Словото за пророк Захария и за зачатието на Иоан Предтеча е едно то най-дългте Клментови произведения и е изпълнено с богат реторичен стил, който отговаря на литературните вкусове на епохата. Познато ни е по над 20 преписа от периода ХІV-ХVІІ в. Първоначалното му предназначение е било да отбелязва паметта на пророк Захария, която се чества на 5 септември, но постепенно е започнало да се чете и на 23 септември, когато се празнува зачатието на Иоан Кръстител. Нормализацията тук е извършена по текста на най-стария препис №872 от сбирката на Погодин.

СЛОВО ПОХВАЛЬНО СЪПЬСАНО КЛМЕНТОМЬ ЕПСКОуПОМЬ НА ПАМѦТЬ БЛАЖЕНАЕГО ПРОРОКА ꙀАХАРѦ  О РОДЬСТВѢ ОАНА КРЬСТТЕЛѢ

Свѣтъ въсѣ правьдьнкѹ  правꙑмъ срьдьцемь веселе (Пс 96:11) ѣкоже рее пророкъ: Правьдьнкъ ѣко фнкъсъ процвьтетъ• ѣко кедръ лваньскꙑ ѹмъножтъ сѧ  добропремлѧ бѫдетъ въ старост масттѣ (Пс 91:13-15)• Старость бо доброьстьна съ благоьстемь сѣетъ въ мрѣ ѣко слъньце  въ цръкъве вꙑшьнѣего на мольбѫ  на благословлене ѹста своѣ отврьꙁаетъ жтемь ьстьнꙑмь свѣтѧ омраенꙑѧ  каꙁанемь правѧ ѣко корабль нераꙁѹмьнꙑѧ• жрьтвꙑ д͞ховьнꙑѧ въꙁносѧ вꙑшьнюемѹ ѣко кадло•

Ѣкоже бѣ по достоѣню благоьствꙑ сь пророкъ Ꙁахарѣ• же юдесꙑ  добродѣтѣльм процвьте ѣко крнъ жтемь стомь правѧ на раꙁѹмъ народꙑ• б͞голѣпемь цвьтꙑ ѣко лванъ добровоньнъ• беꙁблаꙁньно жте жвꙑ ѣкоже Ааронъ  пророкъ Самѹлъ  Мелхседекъ• Прѣстоѧ олътарев ѣкоже бесплътьнъ• слѹжьбꙑ съдѣваѧ въ с͞тлщ по нѹ Аароню• кадло добровоньное съ ѹгожденемь въꙁносѧ горѣ вꙑшьнюемѹ• ѣко мѵро добровоньно дꙑхаѧ благоѫханемь• ѣко кедръ въꙁносѧ сѧ въ Лванѣ  ѣко садъ шпъанъ въ ерхонѣ• ѣкоже маслна мъногоплодьна цвьтꙑ въ домѹ б͞ж (по Сир 24:13-14)• страньнолюбемь цвьтꙑ пае ꙁлата  саръдѣ• кротостѭ жтскꙑѧ вльнꙑ ѹтшаѧ• ѣрость б͞жѭ кротѧ прѣьстьнам молтвам• правостѭ  неꙁълобемь прѧщаѧ сѧ къ с͞тлщю• сладостѭ д͞ховьнѫѭ влькꙑ народъ на ꙁаконъ вꙑшьнѣего•

Врѣмѧ бо естъ юже  ева͞нглста Лѹкѫ првест с͞тꙑнѭ его сповѣдаѭща (Лк 1:5; 58-80): Бꙑстъ бо рее въ дьн рода ц͞рѣ ерѣ етеръ меньмь Ꙁахарѣ прѣшьдъ въ старост благоьствѣ дьн своѧ• стотѫ хранѧ  д͞ховьна проꙁѧбенѣ ждꙑ•  жена его Елсаветь прѣмнѫ въ добрѣ старост  та дьн своѧ•  не бѣ ма ѧда• понеже бѣ Елсаветь неплодꙑ•  оба бѣсте прѣспѣла въ неплодьствѣ своемь•

О блаженаѣ съврьстьнца обѣщанѣ ждѫщ  благодѣтьна проꙁѧбенѣ÷

О прѣдвьнꙑ пророе дꙑхаѧ б͞жьствьнѫѭ лѣтораслѭ (по Зах 6:12)÷

О юдесьнꙑ проповѣдьне съкръвенѣ танѣ ѣснъ проповѣдьнкъ бꙑваѧ÷

О прѣблаженое неплодьство пророьскꙑ дꙑшѧ пржтемь (по Ис 54:1)÷

О прѣблаженое неплодьство благовѣщенемь дꙑшѧ  процвтаѧ седмоплодьнъ плодъ (по 1 Цар 2:5)÷

О блаженое неплодьство арха͞нгльскꙑмь обѣтованемь дꙑшѧ  раꙁврьꙁаѧ неплодьствьнаѣ ложесна÷

О тано ѹтаенаѣ а͞нглъ  арха͞нглъ Гаврломь же провѣщана къ Ꙁахар о прходѣ Хв͞ѣ  о прѣдъте его÷

О тано ѹтаенаѣ еднѣмь ѣвленемь ѣвлена арха͞нгломь обнавлѣѧщмь ꙁмьждавъша ложесна неплодьствомь÷

О промꙑсле вꙑше ѹма провѣщанъ древле саемь• съконьанъ же о Х͞ѣ• ѣкоже рее саемь б͞гъ провъꙁвѣстѧ: Се аꙁъ посълѭ а͞нгла своего же проѹготовлѣетъ пѫт моѧ (по Ис 40:3)• с рѣь въ водахъ÷

Оле двьнаѣ тана водоѭ  д͞хомь съврьшаема÷

Оле двьнаѣ тана крьщенемь понавлѣема÷

Оле двьнꙑ вещ• Како т прѣстарѣвъшѫѭ сѧ Ꙁахарнѫ кръвь ꙁа младеньца Х͞а съ младеньц обьщьно пролваѭтъ• ѣкоже не потрѣбтъ сѧ• доньдеже мьстьнкъ еѧ прдетъ (по Ис 35:4)•

Смъ же тако бꙑваѭщмъ• бꙑстъ слѹжѧщю Ꙁахар по нѹ рѣдꙑ своеѧ прстѫпт къ олътарев покадтъ ѳьмѣномь с͞таѣ с͞тꙑхъ•  се а͞нглъ ѣв сѧ емѹ о деснѫѭ трѣбьнка слѹжьбьнаего•  ѹжасъ нападе на нь  трепетъ неꙁдреенъ• помꙑшлѣѭщю вдѣне неꙁдрееное• Сътѧꙁааше бо сѧ въ себѣ г͞лѧ: ьто се естъ• Страшьное се юдо гроꙁꙑ спльнь  трепета• Не домꙑшлѣѭ бо сѧ сего прѣстоѣнѣ  слѹжьбꙑ страшьнꙑ• Еда бѫдетъ на облене мохъ грѣхъ пршьлъ• л людьскꙑ ꙁълобꙑ покаꙁатъ• л ратѭ л моромь прѣтѧ• л гладомь покаꙁаѧ племѧ се ненакаꙁаное• ꙁракъ бо его спльнь естъ ѹжаст• обле же его л͞ве вждѫ• нъ крлѹ его страшьно съмотрѭ• Како л наьнѫ къ немѹ• Кꙑмь л словомь въпрошѫ • ьто л отъвѣщаѭ протвѫ страшьнѹемѹ его въꙁорѹ• Нѣсмь бо вдѣлъ а͞нгла въ л͞в обраꙁѣ слѹжѧща олътарев• Еда ѹбо ѣкоже древле ꙁмѣ Евъгѫ прѣльст• тако  мьнѣ бѫдетъ отъпадене•

Сѫщю же емѹ въ мъноꙃѣ трепетѣ• рее къ немѹ а͞нглъ: Не бо сѧ Ꙁахаре н ѹжаса сѧ• н вълага сѧ въ такова помꙑшленѣ• Не ѣко бо тꙑ мьнш на то есмь пршьлъ• На радость т прдъ• повѣдаѧ ѣже събѫдетъ сѧ на веселе вьсѣмъ людьмъ• Се бо ꙁаьнетъ Елсаветь  родтъ отроѧ• егоже рад въꙁвеселѧтъ сѧ вьс род (по Лк 1:14)  вьсѣ племена на съвѣтъ мъ прдѫтъ•

Не бо сѧ Ꙁахаре• Неплодьство т рѣшѧ прдъ÷

Не бо сѧ Ꙁахаре• Неплодъв бо т раꙁдрѣшаѧ съвѫꙁъ прдъ÷

Не бо сѧ Ꙁахаре• Радостѭ бо тѧ вѣньаваѧ прдъ÷

Не бо сѧ Ꙁахаре• Пророкъ бо тѧ провъꙁвѣщаѧ прдъ÷

Не бо сѧ Ꙁахаре• Благовѣстьнкъ бо есмь отъ б͞га посъланъ проꙁѧбеню твоемѹ÷

Не бо сѧ ѹбо Ꙁахаре н ѹстраша сѧ• Аꙁъ бо есмь Гаврлъ архстратгъ слꙑ г͞нѧ  посъланъ есмь прѣдътеѫ т Хв͞а проповѣдаѧ  неплодьства раꙁдрѣшаѧ• ѣкоже рее пророкъ древле: Въꙁвесел сѧ неплодꙑ нераждаѭщѣ• мъного бо плодьнѫ тѧ ѹстраѣѭ (по Ис 54:1)• ѣко ꙁаѧт маш въ рѣвѣ  нарееш мѧ раждаемаего оанъ (Лк 1:15)•

Ѹтрьпѣвъ же Ꙁахарѣ отъвѣща къ а͞нглѹ г͞лѧ: Н г͞• Не прѣльст раба твоего н въ гнѣвъ б͞ж мене не въврьꙃ• Аꙁъ бо есмь старъ  жена моѣ прѣшьла естъ въ врѣмѧ дѣтородьствьное• Старость бо мѧ сълѧе  ꙁмьжда плъть моѣ• ѹдове ѹмрьтвѣшѧ• Съврьстьнц же мо ꙁапѹстѣшѧ  ꙁмьждашѧ ложесна•  отънѭдь естьства рождьствьнаего ммоде годъ•

Отъвѣщавъ же а͞нглъ рее къ Ꙁахар: Не въход въ таково помꙑшлене• Аꙁъ бо есмь архстратгъ слꙑ б͞жѧ  посъланъ есмь благовѣстт тебѣ сего• Нъ понеже мене не послѹша• то да бѫдеш мльѧ до врѣмене рождьствьнаего• доньдеже събѫдетъ сѧ• Нарееш же раждаемѹемѹ мѧ оанъ• же съкаꙁаетъ сѧ благодѣть г͞нѣ• То бѫдетъ вел прѣдъ б͞гомь•  вна  творен прьвꙑхъ не матъ пт• Д͞ха же с͞та напльнтъ сѧ отъ рѣва матере своеѧ (по Лк 1:13, 15)•  се рекъ отде отъ него а͞нглъ•

Бѣахѫ же вънѣ стоѧще юдѣ  жьдѫще цѣлованѣ Ꙁахарна•  юждаахѫ сѧ мѫжденю его• шьдъ же на цѣловане хъ не можааше къ нмъ г͞лат•  раꙁѹмѣвъше мъножьство люд ѣко вдѣне естъ вдѣлъ въ црькъве б͞ж•

Тогда же мьждавъшаѣ ложесна благоѫшьнъ цвѣтъ проꙁѧбе• Когда• Не егда л ꙁдрее а͞нглъ: Ꙁаѧт матъ Елсаветь  родт с͞на•  мъноꙃ о родьствѣ его въꙁдрадѹѭтъ сѧ (по Лк 1:13-14)•

О блаженое проꙁѧбене• О неꙁдрееное провъꙁвѣщене• О ꙁлатоꙁарьное ꙁаѧте÷

Не отъбѣже л неплодьство÷

Не обнов л сѧ естьство÷

Не понов л сѧ старость÷

Не проꙁѧбе л неплодꙑ мъногъ плодъ рѫковѧтьм въпрашаѭщ (по Пс 125:6)÷

Не проꙁѧбе л мъногоплодьнаѣ ꙁемлѣ ꙁносѧщ цвѣтъ благоѫханьнъ÷

Елсавет бо сплън сѧ годъ родт е•  род с͞на•  мъноꙃ въꙁдрадовашѧ сѧ о рождьствѣ его•  събьрашѧ сѧ вьс жвѫще окрьсть еѧ  рождене еѧ•  нарцаахѫ дѣтща менемь о͞ца его Ꙁахарѣ• Отъвѣщавъш же Елсаветь рее къ нмъ: Н• нъ да нареетъ сѧ мѧ емѹ оанъ• Помаваахѫ же о͞цю его Ꙁахар како  б проꙁъвалъ•  спрошь дъщцѫ напьса г͞лѧ: оанъ естъ мѧ емѹ (по Лк 1:57-64)• Тѣмь же словомь отврьꙁѫ сѧ емѹ ѹста  ѧꙁꙑкъ ѹправ сѧ•  напльн сѧ д͞ха с͞та  ꙁдрее г͞лѧ: Благословенъ г͞ь б͞гъ ꙁдралевъ• ѣко посѣт  сътвор ꙁбавлене людьмъ свомъ (Лк 1:68)• Къ дѣтщю же рее: Тꙑ отроѧ пророкъ вꙑшьнѣего нарееш сѧ• Прѣдъдеш бо прѣдъ лцемь г͞немь ѹготоват пѫт его (Лк 1:76)•

О пророе пророкомъ пеатьмь дꙑхаѧ страшьно (по Агей 2:23)• О раꙁдрѣштелю съвѫꙁомъ  естьствѹ поновтель• О пророе съкръвенѣ танѣ  неꙁдреенѹемѹ съмотреню провѣстьне• Оле двьнꙑѧ вещ провъꙁвѣщенꙑѧ пророьскѫ съвꙑшѧ сѧ о прходѣ Хв͞ѣ÷

Тогда бо рее: родъ въꙁбѣшь сѧ въꙁмѧте вьсего ерѹсалма  повелѣ вьсѧ младеньцѧ сѫщѧѧ въ Вѳълеом  въ вьсѣхъ прѣдѣлѣхъ еѧ отъ дъвою лѣтѹ  нже• по врѣмен еже спꙑта отъ влъхвъ (по Мт 2:16)•  посъла къ Ꙁахар слѹжтелю слѹгꙑ г͞лѧ: Пѹст къ мьнѣ с͞на своего оана• Отъвѣща же емѹ Ꙁахарѣ: Аꙁъ прѣстоѧ есмь прсно олътарев б͞жю• Не вѣмь къде естъ с͞нъ мо• Он же рѣшѧ: Намъ повелѣно естъ аще ѹбо не въꙁдастъ с͞на своего• то ꙁведъше  ꙁ олътарѣ да бете • Онъ же рее: Кръвь ѹбо моѭ пролѣете• а д͞хъ мо прметъ вл͞дка (по Првоев 23)•

 протвѫ свѣтѹ ѹбенъ бꙑстъ Ꙁахарѣ• тѣло же его не обрѣте сѧ• нъ кръвь его бꙑстъ ѣко  камꙑ•  гласъ бꙑстъ ꙁ олътарѣ г͞лѧ: Ꙁахарѣ ѹбенъ бꙑстъ•  не потрѣбтъ сѧ кръвь его доньдеже прдетъ мьстьнкъ его (по Првоев 23-24)• Елсаветь же помъш оана прбѣже къ горѣ  въꙁъп къ б͞гѹ гл͞ѭщ: Горо б͞жѣ• прм дѣтщь сь съ м͞трѭ его•  абе растѫп сѧ ма гора  прмъш ѣ пакꙑ състѫп сѧ•  бѣ сѣѭщ ма свѣтъ неꙁаходьнъ (по Првоев 22)•

родъ же бѣсомь спльнь сꙑ• непьщевааше ѣко въ мене мѣсто хощетъ Х͞ъ ц͞рьствоват  того рад орѫже острѣаше на сколене младеньцемъ• О пророкоѹбе роде• Кꙑ грѣхъ мѫтъ дѣт да ꙁбваеш• Не тъкъмо же дѣт• нъ  пророка Ꙁахарѭ ѹб• егоже кръвь не потрѣбтъ сѧ отъ тебе доньдеже съконьаетъ сѧ ꙁълоба тебѣ• О роде• По ьто тако беꙁаконьно ѣрш сѧ на Х͞а• Не вѣс л о комь пророц шьпъщѫтъ по вьсѧ дьн г͞лѭще въ ѹш тво: Рьцѣте дъщер Соновѣ• Се ц͞рь тво грѧдетъ т кротькꙑ• въсѣдъ на ѣрьмьнкъ  ждрѣбѧ младо (Зах 9:9)• тво хотѧ скотоѹмьнꙑ врѣдъ сцѣлт•

Не тꙑ л ес пророкоѹбць  мѫжь кръвопролтьць• А Х͞ъ естъ с͞нъ б͞ж пршьлъ съпастъ рода ͞лва• Тꙑ отъ съмѣса скврьна ес• а онъ сѹгѹбо рождьство матъ• едно ꙁ едного о͞ца прѣжде вѣкъ рождь сѧ беꙁ м͞тре на н͞бсехъ• дрѹгое же рождьство матъ беꙁ о͞ца на ꙁемл  беꙁ прмѣса ꙁ д͞вꙑѧ прѣстꙑ отъ Гаврла провѣщано• не отъ плът н отъ похотѣнѣ плътьна (по Йоан 1:13)• нъ ѣкоже самъ то еднъ съвѣстъ  прьвое емѹ двьно  неꙁдреено рождьство ꙁ едного о͞ца слова б͞жѣ беꙁ наѧла рождена б͞га отъ б͞га• Тѣмь бо рее пророкъ: Нб͞са ѹтврьдшѧ сѧ (Пс 32:6)•

Да того л щеш о роде мьже н͞бса ѹтврьдшѧ сѧ• Въ стнѫ беꙁѹмьнъ ес въ нераꙁѹм г͞лѧ: Нѣстъ б͞га• То о комь то г͞ла саѣ д͞хомь с͞тꙑмь г͞лѧ: ꙁдетъ жьꙁлъ с корене есеова  цвѣтъ отъ него въꙁдетъ•  поетъ на немь д͞хъ прѣмѫдрост• д͞хъ раꙁѹма• д͞хъ страха б͞жѣ (Ис 11:1-2)•  пакꙑ тъжде саѣ рее: Се д͞ваѣ въ рѣвѣ прметъ  родтъ с͞на  нарекѫтъ мѧ емѹ Емъманѹлъ• еже естъ съкаꙁаемо: Съ нам б͞гъ (Ис 7:14; Мт 1:23)•  пакꙑ тъжде саѣ г͞летъ: Въстанетъ властель ѧꙁꙑкъ• на того ѧꙁꙑц ѹпъваѭтъ  бѫдетъ поко его ьсть (Ис 11:10)• А еремѣ рее: Прѣжде не род д͞ваѣ болѣꙁн ꙁбѣже (Ис 66:7)•  на пророьства о прходѣ Хв͞ѣ г͞лема• хъже не можеш ѹтат•

Аще л можеш съ б͞гомь съпротвте сѧ роде• то по ьто не можеш  ꙃвѣꙁдъ ѹстрѣлт• ѧже т с Персдꙑ влъхвъ прведе• По ьто Гаврла въ тьмьнцѫ не въсадш• же т благовѣствова Ꙁахар• прѣжде о рождьствѣ оановѣ  по томь с͞тѣ б͞ц Мар рекꙑ: Радѹ сѧ въꙁдранованаѣ• г͞ь съ тобоѭ• Благословлена тꙑ въ женахъ  благословленъ плодъ рѣва твоего (Лк 1:28,42)• Радѹ сѧ погрѫжьшѣ клѧтвѫ Адамовѫ въ прѣстѣ рѣвѣ твоемь• Смъ же вьсѣмъ съврьшене прмъшмъ• лѣпо естъ намъ  прѣс͞тое ѹсъпене Ꙁахарно потаѭще съ похвалоѭ въꙁъпт г͞лѭще:

Радѹ сѧ Ꙁахаре съконьане прѣстѹ д͞хѹ÷

Радѹ сѧ Ꙁахаре бесцѣньнꙑ бсьре• сѣѧ благодѣтѭ Хр͞товоѭ÷

Радѹ сѧ Ꙁахаре ꙁлатоꙁарьнѫѭ лоꙁѫ процвьтъ пророьскꙑмь съврьшенемь÷

Радѹ сѧ н͞бопарьнꙑ орьле• д͞ховьнꙑма ома проꙁьрѧ въплъщене Хв͞о÷

Радѹ сѧ Ꙁахаре кꙑпѧ породоѭ  стрьдокапьнꙑм цвѣтꙑ въꙁдращь прѣдътеѫ Хв͞а÷

Сма же с͞тꙑма  прѣблаженꙑма пророкома б͞гоѹгодьнѹемѹ жтю подобѧще сѧ прѣспѣмъ дрѹгъ дрѹга добрꙑ подвгъ въспремлѭще• Не пощѧдмъ мѣнѣ малогодьнаего сего• еже въ скорѣ ѣко сѣнь ммоходтъ (1Прем 5:9)  по съмрьт клеветоѭ ꙁадавтъ нꙑ г͞лѧ: Сь л͞вкъ клеветоѭ мѧ сътѧжа• Ꙁавстѭ събьра• Лхвоѭ  обдѣнемь сътѧжа• Н нъ сротъ пробдѣ• Н нъ вьдовць ѹбож несꙑтьствомь свомь грабѧ лхомѣнемь• Нъ въ того мѣсто но добродѣтѣл порьвьнѹѭще сътѧжмъ братролюбе• нщелюбе• страньнопрѧте• пощене• кротость• въꙁдрьжане• Тако бо нꙑ ѹтъ сь велкꙑ прѣдътеа оанъ•

Егда прдѫ къ немѹ юдѣ въпрашаѭще  г͞лѭще: Ѹтелю ьто сътвормъ да съпасемъ сѧ• онъ же рее мъ: же матъ дъвѣ рꙁѣ да дастъ немѫщюемѹ•  же матъ брашьна то такожде твортъ (Лк 3:10-11)• Прдѫ же вон г͞лѭще:  мꙑ ьто сътвормъ• Рее же мъ: Не обдте• н оклеветате• нъ довольн бѫдѣте оброкꙑ свом (Лк 3:14)• Мꙑ же ѧда въꙁлюбленаѣ  отъ оброкъ подадмъ немѫщмъ• а не прѣꙁьрмъ ѹбога ѣко ꙁмоѭ ѹмраѭща  мъногоѭ нщетоѭ ѹдрьжма• Еже бо то тѣмъ дамъ то Х͞ѹ г͞ю дамъ (по Прит 19:17)•

Доколѣ же нꙑ естъ пѹстош се прльпѣт• До колѣ не насꙑтт сѧ мѣнѣ въ скорѣ ммотекѫща• Помꙑслмъ же  о тѣхъ же бѣшѧ прѣжде насъ богат• То нѣстъ л то вьсе ѣко стѣнь мнѫло• л ѣко цвѣтъ отъпало• Да къде то естъ нꙑнѣ мнѫвъшаѣ та слава того бꙑвъшаего прѣжде богата• Нкꙑмже вѣдома л ꙁнаема естъ• Мъноꙃ бо ц͞ре  болѣре въ богатьствѣ пожвъше беꙁ вѣрꙑ• беꙁ ѹспѣха ѹмрѣшѧ  мѫцѣ вѣьнѣ повньн сѧ сътворьше погꙑбѫ• Не ѹспѣшѧ мъ н ꙁлатопокован храм• н бесцѣньнꙑѧ рꙁꙑ• н мъногообльнꙑѧ клѣт• нъ вьсѣмъ бꙑшѧ на расхꙑщене• н бо тѣм сѧ обогатшѧ  обогащаѭтъ  вьсѣмъ бꙑшѧ въ расхꙑщене•

Мꙑ же прврьꙃѣмъ вьсе богатьство наше Хв͞• ѣко отъ того е прмъше• Ѣкоже рее прѣмѫдрость б͞жѣ ѹстꙑ Соломѹн: Мое естъ ꙁлато  съребро• моѣ крѣпость• моѣ же слава• Мъноѭ ц͞ре ц͞рьствѹѭтъ  сльн дрьжѧтъ народꙑ (по Прит 8:15-18)• Обае аще хощеш красьнꙑ  прѣлѣпꙑ дворꙑ вдѣт• то съмотр по ꙁашьств слъньца н͞бо ѹкрашено ꙃвѣꙁдам• еже тебе рад естъ сътворено• Нъ рееш: ѣко нѣстъ се мо кровъ• А не л се естъ тво г͞летъ г͞ь: Тебе рад ꙁемлѭ основахъ• Тебе рад рѣкꙑ ꙁ беꙁднꙑ потохъ• Тебе рад вьсе отъ несѫщѣ въ сѫще сътворхъ• да тꙑ сѧ семѹ юдѧ прославш мѧ съдѣтелѣ своего• Того рад т  сь домъ сътворхъ ꙃвѣꙁдам ѹкрашенъ• Да тѣмь храмомь съ прьвѣньц н͞бсьскꙑм въселш сѧ•

То обтѣл жѧждѫще братре• прнкнѣмъ къ жвотьнѹемѹ стоьнкѹ• же сходѧ отъ съпасовъ ребръ вѣрьнꙑѧ• напаѣетъ бесъмрьтѣ• Мꙑ же поѹене се въ сласт потаѭще• коньнѫ прѣсвѣтьлаего пророка Ꙁахарѧ похвалоѭ коньамъ• Тъ бо бꙑстъ съврьшене  коньане пророкомъ• Тъ же новѹемѹ ꙁавѣтѹ ходата  бесѣменьнѹемѹ б͞жю рождьствѹ сꙑ прѧстьнкъ• же хвалам прославмъ• Памѧть бо его пае слаждьш медѹ  наслѣде его пае съта медвьна (Сир 24:20)• Насꙑт бо сѧ ѣко Фѵсонъ мѫдрост  ѣко Тгръ въ дьн класъ (Сир 24:25-26)• ꙁлѣ бо каꙁане ѣко пророьство  остав е въ родꙑ вѣьнꙑѧ (Сир 24:33)• Вѣньць бо старост раꙁль вѣдѣне  похвала его страхъ г͞нь (Сир 25:6)• Добро же наслѣде юдес его въ родъ  до вѣка сѣетъ ѣко слъньце• Въ ꙁавѣтѣ бо сѣѧ ста сѣмѧ его  слава его не потрѣбтъ сѧ• Тѣло его въ мръ погребено бꙑстъ• а мѧ его жветъ въ родъ  родъ• Прѣмѫдрость его сповѣдѧтъ люде• а хвалѫ его ꙁг͞летъ црькꙑ (Сир 44:14-15)• Кост его да процвьтѫтъ въ мѣстѣ с͞тѣемь•  мѧ его прѣбꙑваетъ на н͞бсе прославленемь (Сир 46:12)• Ꙁнанъ бо бꙑстъ г͞лꙑ• вѣрьна вдѣнѣ его• Вѣроѭ спꙑтанъ бꙑстъ въ пророцѣхъ  поꙁнана бꙑстъ вѣра г͞лꙑ вдѣнемь его (Сир 46:15)• Прѣжде ѹсъпенѣ его до вѣка съвѣдѣтелеванъ бꙑстъ прѣдъ г͞мь  Хм͞ь его (Сир 46:19)• Дастъ же праꙁдьнкомъ благолѣпотѫ  ѹкрас врѣмена до коньнꙑ пѣсньм д͞ховьнꙑм въспѣват прсно мѧ г͞не• Егда бо прмаше одеждѫ славꙑ• то облаааше же сѧ въ съврьшене хваленѣ• на въхождене къ с͞тѹемѹ олътарю ѹкраст прношене вьседрьжтелѣ вꙑшьнѣего (по Сир 50:14)• емѹже достотъ хвала  ьсть съ о͞цемь  прѣс͞тꙑмь  жвотворѧщмь д͞хомь нꙑнѣ  прсно  въ вѣкꙑ вѣкомь• Амнь