Старобългарски речник
хранльнца 
хранльнца -ѧ ж 1. Житница, хамбар хранльнцѩ ꙇхъ. ꙇсплънь. отъргаѭштѩ [!]. отъ сеѩ во сьѭ СП 143.13 2. Спокойно място, убежище стѫпате люде моꙇ. вьнідѣте въ хранльнцѫ вашѫ СП Песен 4, Ис 26.20 Изч СП Гр ταμίεια Нвб хранилница ОА ВА НГер БТР ДА