Старобългарски речник
тъщвъ 
тъщвъ -ꙑ прил същ тъщв м мн Усърдните; тези, които се стараят много тъщвъмъ крестъ помощъ. съ крестъ вѣрънъмъ спнмъ. бѣсомъ прогонтелъ крестъ слѣпъмъ вождъ Изч ПДМол Нвб Срв тъща се ’старая се’ несв ОА ДА