Старобългарски речник
рѫжьнъII 
рѫжьнъ -ꙑ прил рѫжана мѫка Ръжено брашно аще ногѫ ꙁломітъ. л іꙁвнетъ то ръжанѫ мѫкѫ т дрождъѫ првꙙꙁать ПДЛек ; дѣтщю егда болѣетъ велка ѫтроба. л растъ. то ръжнѫ мѫкѫ т дрождъѧ првꙙꙁат Изч ПДЛек ръжна мѫка Нвб ръжен ОА ВА ЕтМл ЕтБАН БТР