Старобългарски речник
рѣдокъ
рѣдокъ
-а
м
Кочан, твърдата част на някои от растенията
рѣпѣ велкаго лствъе отокѹ. сътлъкъше. а корене его ѣꙁвѣ. рѣдоковъ сътлъкъше ѧтромъ пт
Изч
ПДЛек
Нвб
Ø