Старобългарски речник
ѹобьщт сѧ 
ѹобьщт сѧ -ѹобьщѫ сѧ -ѹобьщш сѧ св Приобщя се, стана част от нещо или някого ꙇ пак аꙁъ бѫдѫ надѣѩ сѧ на нь. ꙇ пак се аꙁь  дѣт. ѩже л естъ далъ бъ. понеже ꙋбо дѣт ꙋобьщшѧ сѧ пльт. ꙇ кръв. ꙇ т скрь прѧст сѧ тѣхъ СЕ 27r 14— 15 Изч СЕ ꙋобьщт сѧ Вж. при обьщт Нвб