Старобългарски речник
трьстатъ
трьстатъ
-а
м
Състав на военна колесница от трима души
ꙇꙁбъранꙑ въсадьнкꙑ тръстатꙑ. потоп въ ръмьнѣмъ мор
СП
Песен 1, Изх 15.4
Изч
СП
От
гр
τριστάτης
тръстатъ
Нвб
Ø