Старобългарски речник
странъ
странъ
-ꙑ
прил
Чужд, непознат
ꙁбав гі градъ съ. ꙇ вꙿсѣкъ градъ. ꙇ вꙿсѣкѫ весь. ѡтъ глада. трѫса. ꙇ потопа. огнѣ меа. напаст странꙑ. плѣненѣ въꙁбран
СЕ
6r 22
Изч
СЕ
Нвб
стран
ВА
Срв
странен
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
РРОДД
