Старобългарски речник
ѹмѫждрꙗт сѧ 
ѹмѫждрꙗт сѧ -ѹмѫждрꙗѭ сѧ -ѹмѫждрꙗш сѧ несв Ставам мъдър, разумен; проявявам се като мъдър, разумен човек; помъдрявам глѭ бо благодѣтѭ давъшѭѭ м сѧ. вꙿсѣкомꙋ сѫщюмꙋ въ васъ. не прѣмѫдрѣт сѧ. пае еже подобаетъ мѫдръствоват. нъ ꙋмѫждрѣт сѧ въ цѣломѫдрь комꙋжъдо. ѣко бъ естъ раꙁдѣллъ мѣрѫ вѣрѣ СЕ 16r 6—7 Изч СЕ Гр φρονέω ꙋмѫждрѣт сѧ Нвб умъдрям се ДА умъдрявам ОА умъдря се св ВА НГер ЕтМл БТР АР