Старобългарски речник
свѣтьлѣ 
свѣтьлѣ нареч Светло, чисто; възвишено ꙇ вꙿсе авленѣ. ꙇ невдмѣ. ꙇ прѣкрасънѣ. ꙇ свѣтълѣ. ꙇсплънѣѭща. вшънѧѩ ꙋм. беꙁмⷧъвъномь манемь. гласомь беꙁмѣръномъ, словословествѧ(щ)е тѧ ба глемъ СЕ 12v 18—19 Изч СЕ свѣтълѣ Нвб Срв светло ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА