Старобългарски речник
самолевъ 
самолевъ прил притеж ЛИ Самуилов, който е на Самуил м҇ⷧа анна мре самоꙇлевꙑ СП Песен 6, огл Изч СП Гр [τοῦ] Σαμουήλ самоꙇлевъ Нвб Самуилов ФИ СтИл,РЛФИ