньа• ан͞гломь обьщьнкꙑ сътвор свѣтоꙁарьнꙑ свѣтльнкꙑ ѣв въ се въселенѣ• юдесꙑ сѣѭще пае слъньца• о нхъже провъꙁглас древле пророкъ гл͞ѧ: Ѣко скѹслъ нꙑ ес б͞же раждеже нꙑ• ѣкоже раждꙃаетъ сѧ сьребро въꙁведе л͞вкꙑ на главꙑ нашѧ• Продомъ скоꙁѣ огнь водѫ ꙁведе нꙑ въ поко (Пс 65:10-12)• того покоѣ вѣьнаего желаѭще• оставшѧ жтѣ сего красотѫ• домꙑ• богатьство• о͞ца• м͞трь• сестрꙑ братрѭ• женꙑ• дѣт• еще же д͞шѧ своѧ въꙁненавдѣшѧ по г͞н ꙁаповѣд• Тѣмьже ѹдвлъ естъ г͞ь вьсѭ волѭ своѭ въ нхъ• бꙑшѧ бо съсѫд благопотрѣбьн ꙁбьран на слѹжьбѫ едномѹ вл͞дцѣ сп͞сѹ нашемѹ с͞ѹ Х͞ѹ• Тѣхъ бо не въꙁможе раꙁлѫт отъ любъве б͞жѧ н огнь• н вода• н наа страсть• тѣмъ памѧть хъ дьньсь ьстно праꙁднѹемъ• длъжьнѫѭ мъ похвалѫ въꙁдвꙃаѭще гл͞емъ: Радѹ сѧ вьсеьстьне прѣдвьне ле воньства трьсвѣтьлаего• ѹподобльше сѧ бесплътьнꙑмъ сламъ прѣспѣвъше хъ• Он бо бесплътьн сѫще• въ нѹ своемь с͞тꙑѧ неꙁдреенꙑѧ красотꙑ наслаждаѭтъ сѧ•
С же прѣплѹвъше мъноговлъньное море жтское• кръвьм свом ос͞тшѧ вьсь мръ• д͞ховьнꙑм крлꙑ въспрь въшьдъше неꙁдрееньно славꙑ б͞жѧ прѣдъстоѧще• недѫжьнꙑмъ обльно подаѭще сцѣлене• бѣсꙑ прогонѧще страст ѹтолѧще• црькъв просвѣтѧще• мра съхранѣѭще• люд справлѣѭще на добрꙑѧ подвгꙑ• демонꙑ прогонѧще льсть хъ въ скорѣ раꙁарѣѭще• нщѧѧ сѹгѹбо обогатѧще д͞шевьно тѣлесьно• ерес потрѣблѣѭще• трьсвѣтьлам ꙁарѣм сѣѭще• неꙁдреен сповѣдьнц ѣвшѧ сѧ• Тѣмь каѣ ѹста л кꙑ ѧꙁꙑкъ въꙁможетъ похвалт сѧ свѣтльнкꙑ н͞бсьскꙑѧ• же свѣтьлѣш пае слъньца ѣвшѧ сѧ въ ꙃвѣꙁдъ мѣсто• прѣьстꙑм мощьм вьсего мра просвѣтшѧ сѧ• стѹдень же дьневьнѫѭ раꙁваршѧ• с͞тꙑмь д͞хомь полѧще• пламеньнꙑ ѹгасшѧ огнь• ѣкоже прѣжде б͞гоьстьнꙑѧ дѣт въ Вавѵлонѣ рѣьна шьствѣ ос͞тшѧ• ꙁлатоꙁарьнꙑм костьм цр͞кв вьсѧ вѣньашѧ• благоѫханьнꙑм мощьм мръ въꙁвеселшѧ• неꙁдреенꙑм юдесꙑ льсть прогънашѧ• а стнѫ насадшѧ• дѣвола попьрашѧ• Х͞а въꙁвеселшѧ• Тѣмьже прѣсвѣтьлꙑм вѣньц ѹвѧꙁе деснца вьседрьжтелева лѹам неꙁдреена свѣта отъраꙁ• прѣдъстоѣнемь двьно поьте б͞готъканоѭ рꙁоѭ облее• слоѭ ст͞аего д͞ха сплън• равьнꙑ бесплътьнꙑмъ сламъ сътвор• Тѣмьже двьнъ естъ г͞ь въ с͞тꙑхъ свохъ• прсно прославлѣѧ прославлѣѭщхъ его ѹдвлѣѧ неꙁдреенꙑ юдесꙑ• Хощѫ же аꙁъ отъ мъногъ юдесъ хъ еднѫ благородьнѫ дѣтѣль сповѣдат послѹшаѭщмъ• Смъ прѣблаженꙑмъ мѫенкомъ прѣдавъшемъ ьстнꙑѧ д͞шѧ въ рѫцѣ г͞в• еднъ бѣше осталъ отъ нхъ еще дꙑшѧ• Вдѣвъш м͞т его оставлена сѫща• отълож женьскѫѭ немощь дрьꙁновене мѫжьско въспрмъш• въꙁьмъш на рамѣ сво въꙁлюбленаего с͞нѹ своего• въ слѣдъ хъ дѫщ гл͞ааше: Подвꙃа сѧ Х͞въ страстотрьпье• мѫжа сѧ да крѣптъ сѧ срьдьце твое д͞ша моѣ да въꙁвеселтъ сѧ о тебѣ• Не отъпад• ѣкоже древле юда ꙁ лка апостольска• н ѣкоже нꙑнѣ дрѹгъ отъ васъ• нъ вьсѭ надеждѫ своѭ ѹмъ сво къ б͞гѹ прврьꙃ тъ тѧ прѣптѣетъ• Се бо Х͞ъ прмꙑ братре твоѭ д͞шѫ жьдетъ твоего пршьствѣ• с е гл͞ѭщ: Пова ѧдо съ с͞тоѭ с дрѹжноѭ помѧн мѧ съ нм въ молтвахъ с͞тꙑхъ вашхъ постгнѫт м теене ваше• въꙁврат сѧ съ радостѭ славѧщ б͞га•
Слꙑшасте л братре любъвь дрьꙁновене х͞олюбцѧ м͞тре• како не ѹбоѣ сѧ ц͞рѣ н мѫтелѣ• н меа• н огнѣ• пае жводавьца б͞га• Тѣмьже мꙑ вьсѣкъ страхъ л͞ьскꙑ отложьше• мѣсто сътвормъ въ себе б͞жю страхѹ• да просвѣттъ д͞шѧ срьдьца наша прѣбꙑват вьсегда въ алкан• въ стотѣ въ любъв нелцемѣрьнѣ• въ кротост послѹшан• отъ вьсѣкого ꙁъла въꙁдрьжѧще сѧ• дѣлесꙑ добрꙑм да ѹкрасмъ сѧ• ѣкоже с прѣсвѣтьл мѫенц• славѧще прѣс͞тѫѭ троцѫ едносѫщьнѫѭ въ трьхъ своствѣхъ• о͞ца с͞на с͞таего д͞ха• нꙑнѣ прсно въ вѣкꙑ вѣкомъ• Амнъ•