Старобългарски речник
даръ 
даръ -а м 1. Подарък, дар  въшедъше въ храмінѫ. дѣшѧ (!) отроѩ съ маріеѭ. мтрѭ его ...  отвръꙁьше съкровіща своѣ. прінѣсѩ емѹ даръ. ꙁлато  лванъ  ꙁмѵрнѫ А Мт 2.11 СК цѣсарꙇ тарьсьсіцꙇї отьцꙇ дарꙑ прнесѫтъ. цѣрꙇ аравьтстїꙇ саво дарꙑ прінесѫтъ СП 71.10 аще л ѹбо покорш м сꙙ. бѫдеш ьстенъ въ полатѣ мо.  многѹ мѣню  даромъ достонъ бѫдеш отъ мене С 65.15 лежаахѫ бо дарове мноꙁ отъ цѣсара С 210.1 Дар, принесен на Бога, на църквата. остав тѹ даръ тво прѣдъ олътаремъ. ꙇ шедъ прѣжде съмр сѧ. съ братромъ свомъ.  тогда прщедъ прнес даръ тво М Мт 5.24 З. Срв. К9а 18 въꙁьрѣвъ же вдѣ въмѣтаѭштѧѩ въ гаꙁофлакѭ дарꙑ своѩ б(о)гатꙑѩ М Лк 21.1 З А СК вьс бо отъ ꙁбꙑтъка своего. въвръгѫ въ дарꙑ бжнѩ. а с отъ лшенѣ своего. вьсе мѣне еже мѣ въвръже М Лк 21.4 З А СК бѹ да прностъ дарꙑ ... о грѣсѣхъ Е 10а 6  въсхощетъ цръ добротѣ твоеꙇ ...  поклоніші сѩ емѹ. ї дъщі тѵрова съ дарꙑ. лцю твоемѹ помолѩтъ сѩ богатꙇ людье СП 44.13 прїм даръ мо недостонааго раба твого С 110.5 вьсꙙ странꙑ дьньсь праꙁдьнѹѭтъ.  сего слово акꙑ даръ владꙑцѣ прносꙙтъ С 509.10 тъ бо даръ ꙗкоже въ стнѫ благъ. богов прностъ сꙙ отъ свободънꙑѧ дшꙙ С 545.8 2. Награда, отличие вьсѣмъ же дарꙑ даꙗхѫ. дного же тъьѭ оставшꙙ бе ьст. недостона рекше. сѫшта небесъскꙑхъ ьст С 93.5 днъ даръ желѣѭ вѣньць праведьнꙑ. днѫ славѫ хоштѫ вдѣт.  цѣсареств небесьно С 88.2 вдш л ꙗко же ꙁъло страдат. матъ мъꙁдѫ  даръ цѣсарьствꙗ небесьнааго С 406.15 агг҄ельскъ нѣкакъ ꙗв сꙙ гласъ глагол҄ꙙ ... іѡанъ. епскѹпъ бо ѹже поставьнъ нꙑнꙗ попъ не можетъ бꙑтъ ... отьцъ же сава ... прде въ хꙑꙁнѫ прѣподобьнааго іѡана ...  глаголааше. отье іѡане. тꙑ ѹбо же на тебѣ даръ съкрꙑ отъ мене. господь же мо обав С 287.29 3. Благо, благодат [обикн. дар от божество] аще б вѣдѣла даръ бжі. ꙇ кто естъ глѧ т даждь м пт. тꙑ б просла ѹ него  далъ т б водѫ жвѫ М Йо 4.10 З А прд ... ꙇ ст водѫ сѭ ... сътвор ѭ нестьлѣнью стоьнкъ. св҇ⷳѧнью даръ. грѣховъ раꙁдрѣшене СЕ 5а 4 н отъпѹщь н едного же прведенааго къ тебѣ. беꙁ дара цѣлебънааго СЕ 28а 8 потом же стааго кръштеньꙗ даромъ ѹкротѣвъ. оста ѹ н҄его тъгда ноьско жт вьꙁлюбвъ С 560.22 дѣвествънꙑ даръ стота свꙙтꙑн҄ьнаꙗ С 372.4  рабꙑ свободꙑ.  на всѣхъ обьштъ даръ ꙁлꙗ С 493.10 ѹвѣдѣно же то всѣм окрѫгꙿн҄м ... ꙗко такъ даръ данъ бꙑстъ странамъ хъ. вѣрн на мноꙁ прходѣахѫ кꙿ н҄емѹ ... благословештень отъ свꙙтост го желаѭште полѹт С 568.24 4. В литургията – хлябът и виното на причастието ѡ дарѣ прѣждесв҇ⷳѧнѣмь. естънааго тѣла.  кръве га нашего сха ѣко прѧстт сѧ ма бескврънꙑ СЕ 9b 10  п(ро)смъ. ꙇ тебѣ сѧ молмъ. посъл дхъ тво стꙑ на нꙑ. (і) на прѣдьлежѧштѧѩ дарꙑ сѩ СС IIIа 7 5. Вродена способност или склонност, дарба, талант ьстьнъ ав сꙙ  ѹгодьнъ бѹ. ꙗкоже мѹ  даръ на бѣсꙑ полѹт С 514.12 толкъ бо даръ дастъ сꙙ мѹ. ꙗкоже мѹ словомъ въскорѣ прогонт нестꙑѧ дхꙑ С 531.23 како даудъ по дарѣ пророьстѣмъ ... въ ровъ любодѣства  ѹбоства въпадъ ... проштен толцѣмъ грѣхомъ прѧ С 526.19 отъ не мѫштааго же  же матъ вьꙁьметъ сꙙ отъ н҄его. ꙿто же се стъ же ѹенꙗ рад даръ словесьнꙑ мъ не прносꙙ го.  дарꙿ погѹбьꙗтъ С 377.26 далъ т стъ власть хс ... не ѹбо сꙙ ...  бѫдеш въ того такъ. ꙗкоже  онъ ... ономѹ бо отъ дара вьсе. сьде же  трѹдъ тво  потъ С 381.23 даръ прност δωροφορέω, δορυφορέω Принасям дар, правя подарък дѣт дарꙑ прносꙙтъ. да вьс дѣлесемъ навꙑкнѫтъ С 337.30 ꙗко свого господа  цѣсара.  даръ прносꙙштꙙ.  поѭштꙙ хса С 463.21 свѧт дар Литург. τὰ ϑεῖα μυστηρία Светите дарове в тайнството причастие  въскланѣ҇ сѧ поⷫ҇ ꙁ(намен) в҃. стꙑѩ дарꙑ глѧ. (сътво)р ѹбо хлѣбъ сь СС IIIa 9 М З А СК Е СП СС СЕ К С Гр δῶρον δωρεά δώρημα δόμα χάρισμα χάρις ἀμοιβή ἔπαϑλον χρήματα Нвб дар ОА ВА АК Бот Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН МлБТР БТР АР РБЕ ДА