Старобългарски речник

снѣтвъ

снѣтвъ -ꙑ прил Келяв, покрит с кел аще глава снѣтва бѫдетъ. то овъа мотꙑла т сало лбо лоі. тѣмъ же помаꙁат Изч ПДЛек Нвб Ø