Старобългарски речник
ѹрант 
ѹрант -ѹранѭ -ѹранш св Нараня, дълбоко засегна, поразя погꙋбхь ѡ(ка)ѣньн ꙋмомь.  лꙋтѣ ѣко ꙋранв. дшѫ аꙁьвень бль ТФ 8б 18 Изч ТФ Гр πληγόομαι ꙋрант Нвб ураня, уранен ВА ораня ОА РБЕ