Старобългарски речник
сълѧцат
сълѧцат
-сълѧцаѭ
-сълѧцаш
несв
Превивам, сгъвам
(съ)лѩцаемъ ногам желѣꙁна(м). ѣко не вьꙁвесті главꙑ (мо)еѩ
СП
Песен 8, Манас 9—10
Изч
СП
Гр
κατακάμπτω
сълѩцат
Нвб
Срв
слѐкав ’гърбав, изкривен’
ЕтМл
слѐкав
’болнав човек’
ДА