Старобългарски речник
съкрѹшт 
съкрѹшт -съкрѹшѫ -съкрѹшш св Разпадна се, разтроша се [образно] съкрѹшшѩ сѩ горꙑ нѫждеѭ СП Песен 3, Ав 3.6 съкрѹшт сѧ Изч СП Гр διαϑρύπτω Нвб съкруша ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР