Старобългарски речник
сълѧцат 
сълѧцат -сълѧцаѭ -сълѧцаш несв Превивам, сгъвам (съ)лѩцаемъ ногам желѣꙁна(м). ѣко не вьꙁвесті главꙑ (мо)еѩ СП Песен 8, Манас 9—10 Изч СП Гр κατακάμπτω сълѩцат Нвб Срв слѐкав ’гърбав, изкривен’ ЕтМл слѐкав ’болнав човек’ ДА