Старобългарски речник
пощьбьтат 
пощьбьтат -пощьбьщѫ -пощьбьщеш св За птица — издам звук, изчуруликам ѣко ластовца тако пощебьщѫ СП Песен 7, Ис 38.14 Изч СП Гр φωνέω пощебьтат Нвб Ø