Старобългарски речник
щеве 
щеве -ꙗ м щеве коньскꙑ Конски лапад, щавляк коню егда бѫдетъ ръвъ. щевеі конъскоі корꙙ его въложт въ ѣꙁвѫ Изч ПДЛек щевеі Нвб Ø