Старобългарски речник
рьвьновань
рьвьновань
-ꙗ
ср
Доблестно служене, ревност, старание
влко гі бже нашъ. ꙇже прѣжде ревънованѣ. послꙋшаавъ ꙇлѩ прка [...] тꙑ влко в’сѣмъ. свомь мдⷧнемь. ꙋмолмъ
СЕ
7r 2
Изч
СЕ
ревъноване
Нвб
ревнование
’старание’
остар
ОА
ВА
НТ
ДА
ревност
’залягане
усърдие’
ж
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
ДА