Старобългарски речник
сѣньнъ 
сѣньнъ -ꙑ прил Сенчест, който хвърля сянка бъ отъ юга прідетъ. ꙇ свтꙑꙇ отъ горꙑ сѣннꙑ стꙑ СП Песен 3, Ав 3.3 Изч СП Гр κατάσκιος Нвб Срв сенчест