Жанр:църковноюридически текст
Автор:неизвестен
Дата на ръкописа:XV-XVI в.
Дата на превода:XIII-XIV в.
Дата на преписа:XV-XVI в.
Правопис:Среднобългарски
Име на ръкописа:Епитимийник в Требника на В. Григорович №32 (1713) от Руската държавна библиотека
Хранилище на ръкописа:Руската държавна библиотека, Москва
Сигнатура на ръкописа:РГБ Григ. 32 (1713), Москва
Страници:79r–90v
doc_iddoc_103
ТРЕБНИК ГРИГОРОВИЧ 32 от Руската държавна библиотека, XVI в.
79а
Моноⷭ҇ га ба и спса нашего іу҇ⷭⷭ хⷭа. Съставлень,
іѡанѡⷨ҇ ꙁлатѡѹстѡмь.
Ꙁаповѣ҇ⷣ, ѡ ва҇ⷭкѡ҇ⷨ грѣсѣ. а.
грѣⷯ҇, е҇ⷭ еже ха҇ⷭ ѿметает се.
в грѣⷯ҇, е҇ⷭ еже прѣдѣ҇ⷭ градь.
г грѣ҇ⷯ .е҇ⷭ. еже дшѹ погѹбыть.
и да се ѿлꙋить комканїа, ві лѣ҇ⷮⷮ.
а поⷭ҇, к. лѣⷮ. и да стоить вънѥ
цркве плающи се гр҇ⷯѣ своихь.
Аще ли по грѣхѹ сътвориль е҇ⷭ,
79б
то да постить се, аі. лѣⷮ҇. а по҇ⷦлон.
по .м. на днь: аще ли смѣси
т се ѿць и снь съ единою же
ною. то кръвомѣство еⷭ҇, да
имаѹть поⷭ҇, ві. лⷮѣ. или дъ
щи или мти, съ единемь
мѹжемь. да имата по҇ⷭ, .
леⷮ҇: а покло҇ⷩ. ҁ .беꙁ комканїа
и беꙁь соли да ꙗсть. и мало во
ди да пїеть: двѣ кръвомѣ
ствѣе сѹⷮ҇. Аще ли ꙁе҇ⷮ съ тъщею,
или свѣкръ съ снахою. да и
мата пⷭо. ꙅі, лѣ҇ⷮ. а поклоⷩ
.п. г. кръвомѣство е҇ⷭ.
аще ли двѣ сестре съ единемь
мѹжемь, или два бра҇ⷮ съ
единѹ женѹ. да имата
поⷭ҇ .ві. лѣ҇ⷮ. а поклонь , по р.
Аще ли бра҇ⷮ съ сестрою своею
да имать, по҇ⷭ. еі, лѣ҇ⷮ. а
поклоⷩ҇ .р. аще ли братѹе
ди, да имать, по҇ⷭ, ꙩ. лѣ҇ⷮ.
а поклнъ, м. аще ли трети
братꙋеди, да имаⷮ҇ по҇ⷭ, в.
лѣⷮ҇. а покло҇ⷩ, ка. Аще ли де
80а
верь съ снахѹ. или съ мащехо
ю, поⷭ҇, ꙁ. л҇ⷮѣ:
Аще ли кои лкъ пїеть былїе
плода раⷣи или кадитꙿ се волѣ
сътворить плодь. волѣ не съ
творить. да мѹ е по҇ⷭ .а. лѣⷮ:
Аще кои приестникь ре҇ⷱть
то скврънно, и ꙁасмѣютꙿ се лю҇ⷣе.
поклонь мѹ веерь и ꙁаѹⷮ҇ра, р.
въ единь днь: Аще кто въ сѹ҇ⷠ
или въ неⷣ҇лю, или въ стыи дни се.
не ѡблеетꙿ се въ оищеннѹ
риꙁѹ по своемѹ ꙋмѹ. по҇ⷭ емꙋ, и :
дни а поклонь, ві: Съ стыи и
великыи по҇ⷭ и младоженцемь
побⷣаеть ѿ блѹда ѹдръжати се.
аще ли не можета ѹдръжати се.
то либо, въ пръвѹю неⷣ҇лю и въ
послⷣ҇ѣнюю. исто ѹдръжати
се. тако и на ро҇ⷾство х҇ⷭво. и на пе
тровь днь. аще въ въликы по҇ⷭ
въвалитꙿ се въ ꙗстїе или кость.
или месо или сирь. и невѣденїемь
въкѹсеть. да ѿ срѣдопостїа.
80б
до въскрсенїа сꙋхо да ꙗсть. аще
сѹⷮ҇ свободныи. аще ли сѹть
работници. да въ понеⷣлникь.
и въ срⷣ҇ѣ, и въ пе҇ⷦ. да не ꙗде҇ⷮ со
ива. ни вина нъ тъкмо водꙋ
и хлѣбь и поклонь веерь и ꙁаѹⷮ҇
ра: Аще ли жена родивши дѣ
те, и въне҇ⷮ ѹмирати, да ѡ
мивꙿше комкають ѧ ѹже бо
еⷭ҇ къ съмръти. тако҇ⷣже и дѣ
те аще вънеть ѹмирати.
то ѡмивь кръстї е. не жⷣи ни
единого дне. Аще коⷮ҇ ѡбрѣ
щет се не постригь главѹ въ
ꙁаконѣ. да се не комꙿкѹеть
ꙁа годинѹ. ни просфѹри его
блⷭ҇веныи. и поклонь, с.
да скоро ѿсее҇ⷮ, ꙗко непраꙁ҇ⷣнивь
е҇ⷭ. Аще кто постити се не мо
жеть болѣꙁни раⷣи, да поеть
на днь. ꙁ. ѱалѡ҇ⷨ. Аще ли не ѹ
мѣеть пѣти, а тои да да҇ⷭ
иномѹ цѣнѹ да поеть ꙁа
него. Аще кто хр҇ⷭтїанинь,
поидеть на пѹть по҇ⷭ се. да въ
81а
ꙁмѣть съ собою агиаꙁмо. да
на великь днь. или на рож҇ⷣьство
хⷭ҇во, или на петровь, днь. да ра
створи҇ⷮ въ съсѹдѣ въ водѣ
истѣ да пїеть. да ꙗсть.
ѹ попа своего, попадїи не до҇ⷭ
ить комкати сѧ. Аще попь
хощеⷮ҇ кр҇ⷭтити дѣте свое. да
привеже рѹникь по иконе. и
въложить дѣте въ нь. егⷣа
повелить понести. иномѹ да
рееть да понесеть ꙁа нь. та
гоⷣ҇же и комканїю повѣлѣ
ваеть. Не по҇ⷣбаеть на стои
трапеꙁе ниесо же полагати
раꙁвѣ еуⷢ҇лїе, а ино нищо ни
книги ни свити. Аще ино по
ложитꙿсе, да поклонит се, т.
а потѡⷨ҇ да блѹдеⷮ҇ се. Аще що
нагорить црковно. или кр҇ⷭть
или стѣна. или плⷮ҇ано. или
книга. да поклонит се, рп.
а потѡⷨ҇ да блѹдетꙿсе. Беꙁь но
жа и беꙁ сапогь не по҇ⷣбаеть
литꙋргисати. ни млитви творити.
81б
Дїакꙋ непостриженꙋ връхꙋ непо҇ⷣ
баеть ести апⷭ҇ла ни парѣмїе.
Попѹ аще порастеть врⷯъ. не поⷣба
еть литꙋргисати. Аще поⷫ҇ опа
сетꙿ се орꙋжїемь. елико аⷭ҇ хо
дить орꙋжень. толико дни
да постиⷮ҇. Аще по҇ⷫ облѣнит се, и
не поеть веерꙿню ни ѹтро҇ⷭ. или
бо аⷭви по въсе дни. и литѹргїе
въ стѹю неⷣ҇лю и въ стые дни
ѡ горе попѹ томѹ. да се быи
не родиль, мѹка жеⷣ҇ть его.
Аще попь идетъ прѣжⷣ҇е лїтꙋрꙿ
гїе на тръгь въ неⷣ҇лю. да се по
сти до тогоⷣ҇же дне. а поклонь
.с. Аще ли литѹргисавше. ели
ко стѹповь стѹпиль.то
лико дныи да постит се. а поклонь
Ѯ. ѡнь бо е҇ⷭ стоꙗль ѹ прѣсто
ла страшнаго нбснаго цра. А
люⷣ҇е седеть прѣ҇ⷣ попѡⷨ҇, бледи и
мртви. ꙁа то поⷫ҇ не ходи҇ⷮ на тръ
гь. Беꙁꙿ антимиса не доⷭ҇ить ли
тꙋргисати. аще литꙋрги
сать, поⷭ҇, р. дни а покло,҇ⷩ с. :
82а
Жена аще родить на пасхѹ. не
до҇ⷭить еи прощена быти до, .
днь. въ ѡсми днь да пїеть
сщеннѹю водѹ. и до .м. дни.
да всѣ грѣхы мое. и вса дѣла
моа ꙁлаа. ꙗже помыслихь.
и ꙗже гла҇ⷯ, и сътвори҇ⷯ.
или волею или неволею иⷯ же по
менѹ и иⷯ же не поменѹ. еже
испръва сътвориⷯ. понеже ѿ
стго крщенїа. даже и до сего
дне. въсѣ исповѣдаю въсѣмо
гѹщомѹ бѹ, и тебѣ ое, и
мѣю волю каати се, аще ми бъ
поможеть, а ты ое прости ме:
Глеть емѹ попь поклони се.
таⷾ҇ попь гле҇ⷮ ѱлѡ҇ⷨ. ѕ. Ги не
ꙗростїю твоею ѡблии мене
таже мтⷧвѹ, а.
Ги бе ншь, иже наѳанѡⷨ҇ прро
кѡⷨ҇ двда исповѣдавша своꙗ
прѣгрѣшенї҇а. и петрово ѿ
метанїе плакавшаго се горꙿко.
и блѹдници омивши прѣ
истѣи ноꙁѣ твои. и митара
82б
и блѹⷣ҇наго сна. рекыи исповѣ
даите се дрѹгь дрѹ҇ⷢ. и аще и
сповѣдаемь грѣхы свое. вѣ
рень и правеⷣ҇нь гь. и ѡставить
грѣхы наше. и ѡистит ни
ѿ въсакое сквръни. тъ и спсь
ншь їс хс простить въса ели
ко прѣⷣ҇ ныи҇ⷨ исповѣдаль еси
мое хѹдости. и еще и въ бѹ
дѹщимь вѣцѣ и въ ннꙗшнѣ
мь. и не ѡсѹжⷣ҇енѹ ти на сѹ
дищи его прѣⷣ҇стати. ꙗко
блс҇ⷭвень еси въ вѣкыи аминь⁘
таⷾ҇ ѱалѡ҇ⷨ. д. вънег҇ⷣа вꙁв҇ⷯа:
Велиаю те ги. ꙗко приꙁрѣ
ль еси на мое смѣренїе. и не си
мене ꙁатвориль въ рѹка҇ⷯ вра
жїахь. нъ спсⷧь еси ѿ бедь
дшѹ мою. и ннꙗ покри ме
рѹкою твоею. и да прїидеть
на ме млⷭ҇ть твоа ги. ꙗко смѣ
те се дша моа ꙁане болѣꙁнь
на еⷭ҇. вънегда иꙁити еи ѿ те
лѣсе. да не ко҇ⷣга срещеть ѧ
съвѣть противнаго, и ѹпа
83а
костить еи невеждъствїа раⷣи и съ
жити сѣⷨ҇. бывшимь грѣхѡ҇ⷨ.
нъ мл҇ⷭтивь бѹди мнѣ ги и да
не ꙋꙁрить дша моа. ѡмра
енаго
Аще ли жена пїеть былїе да
не имать децѹ. то себѣ ѡ
скврънꙗеть. а дшѹ си погꙋ
блꙗеть. и въ страшни сѹ҇ⷣ х҇ⷭвь
въходить. и дѣти ѡныи
ꙁмїе творетꙿ се. и нанѹⷮ҇ беꙁꙿ
милостивно ꙗсти ю. Аще
коа жена исплавить дѣте
или ѹдавить срама ради лю
дьска. да имать поⷭ҇, і. лѣⷮ҇: а
поклоⷩ҇, р. Аще ѡбрещетꙿсѧ
дѣте ѹ родителю мртво.
или ѿ гѹбера или ѿ рѹкѹ
или ѿ сьсцѹ ѹдавено, да
имаⷮ҇ родителѣ его по҇ⷭ, г. лѣ҇ⷮ:
а поклонь, кд. Аще дѣте
непострижено ѹмреть, то въ
единѡⷨ҇ лѣ҇ⷮ, г. по҇ⷭ. Тать и
блѹⷣ҇никь и прѣлюбодѣи
83б
имаⷮ҇ по҇ⷭ, е. лѣ҇ⷮ. а покло҇ⷩ, н.
Аще кои поⷫ҇ пролѣеть приеще
нїе, имаⷮ҇ по҇ⷭ. о. дни, и покло҇ⷩ,
.о. Аще ли по҇ⷫ съблѹди҇ⷮ нев҇ⷣе
та хощеⷮ҇ лїтѹргисати. да по
клони, р. аще ли прои лкь
да поклони҇ⷮ, н. Аще кто ѡ
поганит се своею волею. да и
маⷮ҇ по҇ⷭ. е. лѣⷮ҇. а покⷩлъ, р.
Аще ли неволею, то, г, лѣ҇ⷮ а по
клоⷩ҇, м. Аще ли кто с кымь
гнѣвь гонить и не прости
вꙿ се та единь ѹмрѣть. а иже
ѡстанеть дрѹгы да пости
тꙿсе ꙁа того, г, лѣⷮ҇. а покло҇ⷩ
кд. Аще кто ꙗсть и комꙿкае
т се да постит се, в. лѣⷮ҇ а по
клонь, м. Аще кто комꙿкае
тꙿ се и блѹеть на ꙁемлю. да
постить, г.,лѣ҇ⷮ. Аще кто ре҇ⷱ
ть много имамь, да да ( sic!) се не
покаю, да бъ имать влаⷭ҇ съ
мною. нѣсть доⷭ҇ень нарещи
се хр҇ⷭтїанинь. Аще кто кае
тꙿ се и пакы ра҇ⷭкает се, то не
84а
прїеть его бъ. иде҇ⷾ хоще҇ⷮ бъ съ
брати ны, въ се доль плаевнїи
ид҇ⷾе ои ѿ връстѣ ста не ви
деⷮ҇. идеже еꙁыкь бръꙁореивь
слова иста. не можеть
иꙁр҇ⷣѣщи, идеже ꙁѹбы ѿ
агг҇ⷭлка страха съкрѹша
ютꙿ се. Аще попь има҇ⷮ и вто
рѹ женѹ, да иꙁмѣщетꙿ се
ѿ поповꙿства, и поⷭ҇. г, лѣ҇ⷮ а
поклонь, л. Аще ли поⷫ҇ ꙗсть
комканїе, та блюеть. да не
лїтѹргисать, ꙁа .к. дни. Аще
ли се емѹ сьгнѹсить то да
не литѹргисаⷮ, ꙁа . Дни.
и въ поⷭ҇ главѹ не стрищи, ра
ꙁвѣ сѹ҇ⷠ и не҇ⷣле. Аще еп҇ⷭкпь
или пꙿпь. или исповѣдникь
или дїакь съ играꙿми играе
и побывае се магѹ ли твореть.
да постет поⷭ҇, ꙁ. лѣ҇ⷮ. а поклонь
по. н. на днь. Аще кто по
дражнꙗеть хромца или не
ма или глѹха. или вр҇ⷣѣ и
мѹще каковь либо, покло҇ⷩ емꙋ.р.
84б
Аще кто постить въ сѹⷠ҇ или вꙿ не҇ⷣлю
раꙁвѣ вѣликѹю сѹⷠ҇. поклонь
р. Аще ли поⷫ҇ литꙋргисавь неѡ
сщеннѣи цркви. да има҇ⷮ по҇ⷭ .а.
лѣⷮ҇, а поклонь, о. ꙗко не по҇ⷣба
еть раба приестити и припѹ
стити въ монастирь беꙁꙿ во
ле господина своего. о непра
ꙁⷣ҇нѣ и невѣрнеи не до҇ⷭить
кⷭ҇ртити егⷣа хощеть. Аще ли
калꙋгерь или поⷫ҇ кръм҇ⷱѹеть, да
не литꙋргисаⷮ҇, г. м҇ⷭце а поклонь
.ҁ . а потѡ҇ⷨ да не кръ҇ⷱмѹеть.
Дїакь прѣⷣ҇же, л., лѣ҇ⷮ да не стане҇ⷮ
попѡⷨ҇. аще ли е ѕѣло дое҇ⷭнь
лкь, бь бо въ, л. лѣⷮ҇ кр҇ⷭти се.
Просфꙋра аще иꙁидеⷮ҇ ѿ, и. днеи
не до҇ⷭить иⷯ пѣти. Веернѹ не
певшеи канѡ҇ⷩ. не до҇ⷭить ꙁаѹⷮ҇ра
литѹргисати. нъ аⷭ҇ рещи.
Аще слѹитꙿ сѧ не пѣвше а҇ⷭ ꙗ
сти, то посⷣ҇лѣ. а не ѡстави
ть иⷯ҇. Въ вѣликы по҇ⷭ дѣти
не крщати. тъ ѿ срѣдопо
стїа въ сѹⷠ҇ и вꙿ не҇ⷣлю. и не до҇ⷭить
85а
прѣⷣ҇же литꙋргїе, нъ по лїтꙋргїи.
Дѣте ега҇ⷣ родитꙿ се да не бѹдеⷮ҇ бо
лно, то не крщаи его млад҇ⷣ до, .
дни аще мѹⷾ҇ско, аще лї е женꙿ
ско до, ві. дни. нъ прѣ҇ⷣже да
прїидеть мти съ отроетемь
на млитвѹ. дондеже скона
ет се въⷭ҇ ꙁаконь. имѣи же кори
то въ ꙁ. вѣдръ. и комкае,
тꙿ се, и ег҇ⷣа се врати да покае
тꙿ се, тоиⷣже по҇ⷭ⁘
Аще ли кѹмь с кѹмицею: то
стое комканїе ѡскврънꙗють.
да имаⷮ҇ по҇ⷭ, ѳ . лѣ҇ⷮ. а поклонь, т.
и пити и ꙗсти да имь сѹдить
ѿць. Аще попь блⷣ҇ѹ сътво
рить. да имаⷮ҇ по҇ⷭ. ѳ. лѣ҇ⷮ. а по
клонь, н. аще имать попадїю:
аще ли не има҇ⷮ попадїю. нъ си вдовць. да
имаⷮ҇ по҇ⷭ, е. лѣⷮ҇. а поклонь, ла⁘
Аще ли попадїа блѹ҇ⷣ сътвори҇ⷮ.
да имаⷮ҇ по҇ⷭ і. а поклонь. ҁ.
аще ли попадїа вдовица бѹ
85б
деⷮ҇ , по҇ⷭ. ꙅ . лⷮѣ а покло҇ⷩ, н. а
ще ли дїаица. да има҇ⷮ по҇ⷭ .ѳ.
а поклонь, м. Аще жена ѿ
мѹжа съблѹдить. да има҇ⷮ
пⷭо, ві. лѣⷮ҇ а поклонь, п. та
кож҇ⷣе и мѹжь ѿ свою женѹ.
и да има҇ⷮ по҇ⷭ. ѳ. лѣ҇ⷮ. а покло
нь. м. Аще ли съ вдовицею
или съ рабою. или съ свободо
ю. въ едино лѣто, г. по҇ⷭвѣ
а поклонь, лд. Аще ли кто
съ рабою дѣте сътворить.
то да мѹ даⷭ҇ е҇ⷭ, а рабѹ
да простить. Аще юнота двцꙋ
гѹбосать. и не поиметь ю.
да имаⷮ҇ поⷭ, е. лѣ҇ⷮ. а поклонь
н. Мѹжь аще идеть на мѹ҇ⷾ
скѹ женѹ, и сътвориⷮ҇ⷮ пло҇ⷣ
съ нею. фѹникь се нарие҇.ⷮ ѡ
горе дши его. ꙗко ножь ѡ
боюдѹ ѡстръ тако ѡсѹж҇ⷣае
ть ихь гь. да имаⷮ҇ по҇ⷭ, ѳ. лѣ҇ⷮ
а поклоⷩ҇. р. и да се не комкѹеть
ѿ пахⷭ҇ы до пах҇ⷭы. а ѡ пити и
ѡ ꙗсти, еже мѹ ѿць повѣлить.
86а.
Аще кто самь себѣ блѹⷣ сътвори҇ⷮ
да имаⷮ҇, по, е. лⷮѣ, а поклонь, н:
Аще мѹ҇ⷾ съ мѹжемь блѹⷣ҇ съ
творить. да имаⷮ по, г. л҇ⷮѣ.
а поклонь по кв. на днь.
Аще кто съ скотѡ҇ⷨ ꙗститѡⷨ҇
блѹ҇ⷣ сътвори҇ⷮ. да има҇ⷮ по҇ⷭ, ві.
лѣⷮ҇. а поклонь по рꙁ. понеже
ꙗсть въсакь лкь. Аще ли съ
скотѡ҇ⷨ що се не ꙗсть, по ѳ. , л҇ⷮѣ
а поклонь, р. понеⷾ҇ ѡскврънꙗ
еть стое крщенїе. Аще ли с кꙋ
кѡⷨ҇ или с макѡ҇ⷨ, или съ пти
цѡ҇ⷨ. да има҇ⷮ по҇ⷭ, ꙁ. лѣ҇ⷮ. а по
клонь, рк. и да се не комка҇ⷮ ꙁа годинꙋ⁘
Аще кто клънетꙿ се ѿ свое воле
по неправдѣ. да ѿлѹитꙿ се
не҇ⷣлю единѹ. Аще попь или
еп҇ⷭкпь не литѹргиса҇ⷧ. тои да
не дава анафорѹ, нъ тъи да да
ва еже лїтѹргисꙋеть. и да ло
мить ю. не подобаеть дїакꙋ
въ кадилницѹ, въложити
тъмїань. нъ попь да бл҇ⷭвить.
Аще епⷭ҇кпь, или попь или дїа
86б
кь. въ господъскы и праꙁ҇ⷣныкь
меса или вина не пїеть. скаре
дѹе се. раⷣи бжїе слѹⷾ҇бы, да
иꙁвръжетꙿ се саѳана ꙗко нѣ҇ⷭ
ꙁраⷣвь. Съвѣстїю повинень
съблаꙁна емѹ мнъга быва
еть. Аще попь или еп҇ⷭкпь
или дїакь, или ътъць въ
вѣликы поⷭ҇ не постит се. да
иꙁвръжет се раꙁвѣ недѹга
плътъскаго. гнⷭь домѹ
аще ѹмрѣⷮ҇, и не бѹдеть на
слѣдїа его. да се да҇ⷭ црквамь
да его поменѹють. ѡцѹ
поⷣ҇баеть равно е҇ⷭ дати дете
мь своиⷨ҇. Аще пъсъ по҇ⷣкопаеть
къщѹ да ѹбыетꙿ се. аще ли
и врати не ѹбываи. Лѣпо
еⷭ ѡцѣмь едолюбывѡ҇ⷨ бы
ти. мⷭ҇лрдїемь многы҇ⷨ. крото
стїю и ѹенїемь, не ѿгонеще
едь своиⷯ҇. и ꙁадѣати имь.
нї пакы ѡслабѣты имь. Ли
бо се ъсна срама ꙗти. или бгатьства или даровь ради. та
87а
ко ꙋставише сты ѡци, нъ
въса съмотренїемь. раꙁѹмѣ
вати лкы мощнїи ѿ тебѣ
самого. писано бо, е҇ⷭ. аще въ
корабь въложиши веще мѣ
ри его. не погрѣꙁнеть ли. и
погыбнѹⷮ҇ въси сѹщии въ немь.
Тако и ми братїе, еда своа те
шꙿкыми брѣменꙿми, и ꙁапо
вѣди испръва ѹдръимь те
шꙿкыми постїи. то да ѿпа
днѹть пае. и въ неаанїи
прїидѹть. и погыбнѹть
въ нераꙁѹмѣни. Брать твои
въ нераꙁѹмѣни твоемь. его
раⷣи хс ѹмрѣть. нъ пае и
спръва ꙗко млѣкѡⷨ҇ питаи
ꙗко млⷣ҇нца нераꙁѹмна. рекꙿ
ше бжїемь ѹенїемь въ стѹю
вѣрѹ бжїю. Лепо е едѡ҇ⷨ
тръпѣливѡⷨ҇ быти послѹ
шливѡⷨ ꙗкоже писанно. Аще
кто хощеⷮ҇ исповѣдати грѣ
хы свое. Съ слъꙁами исповѣ
сть. ꙗко слъꙁы смѣрѣнꙿны сѹ҇ⷮ.
87б
и покающꙋ се покаютꙿ се. доⷭ҇ить
попѹ млитвѹ творити. и
лїтѹргїю. и поⷣ҇баеть съ слъ
ꙁами пѣти. слъꙁами бо сѧ
грѣхы ѡмивають. ꙗже до҇ⷭ
ить прѣⷣ҇же слъꙁами омити.
таже млитвѹ и литѹргїю
поюще г҇ⷭви. иꙁбаветꙿ бо .і.
лїтѹгїе ꙁа .д. м҇ⷭце. а к.
лїтѹгїе ꙁа, и. мⷭце. а л. лї
тѹгїе ꙁа годинѹ. могѹть
бо млитꙿвници иꙁбавити
аще хощеть, добрѣ прилѣ
жно кланꙗти се. Събираи
те люⷣ҇ попове въ црковь. еже
еⷭ҇ въселенскаа. тлъцете и ѿ
връꙁѹтꙿсе вамь, ищете и
ѡбрѣщете, да не ре҇ⷱте на
въскресенїе. жиꙁни вѣнїе ни
видѣхѡⷨ҇ ни юхѡ҇ⷨ, книгъ
сихь и ꙁаповѣди сїе. и ѿпрїи
мете таина срⷣ҇ца вашего. Съ
ꙁⷣ҇ав ни лка не раꙁѹмѣетꙿ ли
или въсаж҇ⷣенъ ѹхо не слыши
тꙿ ли. основави ꙁемлю на водаⷯ҇
88а
съвѣди ꙗже сꙋть ꙁаповѣди
съꙁⷣави. ꙁ. нбсь. и ѿтѹдѣ при
ходїити ꙁемли и ѿвѣть и
мате дати ꙁа грѣхы тые. въ въ
се праꙁⷣ҇никы, гледаите попове.
кто не ходить въ црковь. да
аще бѹдеть болѣꙁнїи ради
ѡставиль црквѹ, то иди въ
дѡⷨ҇ его. та даи ꙁа ꙁадѹшїе его.
Аще лї е ѿ неимѹщихь, а тои и
м же можеⷮ҇. да мли ба ꙁа грѣ
хы свое, и комꙿкаи его. Аще ли
бѹдеⷮ҇ ѡставиль црквѹ по на
пастнѣи работѣ. то пръвое
покажи его ꙗко ѿць едо.
и второе, да аще не послѹша
еть, то пакы ѡблии его.
облии словѡ҇ⷨ бжїемь . и
прѣ҇ⷣ мѹдрими лкыи. и потѡ҇ⷨ
аще го видишь непоменеща се,
то ѿметнї емѹ просфѹри.
и кѹтїю. и самого ѿ цркве.
ни бракь емѹ ни родителꙗ
его блⷭ҇ви. нъ и пае посрами
его прѣ҇ⷣ мноꙁѣми. еда како
88б
поменетꙿсе. то не моꙁи его ни на
съмрти погрѣсти. и потѡ҇ⷨ вѣ
дѡмо да ти еⷭ҇. ꙗко теⷨ҇ мноꙁи
помѣнѹтꙿ се. нерадїивыи лвци
ѡ цркви, то ни дѣти емѹ
крⷭ҇ти ни кѹтїю емѹ пои. ѡ
ти еретигь е҇ⷭ. нъ проклънете
и по въсе црквїи. и повѣ҇ⷣжь вла
стїи, да се бїеть, и ѡстрижеть
и посморить. и дѡмь его да се
даⷭ҇ въ цринѹ. Аще кто ѿ лю҇ⷣнь
имать ѡца дховнаго мѹⷾ или
жена сътвори его. да испо
вѣсть се. ѿ ві. бо лⷮ҇ѣ ететь
емѹ бъ грѣхы. волꙗ юно
та волꙗ двца да покаетꙿсѧ.
да дїаволь не раѹⷣетꙿсе. спѣшить
бо се дїаволь доколе е мл҇ⷣа лкь.
да его поиметь. ꙗкоже бо
вражⷣ҇ебникь е҇ⷭ. идеть прѣе
ти етеръ граⷣ.҇ да аще ѡбрѣ
щеть гражданина неспѣща.
нъ бдѣща. то въꙁврати
тꙿсе. ниесо же не сътворить
ꙁлаа. тако и проклеты дїавѡⷧ҇,
89а
виⷣтъ лка. аще ходить въ црко
вь, на поѹенїе и накаꙁанїе
въꙁемь ѿ дховнаго ѡца. то
бѣжить ѿ него помислѡⷨ.
то повѣси дховномѹ оцѹ
ѹ правѣ емѹ сътвори. тѣмꙿ
же ви порѹаю да имате ѡце
дховнїе. и да бѹдете въ цркви.
и вълѣи водѹ и сътвори мли
твѹ водѣ. и вълѣи масло
и потѡⷨ мажи маслѡⷨ. ѿ пе
тѹ до глави. и потѡⷨ вѣꙁꙿ
ми ѡтрое поⷣ грѹды и кѹпи его.
гле въ име ѡца и сна и стго
дха крщает се рабь бжїи меⷬ (sic!)⁘
не поⷣбаеть съмотрити госта.
нъ пае ѹ гымь болше еⷭ тво
риⷮ. и бѹдеⷮ млитва ваша въ
блвенїе. егⷣа сѣдѣть попо
вѣ на трапеꙁѣ. поⷣбаеть емь
сѣсти сѣ страхѡⷨ бжїемь. ꙗсти
и пити въ мѣрѹ. попь бо еⷭ
слѹга бжїи, поⷣбаеть попѹ
блѹсти люⷣїи, глютꙿ бо книгы
аще ѡпїет се поⷫ то како имаⷮ
89б
сꙋдити правинꙋ, и мтⷧ҇ва его
въ клетвѹ бѹдеть. не реко
ше бо книгы вина не пити.
пити, нъ по малѹ. Пиꙗнии
въ поⷫ҇, ли҇ⷯ да е попꙿства свое
го. Такоⷣ҇же лю҇ⷣмь порѹа
ти вѣрѹющимь въ име хво
попѹ не побаеть приестити
въсакѹ пїаницѹ. дондⷤ҇е не
покает се. не побаеть на пѹ
ти поставити крⷭ҇ть. и ли
тꙋргисати ѹ него, поне
же свинїе трѹть се ѡ него. и мѣ
сто то и ѡскврънꙗють.
Елико ѡбрѣщете кр҇ⷭть на
пѹстѣ принесете иⷯ въ цркви
въселѣнскые. Аще попь ли
тꙋргисаⷮ҇ при кр҇ⷭта на распѹти
лихь да е попꙿства. тѣⷨ҇ бо
прострашаетꙿ се въса хора ꙁа
не прѣстѹпаю повѣлѣнїа х҇ⷭва.
Не побⷣ҇аетъ попѹ сщенїе носи
ти въ кошарѹ, или въ ино мѣ
сто та комкѹвати люⷣї. нъ
люⷣ҇мь ходити въ црковь, ꙗже
90а
еⷭ҇ ѡсщеннаа и да се тꙋ комꙿ
кѹють. Аще кто лѣжїи
на съмрти, то до҇ⷭить по
пѹ въꙁети приещенїе съ стра
хѡⷨ҇ и трепетѡ҇ⷨ голѣмѣ
мь. носе сщеннїе. и идеть
и комꙿкаеть лвка на съ
мртїи. и дїакѡнь носе
свѣщѹ и кадилницѹ.
и идеть напрѣⷣ. а попь носе
сщеннїе вслѣⷣ. и пакы въ
ꙁвратитꙿ се и прибегати нае
нь тъ, въ црковь и ести
їерее свое. и ъсти дрѹ҇ⷢ
дрѹга. и ьсти сщеннїе
свое въсѣмь срⷣцемь свои҇ⷨ
и въсею дшею. и пакы мл҇ⷭрдь
еⷭ҇ бъ. и ѡбратить лицѣ
свое. и пакы даⷭ҇ иꙁобилїе
житѹ и винѹ, и ꙁрⷣавїе
домѹ. да егда ѹмрѣть.
дша его идеⷮ҇ въ рѹцѣ бжїи.
и не имаⷮ҇ приестїа къ нѥи
дїаволь. пакы порѹаите
поповѣ люⷣмь. да егⷣа въ
90б
стають ѿ постель свои҇ⷯ. да идꙋ
ть прѣжⷣе кр҇ⷭтѹ и поклоне
тꙿ се. и реⷱ҇ть ги їу хе помлѹ
и ме грѣшнаго. и сътворите
и крⷭть на лици своемь дѣсно
ю рѹкою. ѿ темене до грѹ
ды. и ѿ деснаго рамена на лѣ
вое. Аще кто мръцинѹ ѡ
дереть ꙗдомии скоть. да се
ѿлѹить ѿ комканїа. а.
лѣⷮ҇. или кто ꙗсть млѣко,
егⷣа ражⷣает се скоⷮ. поⷭ емѹ
м. дни. а поклонь кд. на днь.
Аще комѹ тееть кръвь, въ
вѣликѹ сѫⷠ҇ или въ е҇ⷦ да се
комка на паⷭ҇хꙋ. и потѡ҇ⷨ да
се по҇ⷭ .л. дни. а поклонь, ві:
Прокле҇ⷮ тъи грътань. иже
ꙗстъ месо въ срѣⷣ или в пе.҇ⷦ
нъ тъкмо ѿ пасхы до анти
паⷭ҇хы. и ѿ рожьⷣства х҇ⷭва до
бгоꙗвленїа. и нароити
дни стые. аще ли кто ѡ
гнь и мѹкѹ наслѣди҇ⷮ по
давае и комѹ ꙁлатицѹ и въ