Старобългарски речник
теꙁвтѣннъ 
теꙁвтѣннъ -а м лꙗ теꙁвтѣннъ [᾿Ηλίας ὁ Θεσβίτης] Илия Тезвитец. Старозаветен пророк, живял по времето на Ахав и Йезавел [IX в. пр. н. е.]. Пр. на 20 юли же ꙇлеѭ теꙁвтѣнномь. ꙋстровъшааго моленемь вод трсъставън. еднѣмь бжьствомь покаꙁавъ. мол СЕ 10r 8 Изч СЕ