Жанр:служба
Автор:Климент Охридски
Дата на ръкописа:14 в.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:14 в.
Правопис:Среднобългарски
Име на ръкописа:празничен миней
Хранилище на ръкописа:Синай
Сигнатура на ръкописа:№ 25
Страници:195б-198а
doc_iddoc_104
Въ .ꙁ͞і. дьнь• Памѧть свѧтаего Алексѣ ловѣка б͞жѣ
Вееръ• Стхрꙑ• Гласъ .а͞.
Страньнолюбемь цвьтѧ ѣкоже древле Авраамъ• вꙑшьнѣего доде свѣтьла селенѣ• въ немьже блажене прѣдъстоѧ• сѣеш ѣко слъньце• Тѣмьже насъ просвѣт нꙑнѣ ьтѫщхъ прѣсвѣтьлое твое трьжьство
Въ о͞ьствѣ твоемь страстотрьпьно въдвор сѧ• нщетѫ вольнѫѭ• наготꙑ же жѧждѫ ранꙑ поносьнꙑ радъ премлѧ• къ творьцю въпѣаше: Прм нꙑнѣ в͞лдко д͞шѫ раба твоего• по ꙁволеню твоемѹ ѣкоже въсхотѣлъ ес
На тврьдѣемь камене д͞шѫ с основавъ• пае слъньца въ мрѣ сѣеш юдесꙑ блажене Алексе• мьже нꙑнѣ просвѣт нꙑ молмъ тѧ• грѣховьнꙑ мракъ отъгънавъ твом молтвам Хв͞ъ страстотрьпье
Тропарь• Гласъ .͞.
Въꙁвꙑслъ ес на добродѣтѣль• ощь ѹмъ къ желаню кранюемѹ достглъ ес• бестрастемь ѹкрашь жте свое• пощене ꙁдрѧдьно въспрмъ съвѣстѭ стоѭ• въ молтвахъ ѣко бесплътьнъ прѣбꙑваѧ• въсѣлъ ес въ мрѣ ѣко слъньце• Прѣблажене Алексе мол сѧ ꙁа д͞шѧ нашѧ
Ꙁаѹтра Канонъ• Гласъ .͞.
Пѣснь .а͞.
ꙁ неплодьна рѣва въсѣвъ ѣко слъньце• неплодьнѫѭ м д͞шѫ• грѣхꙑ омраенѫѭ• плодꙑ тѣлесьнꙑѧ сътвор• в͞лдцѣ б͞гѹ помол сѧ прлежьно• твое ѹсъпене въспѣваѭще
Жтскꙑѧ попьравъше славѫ врѣменьнѫѭ• по ѫꙁъкѹемѹ пѫт (…) въход(…) ѹстран сѧ волеѭ• страньно вѣьно ц͞рьстве прѧтъ• Тѣмьже въ вꙑшьнхъ поваеш
Н богатьства• н сласт жтскꙑ• н тѣлесьнꙑ красотꙑ• ѣкоже древле сѫтъ• плѣвелꙑ сѫтъ• не раꙁлѫшѧ тебе с͞те отъ любъве Хв͞ꙑ• въ неже прѣдъстош• Съ дрьꙁновенемь помолмъ сѧ
Въстока въстокомъ понесъш• прѣсвѣтьлꙑ облае• осѫждена мѧ сѫща грѣховьнꙑм страстьм просвѣт в͞лдце• црькъвамъ подаждь н͞бсьскѫѭ красотѫ• мольбам пѣвьцѧ с съхранѣеш
Пѣснь .г͞.
Нб͞сьскаего жтѣ прѣвѣьна желаѭ• Хв͞ѹ словѹ бꙑстъ съврьштель• того бо любъвѭ раждгаемъ мѫдре• плътьскꙑѧ похот славѫ въꙁненавдѣ
Едноѧдъ ѣв сѧ ѣко слъньце прѣблажене• старост отьѧ м͞трьнѧ прѣблажене сльꙁꙑ сѹгѹб ѹмьно• съврьстꙑ же плътьскꙑѧ не поꙁнавъ• едноѧдѹемѹ с͞нов бꙑстъ б͞жю прѣвъꙁлюбленъ
Ѹтавъшю сѧ вьсѣхъ бесплътьнꙑхъ слъ страньнолюбемь къ намъ б͞гѹ съшьдъшю ѹмьно• тебе ѣв с послѣдьнка• благодѣтѭ ѹкрашь сѧ прѣмѫдре Алексю
Маре в͞лдце неꙁдреенаѣ славо• вьсѣьскꙑмъ творьца пае естьства рождьш• ѹѣꙁвлена мѧ страстьм грѣховьнꙑм сцѣл молѭ тѧ една прѣпѣтаѣ
Сѣдальнъ• Гласъ .д͞.
Ѹдв сѧ въ мрѣ твое жте прѣблажене• ноѧдѹемѹ бо словѹ ѹподоб сѧ слѹжтель прѣблажене• волеѭ страстьм его распнаѧ сѧ мрѹ• Прѣꙁьрѧ ꙁемльнꙑѧ• сласт...вьсѧ• о͞ца м͞трь съ(врьст)ꙑ прѣꙁьрѣвъ• Тѣмьже въспрѧтъ вѣн(ьць)... отъ Х͞а б͞га• егоже мол нꙑнѣ о насъ• творѧщхъ свѣтьлѫѭ т памѧть
Пѣснь .д͞.
Тꙑ на ꙁемлѭ неꙁдреено сънде млосрьде• ꙁемльнꙑѧ на н͞бо прꙁꙑваѧ обраꙁомь нщелюбѣ въꙁдрьжанѣ• мьже прѣпоѣсавъ себе блажене Алексе• послѣдоват ꙁвол твомъ стопамъ млосрьде
Томѹ вьс въꙁлюблен порьвьнѹмъ• ѹстранѧще себе отъ похот вьсѣхъ ꙁемльнꙑхъ• гнѣва ѣрост• мже д͞ша погꙑбаетъ• Тѣмьже пощене въꙁлюбмъ ббратре• да тѣмь на н͞бса къ б͞гѹ въꙁдемъ
Прлежьно ꙁа нꙑ молтвѫ сътвор къ г͞ю• прѣьстьное се постьное теене прѣплѹвъше желанемь страст Хв͞ꙑ въскрьсене вдѣт твом молтвам блажене Алексю• да прмемъ простꙑнѭ отъ вьсѣхъ грѣхъ
Къ б͞гѹ една въ женахъ една непороьнаѣ• стама твома рѫкама• сълежѧщ нꙑнѣ въ страстьхъ• въꙁвед стаѣ не помнаѭщ мохъ грѣхъ прѣстаѣ• нъ млосрьдемь мол с͞на своего да помлѹетъ нꙑ
Пѣснь .е͞.
стотоѭ сѣѧ пае слъньца ͞лве б͞ж Алексе• богатьство тьлѣемо расто дастъ ѹбогꙑмъ• самъ сѧ въдастъ нщелюбю• тѣмьже въ црькъв веселш сѧ нꙑнѣ
Пощенемь ꙁдрѧдьномь страст ѹмрьтв плътьскꙑѧ блажене• нщелюбемь вольномь н͞бсьское теене съпостже• въ немьже прѣдъстоѧ съ бесплътьнꙑм слам блажене ꙁа нꙑ къ б͞гѹ помол сѧ
Дш͞е моѣ (...) не рьвьнѹеш• таковѹ жтю• въ грѣсѣхъ вьсе жте скврьньно погрѫжьш• нъ въспрѧн въпѭщ прпадаѭщ въ пощен сльꙁам остѧщ срьдььнѣ о
Въ страст жте вьсе ꙁнѹрхъ аꙁъ окаѣнꙑ• ѹмлено въпѭ къ тебѣ б͞гом͞т: Ѹмлосрьд сѧ на мѧ сътвор мѧ ͞лвка б͞жѣ• ѣкоже древле сего проꙁъвалъ ес
Пѣснь .ѕ͞.
Едноѧдьнѹ с͞нов б͞жю нщетѣ вольнѣ ꙁволь блажене ьстьно послѣдоват• оставль жте славѫ врѣменьнѫѭ• нꙑнѣ съ нмь ц͞рьствѹеш
Двьнъ ес б͞же въ с͞тꙑхъ с• творѧ прѣдвьнаѣ юдеса• любъвьѭ къ себѣ вьсѧ прꙁꙑваѧ• страстьм наслѣдѹѭще славѫ н͞бсьскѫѭ• еже нꙑ сподоб Алексе б͞гоблажене
Дш͞е моѣ въспрѧн подобѧщ сѧ ͞лвкѹ б͞жю• егоже благодѣть стньна вѣьнаѣ б͞жѣ селенѣ себе сътворьш• Того молтвам Х͞е насъ помлѹ
Пѣснь .ꙁ͞.
Юность красотѫ плътьскꙑѧ сласт въꙁненавдѣвъ• стрьстьм обложь сѧ• (…) воньство въспремъ бесплътьнꙑхъ слъ• съ нмже прѣдъстоѧ• ꙁа насъ с͞те помол сѧ
Страньнолюбе блажене вольно въспрмъ ѣкоже древле Авраамъ• нꙑнѣ на н͞бсе на лонѣ его поваеш• хвалѫ въꙁдаѧ о͞ць нашхъ: Бж͞е благословленъ ес
Ѣко трьпѣн(…) ѣв сѧ• въ домѹ о͞ себѣ под(…) блажене Алексе (…) с неꙁнаемъ• н м͞тре (…)ѣвлѣѧ• о͞ьскаего б͞га па(…)
Пѣснь .͞.
Къто щьтетъ т блажене страданѣ т вольнаѣ• алъѧ наготѹѧ жѧждеѭ подвгꙑ• мже ѹкрашь сѧ• пае слъньца просвьтѣ на н͞бсьхъ прѣдъстош съ а͞нглꙑ• бес прѣстан б͞жьство въспѣваѧ
нꙑнѣ поемъ блажене похвальнѫѭ т памѧть• пѣсньм пѣн достоно тѧ славѧще• вар къ б͞гѹ прѣсвѣтьлѫѭ т молтвоѭ ꙁбавт мѧ отъ грѧдѫщаего гнѣва• Помол прлежьно пророкꙑ апостолꙑ• Мꙑ же прѣ
Кꙑ ѧꙁꙑкъ блажене твое жте страдане можетъ щьст достоно похвалт• Тꙑ бо ѣв сѧ на ꙁемл ѣко бесплътьнъ• жꙁньѭ плът ѹгождене рода б͞жѣ ͞лвка менова• Дѣлъ вьсѣ
Пѣснь .ѳ͞.
Крлома д͞ховьно въперь с ѹмъ• Сонѹ вꙑшьнюемѹ бꙑстъ гражданнъ• съ а͞нглꙑ прѣдъстоѧ неꙁдрееньнѣ• еже ѣко щедръ• молтвам т блажене обьщьнꙑѧ нꙑ сътвор• къ Х͞ѹ помол сѧ да достоно тѧ велаемъ (NB. Това е троичен тропар и неꙁдреенньнѣ е епитет в датив за Троицата, така че еже се съгласува с него)
Любъвьѭ пргвождь вꙑшьнхъ ѹмъ д͞шѫ своѭ прѣблажене• жтское прѣде бѹрене бес пак(ос)т• Нꙑнѣ на лонѣ Авраамовѣ прѣс͞те поваѧ съ а͞нглꙑ въ славѣ бес покоѣ Х͞а велаѭще съпаса нашего
ꙁбав нꙑ молмъ тѧ прѣблажене ьтѫщхъ т прѣс͞тое (ѹсъп)ене мольбам вьсѣхъ бесплътьнꙑхъ слъ• пророкъ• апостолъ• прѣподоб(ьнꙑхъ)• (вьс)ѣхъ ѹбѣд ꙁа нꙑ молт сѧ• да достоно (…) мь
Маре прѣс͞таѣ в͞лдце омраеное м срьдьце съ д͞шеѭ мольбам просвѣт• жꙁн вѣьнѣ съподоб мѧ госпожде• не помнаѭщ мохъ бещсльнꙑхъ съблаꙁнъ• с͞на с г͞а кротъко ѹмол ꙁа мѧ окаѣнаего