Старобългарски речник
далꙗ 
далꙗ -ѩ ж въ далѩ [отъ] ἀπό, ἀπέχων На разстояние от нещо, далече от мѫж же ... въꙁꙙшꙙ тѣлесѣ стѹю ... положшꙙ на мѣстѣ. наротѣ. дъвою пъпьрштѹ въ дал҄ꙙ отъ рмъска града С 185.13  прблжаѭштѹ сꙙ мѹ къ цръкъв. ꙗко въ дал҄ꙙ дного пъпршта. въстрꙙсе сꙙ С 221.26 сѫштѹ оть н҄ею вь дал҄ꙙ пꙙт л етꙑрь пьпьршть С 547.30 пꙙть пьпршть же вь дал҄ꙙ отъ манастꙑрѣ мѣсто прмъ сѣде С 273.26  варꙙштꙋ ност брашъно дѣлателемъ десꙙт пьпрштъ въ дал҄ꙙ отъ манастрѣ С 284.29 блаженꙑ же сава пеальнъ бꙑвъ въ ѹмѣ. отде трдесꙙтъ пьпршть вь дал҄ꙙ отъ манастрѣ С 287.6 Изч С Нвб Срв далнина поет РБЕ дален прил остар ОА РБЕ