Старобългарски речник
свѣтьлѣ
свѣтьлѣ
нареч
Светло, чисто; възвишено
ꙇ вꙿсе авленѣ. ꙇ невдмѣ. ꙇ прѣкрасънѣ. ꙇ свѣтълѣ. ꙇсплънѣѭща. вшънѧѩ ꙋм. беꙁмⷧъвъномь манемь. гласомь беꙁмѣръномъ, словословествѧ(щ)е тѧ ба глемъ
СЕ
12v 18—19
Изч
СЕ
свѣтълѣ
Нвб
Срв
светло
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
