Старобългарски речник
дарьствоват 
дарьствоват -дарьствѹѭ -дарьствѹш несв Дарявам, подарявам осѫжденꙑмъ. свободѫ даръствѹетъ К 13а 30–31 беꙁаконнкъ праведьнка. ꙇ творьца ꙁакономъ. обѣштаваетъ сѧ даръствоват К 14b 17  даръствѹ мъ вдѣн С 3.28 благодѣть сповѣдаѭ богѹ момѹ. даръствовавъшѹѹмѹ м раꙁльнꙑмъ мѫкамъ тръпѣню вѣньць С 254.10–11 К С Гр χαρίζω χαρίζομαι дъръствоват Нвб дарствувам МлБТР ЕтМл