Старобългарски речник
дател҄ь 
дател҄ь -ꙗ м Дарител славмъ тѧ. дателѣ вꙿсемѹ добрѹ прношенью СЕ 14b 7 беꙁъ осѫжденѣ нꙑ. отъ нхъ прмат съподоб. славѧще тебѣ дателѣ. вꙿсѣмъ благꙑмъ. дарованемъ СЕ 16b 22 ѡ болѣꙁн небесънѹѹмѹ хлѣбѹ дателю С 313.16 вьс же въсковъше сьрѣтошꙙ го рѫцѣ вьꙁдвгꙿша на небо.  дателꙗ благꙑхъ славꙙште С 551.10 СЕ С Гр πάροχος χορηγός Нвб Срв [по]дател, [из]дател, [съз]дател