Старобългарски речник
ѹдоносьнъ 
ѹдоносьнъ -ꙑ прил Който носи чудо; който създава чудо; чудотворен (же) [...]комь твомь мосѣемь. съвѣтомь юдоносънааго жьꙁла. горесть водънѫѭ ослаждь. молмъ т сѧ прⷣ҇ѣ СЕ 10r 5 Изч СЕ юдоносънъ Нвб Срв чудо