Старобългарски речник
данлъ 
данлъ -а м ЛИ 1. Даниил – старозаветен пророк [VII–VI в. пр. н.е.], наречен още Валтазар [Дан 4.19]; отвлечен в плен от Навухудоносор заедно с Азария, Анания и Мисаил; автор на апокалиптична книга, която влиза в състава на Стария Завет. Пр. на 17 декември егда же ѹꙁьрте мръꙁость ꙁапѹстѣнѣ. реенѫѭ данломъ пркмь М Мт 24.15 ЗI А СК Б ѣкоже древье ꙁбав данла ꙁ ѹстъ львовъ СЕ 85а 14 2. Даниил Стълпник – род. в селището Марата край Самосата [Сирия, на р. Ефрат] ок. 409 г. Подвизавал се в Анапол край Цариград между 460–490 г.; умр. ок. 493 г. Пр. на 11 декември мⷺ҇ца деⷦ҇ б҃҃ꙇ ... прⷣ҇наго оца данла стлъпьнка А 128b 25 М З А СК Б СЕ С Гр Δανιήλ От евр Dānī’el ’Бог е моят съдия’ данлъ Нвб Даниил ЛИ СтИл,РЛФИ Срв Данаил ЛИ Данаила ж ЛИ Данаилов ФИ СтИл, РЛФИ Данил ЛИ НГер