Старобългарски речник

ѹкѫщень

ѹкѫщень -ꙗ ср Украса, украшение дъштер ꙇхъ ѹкрашенꙑ. ꙇ прѣкѫштенꙑ ѣко ѹкѫштене цркв СП 143.12 Изч СП Гр ὁμοίωμα ѹкѫштене Нвб Ø