Старобългарски речник
дароват 
дароват -дарѹѭ -дарѹш несв св Давам в дар, подарявам, дарявам, даря въера осѫжденъ бꙑвааше. дьнесь осѫжденꙑмъ свободѫ дарѹтъ С 449. 30 хъ же хромцемъ хъ теень даровааше С 481.20 въ тъ асъ сцѣл мъногꙑ ... і мъногомъ слѣпомъ дарова поꙁьрѣне М Лк 7.21 З вꙿсенощьное намъ славословестве твое дарѹ СЕ 38а 14 съподоб одръжане.  вꙿсѭ стотѫ дарѹ е СЕ 81а 7–8 ꙇ жвотъ вꙿсемѹ мрѹ даровавъ СЕ 57а 2 славт.  благословествт ба. даровавъшааго мъ рабомъ свомъ цѣл҄еньꙗ С 531.17–18 велкаꙗ дарѹѩ μεγαλόδωρος Който е щедър нъ обае велкаꙗ дарѹѭштааго хса. прѣвелко лколюб. вьсѣхъ лкъ спсн пае. нежел погꙑбеню хотꙙшт. подат ѫꙁнкѹ С 52.12 М З СЕ С Гр χαρίζομαι δωρέομαι Нвб дару̀вам остар диал ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА даро̀вам остар диал ОА ВА ДА