Старобългарски речник

а

а -ꙗ м Чай, лековита ароматна отвара егда кашълетъ лвкъ то оманъ варвъше вь внѣ. ꙇ а волнѣт. да еднѫ іспъетъ Изч ПДЛек Нвб чай ОА ВА АК НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР ДА