Старобългарски речник

скпьтръ

скпьтръ -а м Скиптър, жезъл налѩцаѩ налѩеш лѫкъ своꙇ. на ск[р]іпътрꙇ [погр. вм. скпьтръ] глетъ гь СП Песен 3, Ав 3.9 Изч СП От гр σκῆπτρον скіпътръ Нвб скиптър ОА ВА ЕтМл БТР АР