Старобългарски речник
сѣньнъ
сѣньнъ
-ꙑ
прил
Сенчест, който хвърля сянка
бъ отъ юга прідетъ. ꙇ свтꙑꙇ отъ горꙑ сѣннꙑ стꙑ
СП
Песен 3, Ав 3.3
Изч
СП
Гр
κατάσκιος
Нвб
Срв
сенчест