Старобългарски речник
сътцеѭ
сътцеѭ
нареч
Стократно
же оставтъ брьтѭ л сестрꙑ л оца л матерь л женѫ. л дѣт. л села. л храмꙑ. мене мого рад сътцеѭ прметъ
ВП
Мт 19.29
Изч
ВП
Гр
ἑκατονταπλασίονα
Нвб
Срв
стократно