Старобългарски речник
дамꙗнъ 
дамꙗнъ -а м ЛИ 1. Дамян – прочут лечител заедно с брат си Козма. Измъчван от имп. Диоклециан ок. 303 г. Пр. на 1 юли и 1 ноември мⷺ҇ца ноѩⷠ҇ а҃ стѹю юдотворцю беꙁмеꙁдьнікѹ коꙁмъ  даміана А 125b 3 Срв. СК133b 9 мⷺ҇ца ноѩⷠ҇ ҃ж҃ страⷭ҇ стъⷯ҇ мⷱ҇къ коꙁмꙑ  дамана от аравѩ А 127b 11 2. Дамян – име, познато от старобългарски надпис дмѣнъ. маѣ ... БН. А СК БН Гр Δαμιανός дмꙗнъ Нвб Дамян ЛИ Дамяна ж ЛИ Дамянов ФИ Дамяновски ФИ Дамянски ФИ СтИл, РЛФИ Дамянци МИ ЙЗ,Зас