Старобългарски речник
шѹмѣт 
шѹмѣт -шѹмлѭ -шѹмш несв Вея, духам ꙇ сътвор срѣдѫ пешті ѣко дхъ хладенъ шюм(ѧшть) СП Песен 9, Дан 3.50 Изч СП Гр διασυρίζω шюмѣт Нвб шумя ОА ВА АК МлБТР ЕтМл БТР АР ДА