Старобългарски речник
ѹбожт 
ѹбожт -ѹбожѫ -ѹбожш несв Правя някого беден гь ѹбожтъ ꙇ богаттъ. съмѣрѣетъ ꙇ вꙑсітъ СП Песен 6, 1 Цар 2.7 Изч СП Гр πτωχίζω Нвб Срв убог ’беден’